Коментари на читателите за разказите от Третия Конкурс

Конкурсите за разкази на Shadowdance... хлебарки, дракони и смърфове...

Moderators: Trip, Random, Marfa

rumenpnikolov
Smallfolk
Posts: 20
Joined: Sun Sep 24, 2006 9:52 pm
Location: Bulgaria, Ruse

Post by rumenpnikolov » Mon Nov 03, 2008 9:28 am

Благодаря за подкрепата :D

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Mon Nov 03, 2008 9:57 am

Не, сериозно. Никой не твърди, че този разказ е гениален и неповторим. Но спрямо нивото на конкурса (което в крайна сметка е единственото мерило, когато определяш награди в конкурс) той наистина си е на мястото. И ще се изненадаш колко единодушно беше това решение.
And you can't dance with a devil on your back...

rumenpnikolov
Smallfolk
Posts: 20
Joined: Sun Sep 24, 2006 9:52 pm
Location: Bulgaria, Ruse

Post by rumenpnikolov » Mon Nov 03, 2008 11:05 am

А, гледам да не се изненадвам вече :) По-скоро съм на мнение, че:
1. Всеки трябва да си пише това, което му е на сърце, а не това, което се харесва.
2. Четенето трябва да бъде удоволствие, а не задължение за читателя.
3. Писането си е просто един вид комуникация. Ако поне един е харесал онова, което съм написал, аз съм доволен, ако разказът ми не е получил масова похвала, какво ми пука, щом все някой го е харесал.
4. Горко на онези, които си мислят че имат мисия да пишат и да просвещават човечеството.

Да, всъщност извинявам се, че писах че разказът е тъп. По-скоро на мен той не ми каза нищо. Може би онова, което той казва, аз сега не го търся или пък отдавна съм го намерил - все пак имаше време, когато четях много фантастика. :)

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Mon Nov 03, 2008 11:43 am

Хм, позволи ми да не се съглася с някои от нещата, които казваш.

Писането не е "просто" вид комуникация. И няма особено значение колко хора са харесали твоето, колкото как са го харесали. Но - ако го е харесал само един (не мисля, че в твоя случай е така, просто коментирам върху думите ти), би трябвало сериозно да се запиташ: Причината не е ли повече в този един, отколкото в мен? Май го е харесал, защото е видял нещо строго субективно там, което му е допаднало, а не защото съм се представил добре.

Писането е и изпълнение (performance), всъщност най-вече е изпълнение (ужасно сложно и многопластово при това), защото от това зависи какво "казва" на читателя. Всъщност ти какво имаш предвид под "нищо не ми каза"? Никога не съм бил способен да разбера тая фраза, когато обсъждам литература, не и без подходящ контекст, какъвто ти не даваш.

Може би искаш да кажеш, че не си намерил нито един елемент, който да запали в теб някакъв интерес на каквото и да е ниво? Също така, кои неща в този разказ виждаш като "клише"?

Освен това смятам, че малко непропорционално си се фокусирал върху езиковата грешка с правенето на смисъл ;) На мен поне ми е трудно да си представя как този единствен израз те е навел на мисълта, че разказът е преведен от английски (?!?) - грешката е плод на нищо повече от езикова интерференция; сума ти народ в България меша английския и българския и при говорене, и при писане. Пък и останалата част е твърде добър "превод от английски", ако приемем твоето подозрение за валидно ;)

И всъщност разказът именно в подобен конкурс заслужава второто място, бидейки едно от най-добрите изпълнения с истински опит за вложена емоционална сърцевина в него. Оценяваме според останалите участници, както Роланд вече каза :)

rumenpnikolov
Smallfolk
Posts: 20
Joined: Sun Sep 24, 2006 9:52 pm
Location: Bulgaria, Ruse

Post by rumenpnikolov » Mon Nov 03, 2008 4:29 pm

Все пак искам да уточня, че мнението ми е лично. И героите и елементите в сюжета на разказа съм ги срещал на много места и по много пъти и за това ги смятам за клише. Ако на някого разказът му е донесъл удоволствие, нямам намерение да му го развалям.
Освен това имам голям опит с лош превод от английски, поради което подобни фрази ми се набиват в очите. Тази точно фраза я срещам за пръв път и не мога да намеря друго обяснение за употребата й, освен, че е преведена буквално от английски. Просто съвпадението се набива на очи. Като добавим към това и всички тривиални (според мен) елементи на фентъзи разказ отпреди повече от сто години, и ето ти впечатлението, че разказът е превеждан отнякъде. Все пак, уточних, че може и аз да греша. Може да има друго обяснение, но то едва ли ще премахне съмненията на други читатели, които са запознати донякъде с английския и не са запознати с това обяснение. :)
А за писането като комуникация или пърформанс - друг път - то е доста дълго.:)

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Mon Nov 03, 2008 5:05 pm

Trip wrote:Освен това смятам, че малко непропорционално си се фокусирал върху езиковата грешка с правенето на смисъл ;) На мен поне ми е трудно да си представя как този единствен израз те е навел на мисълта, че разказът е преведен от английски (?!?) - грешката е плод на нищо повече от езикова интерференция; сума ти народ в България меша английския и българския и при говорене, и при писане. Пък и останалата част е твърде добър "превод от английски", ако приемем твоето подозрение за валидно ;)
Един вид ако хем е фрапантна грешка, хем е САМО тя, обяснението за интерференция е в пъти по-правдоподобно от това за превод. Щото или ще е лош, или ще е добър. Добър, ама с такава сериозна грешка, е нереалистична възможност.
And you can't dance with a devil on your back...

rumenpnikolov
Smallfolk
Posts: 20
Joined: Sun Sep 24, 2006 9:52 pm
Location: Bulgaria, Ruse

Post by rumenpnikolov » Mon Nov 03, 2008 6:41 pm

Добре бе, аз нали казах, че нищо не съм намерил в интернет? Да съм твърдял някога, че съм намерил откъде е превеждано? Обяснявам само защо първото което ми хрумна е, че това нещо е превеждано. И второ - интерференция, интерференция, ама някои вземания от чужди езици навлизат много лесно в българския, а тази фраза просто не пасва на логиката на българския език и затова ме съмнява, че може да влезе с буквалния си превод. Не ви ли звучи кофти "прави смисъл"? Не знам как това нещо може да придобие такава популярност в българския, че чак и да се интерферира:) (лично мнение)

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Mon Nov 03, 2008 6:48 pm

Да ти кажа, след "имам в предвид" и "нямам си на идея", определено "прави смисъл" ми е доста софткор :lol:
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Tue Nov 04, 2008 11:18 am

Споко, нищо не можеш да развалиш ;) Аз също нямам намерение да оспорвам мнението ти, а да предложа различна от него гледна точка. Ти избираш дали да ме дупликираш (признавам, започнах поста САМО за да сложа тая дума в него :mrgreen:). Целта е дискусия, а не да си разваляме/оправяме впечатленията от разказа. ;)

Така че не бих имал нищо против да ми изредиш и в подробности, ако желаеш, клишетата и проблемите в разказа и точно къде си ги виждал. В крайна сметка, това би било обсъждане и коментари по разказа, а не "е страшно много ми хареса/не ми хареса, защото е страшно оригинален и свеж/страшно клише, но това е мое лично мнение, не искам да развалям кефа/да принуждавам някого да го хареса". :)

А, и това с дали литературата е комуникация или пърформънс - ще ми е интересно да те чуя :)

rumenpnikolov
Smallfolk
Posts: 20
Joined: Sun Sep 24, 2006 9:52 pm
Location: Bulgaria, Ruse

Post by rumenpnikolov » Thu Nov 13, 2008 11:36 am

Добре, нека изясним въпроса, защо хората четат художествена литература? Много просто - за да получат удоволствие (много смешно!). И как извличат удоволствие от четенето? Според мен го получават когато биват изненадани. Това също изглежда проста работа. Нека видим как протича процеса на изненада при четене:
Още първите думи (заглавието) създават някакви асоциации в читателя. Мисълта му тръгва в определената от тези асоциации посока. Следващите думи събуждат асоциации, които или попадат в тази посока или излизат извън нея. Ако излизат извън досегашната посока на мисълта, това е изненада – т.е. - удоволствие. Ако продължават в същата посока.... следва липса на изненада, която скоро води до разочарование, скука и естествено, до неудоволствие.
Така, доброто четиво фактически представлява един лъкатушещ процес, в който думите непрекъснато изваждат мисълта от руслото, което тя следва. Гадният читател, обаче непрекъснато се стреми да разбере каква е крайната цел на автора, впрягайки все повече и повече ресурси от познанието си, използвайки за опорни точки онова, което вече е прочел и по този начин за автора става все по-трудно да го „води за носа”. Успоредно с историята, която се развива от думите в разказа читателят развива своя история и ако тя съвпада с онова, което чете, това е лошо – няма изненада, няма удоволствие.
По тази причина на мен въпросният разказ не ми хареса. Още с първите думи във всяка сцена у мен се събуждаха асоциации които напълно съвпадаха с прочетеното по-нататък. Облаци, вятър, врана, есенни листа, уплашена девойка - няма нужда да се споменава за проядената от червеи маса, за тайнствената къща, за господарката на враната... Но те се споменават. Луна, кон, разцепено дърво, река .... всичко останало вече се вижда, преди още да е прочетено за него.
По тази причина и смятам, че писането е вид комуникация. От горните разсъждения се вижда, че в процеса на четене читателя участва доста активно – той не поглъща пасивно онова, което чете. Не се оставя изцяло на автора да определя чувствата му и картините, които вижда. Той по-скоро се състезава с него по съчиняването на историята и този процес на взаимодействие между двамата е толкова по-приятен, колкото авторовата история се харесва на читателя повече от неговата собствена.
Разбира се, има читатели, които съчиняват по-добри истории от други, има и такива, които ги мързи да съчиняват и към всяко ново четиво те подхождат сякаш знанието им е книга с празни бели страници и съответно не може да произведе никаква история, по която причина историята на автора е победител априори. С други думи има интелигентни читатели има и глупави читатели. Въпросът е, коя оценка е по-стойностна за автора - онази на интелигентния читател, който я е дал след дълга борба или оная, на буквоядеца, който харесва всичко, което яде?
Макар и по принцип да се смята, че авторът пише за неизвестен читател, с неизвестни характеристики, т.е. за всеки, аз си мисля, че всеки един автор пише за читател, от когото търси разбиране, с когото иска да си поговори по този странен начин – в процеса на четене. За такъв диалог говоря аз, а не за писане, с надежда, че след като прочете произведението, читателят ще напише едно дълго писмо на автора и т.н.
Този диалог по време на четене на художествена литература е според мен нещо неизбежно. Той не е волеви процес. Авторът не може да се надява, че при едни читатели го има, а при други го няма. И съответно, да си мисли, че със своето писание той ще вкара наготово своите идеи в главата на читателя, стига да ги презентира по канона. Не може да има подобен канон, понеже всеки читател е индивид, с индивидуални особености, които може и да излизат извън канона.
Това, разбира се, е тъжна констатация. Тъжно е да констатираш, че няма сигурен начин да предадеш светогледа си на всички. Но тъй като все пак нещо в тебе напира да кажеш на "хората" какво мислиш и да ги дариш с радост (дарявайки себе си по този начин с радост), то ти остава да избереш варианта на диалога - винаги да се поставяш на мястото на читателя (този тип читател, който ти одобряваш – ако се смяташ за интелигентен в дадена област, едва ли ще се поставиш на мястото на глупав в тази област читател) и успоредно с писането, да четеш собственото си произведение от гледната точка на този въображаем читател. И ако успееш да го удовлетвориш (т.е. да удовлетвориш себе си) - спокойно да си пуснеш произведението на пазара, пък там - каквото бог дал.

User avatar
RRSunknown
Elder God
Posts: 9513
Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am

Post by RRSunknown » Thu Nov 13, 2008 11:42 am

И как извличат удоволствие от четенето? Според мен го получават когато биват изненадани
аааа това мнение ми се струва доста ограничаващо. Аз например не искам да ме изненадват. Понякога ми харесва начина по който е написан даден текст или гледната точка на автора ако ще текста да е напълно предвидим.
Някои от най-добрите книги се четат по много пъти. Защо? Нали изненадата действа само първия път. Какъв тогава е смисъла да четем някоя класика отнова ако няма да има изненада?

rumenpnikolov
Smallfolk
Posts: 20
Joined: Sun Sep 24, 2006 9:52 pm
Location: Bulgaria, Ruse

Post by rumenpnikolov » Thu Nov 13, 2008 1:31 pm

Много просто. С хубавите книги човек обича да си говори често, дори да се повтаря. Интересно, наистина, когато четеш една хубава книга, в главата ти се появява една история, но когато я четеш втори път, историята е друга. Работата е там, че не можеш да запомниш книгата на изуст. Всеки път е различно, макар текстът да е един и същ. Всеки път ударенията са на различни места. Пропуснати детайли и пр. :)

User avatar
bgspace
Misting
Posts: 336
Joined: Mon Jun 23, 2008 3:41 pm

Post by bgspace » Wed Nov 26, 2008 2:53 pm

Читателски коментари за втората порция разкази?

Аз още не съм почнал... дайте спойлери :)

User avatar
cordelia
Adept
Posts: 217
Joined: Sun Sep 28, 2008 2:42 pm

Post by cordelia » Wed Nov 26, 2008 5:13 pm

За сега преглътнах само "Асансьорът". Изборът ми на думи не е случаен. Не знам дали причината е в мен или в самия разказ, но не успя да ме грабне. Дори не се справяше със задачата да ми задържи вниманието. Умът ми блуждаеше и трябваше да се насилвам да го прочета до края. Попрескачах малко, признавам. Като идея не е лошо, като изпълнение .... хмм. Може би му липсват описания, не знам, нещо да засили напрежението. Или направо да го създаде. Мнение на лаик, ама все пак.
The good face pain. But the great - they embrace it.

rumenpnikolov
Smallfolk
Posts: 20
Joined: Sun Sep 24, 2006 9:52 pm
Location: Bulgaria, Ruse

Post by rumenpnikolov » Sun Dec 14, 2008 5:26 pm

Странно, че и аз като си четох разказа сега се чудя на акъла на автора. Интересно, когато го изпращах всичко в него ми се виждаше съвсем на мястото си. Май ще излезе добра практиката разказите да бъдат оставяни да отлежават поне три месеца. :D

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 12 guests