Коментари на журито за разказите от Третия Конкурс

Конкурсите за разкази на Shadowdance... хлебарки, дракони и смърфове...

Moderators: Trip, Random, Marfa

Dorlean
Smallfolk
Posts: 1
Joined: Wed Sep 24, 2008 11:28 pm

Post by Dorlean » Wed Sep 24, 2008 11:50 pm

Може ли становище за "Мислех, че съм аз"?

User avatar
Clio
Moderator
Posts: 1076
Joined: Sat Dec 20, 2003 12:43 am
Location: I am near, but away

Post by Clio » Thu Sep 25, 2008 1:57 am

Мислех, че съм аз на мен лично доста ми допадна. Стилът ти е добър, макар да ми направиха впечатления някои описания, които някак не ми се връзваха с останалото ниво на предаване на мислите на героя.
Чух тъпия звук от удара на кухата му кратуна в земята долу и изгубих желание да стоя повече в този град.
Това с кратуната седи някак простовато.

Като цяло, всъщност, главната ми критика е към атмосферата на разказа - създава се усещане, че героят смята развоя на религията и всичко, случващо се с човечеството, за глупост. Нещо повече, добиваме усещане, че той съжалява нещастниците с "кухи кратуни" и опитващи се да го убият. А накрая изведнъж удушава най-красивото нещо, което е намерил досега... Не успях да схвана мотивацията му, поне на мен нищо от предишните описания и случки не ми водеше такова усещане за героя.

Иначе идеята за постапокалиптичното човечество, луднало още повече след апокалипсиса, отколкото преди него, ми беше много интересна. Хареса ми и самият герой, леко хаотичното му описание, начинът, по който си предал/а спомените му и историята на света. Като цяло - поздравления от мен за един много читав разказ.
Beauty is a luster which love bestows to guile the eye. Therefore it may be said that only when the brain is without love will the eye look and see no beauty.

The meaning of life is 'bucket'

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Thu Sep 25, 2008 9:40 am

Съгласен с Клио за Мислех, че съм аз. Имаше лека Макартиевост в стила му, макар и далечна. Но и аз имах същия проблем с него.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Thu Sep 25, 2008 10:10 am

Мда, освен неособено мотивирания нихилизъм в края на разказа, го имаше и моментът с това, че нашият човек презира тъпите лунатици цял разказ и накрая се оказва, че е един от тях. Подозирам,че авторът е търсил някакъв изненадващ финал или въобще някакъв финал и се е спрял на този неособено добре изведен финал.

Също така малко повече конкретика поне в описанието на взаимоотношенията между нашия и девойката би било на място. Неща от сорта на "тя беше толкова красива, съвършена, прекарахме нощта на живота си, правейки нежна любов" са доста абстрактни.

Иначе разказът опрелено е много напред в класацията по всички параграфи, но ми се щеше да е поне два пъти по-дълъг.

User avatar
Clio
Moderator
Posts: 1076
Joined: Sat Dec 20, 2003 12:43 am
Location: I am near, but away

Post by Clio » Thu Sep 25, 2008 1:07 pm

Чашата не е лош разказ или поне щеше да бъде добър ако сюжетът му не куцаше :)

За мен има атмосфера, диалозите ми харесват, стоят ми естествено и лесно си представям сцената. Освен това авторът е избягвал досадните описания след пряката реч като "каза тя" и пояснения точно кой е бил говорещият, които в тази сцена не биха допринесли с нищо и само биха затлачили действието. Допада ми и идеята за това как най-обикновен предмет, когато е представен по различен начин и се въздейства на психиката на човек, може да бъде възприет като центъра на света.

В същото време, обаче, същият най-обикновен предмет все пак се оказва източник на вселенско... нещо. Ами, не се връзва. Не и ако разказът свършва там. Този му завършек предполага началото на края. Краят на света, на техните животи, пропускането в света на нещо... Авторът може би е искал да остави на читателя да си представи какво е излязло от чашата, но въпросният се пита единствено "Ъммм... и 'що?". Не става ясно защо тая чаша, която цял разказ е уж обикновена чаша, и която би имала свръх сили, защото събралите се около нея я възприемат като нещо друго, изведнъж се оказа "нещо друго", макар че беше разбита на парчета. И защо това друго, т.нар. център на света, започна да бълва сянка и мрак, след като бе унищожено. Един от героите дори казва в прав текст "Разруши центъра!". Изобщо, нещо в изпълнението на тази иначе доста добра идея куца стабилно.
За мен разказът щеше да бъде много по-въздействащ ако беше приключил с това как те се разотиват, примерно, или се захващат с нещо друго, но у всеки от тях остава неясно чувство за това какво е станало и как те въпреки това вярват, че за момент там тази толкова обикновена чаша е била центърът на всичко. Щеше да остави мен самата замислена за това "Брех, на какво е способен човек, като си внуши или съсредоточи"...

Стилът има накъде да се изглади, но основата е добра. Изреченията са малко твърде накъсани, може да се слеят някои от тях за по-голяма плавност на описанието. Също така моменти като
Всичко беше в някаква тъмна мъгла
например, могат да се конкретизират и подобрят, ако се замени "в някаква" с "като в".
За част от секундата им се привидя пушек, който остави след себе си приглушена светлина, в която танцуваха мрачни сенки.
"Който, ... в която" затлачва изречението и го прави тромаво. Освен това е малко странно пушек да остави след себе си приглушена светлина, но не в това е въпросът :)

Според мен ако се редактира и се помисли малко повече за сюжетното развитие би се получила една доста прилична и въздействаща кратка история :)
Beauty is a luster which love bestows to guile the eye. Therefore it may be said that only when the brain is without love will the eye look and see no beauty.

The meaning of life is 'bucket'

User avatar
Demandred
Moderator
Posts: 6263
Joined: Sun Jan 11, 2004 8:42 am
Contact:

Post by Demandred » Thu Sep 25, 2008 4:15 pm

Горе е за мен един от най-добрите разкази в конкурса и ми хареса много. Всичко в него е на едно много добро ниво, може би само стилът не впечатлява особено, но в никакъв случай не е слаб. Идеята е добре развита в нужните детайли, доколкото позволява разрешения обем, а сюжетът, макар и не чак толкова оригинален, е добре конструиран и интересен.

Имам само някои дребни забележки:

- в началото се казва, че технологията в залата със замразените е от 80-те години на 20 век, а поне аз доколкото знам, в момента е невъзможно д а се съживяват минали такива процедури хора.

- не ми стана съвсем ясно как толкова лесно кметът е успял да наложи властта си в толкова голяма степен, че да контролира всичко в общността.
Spoiler: show
"Последните му мисли бяха: “Ако имаше кой да ме отведе от тук по такъв начин, отдавна да съм си отишъл...”.
Този момент някак не ми се връзва съвсем с дотогавашния тон на разказа, който дотогава е съвсем реалистичен.
Но това са дребни неща, както споменах вече, разказът като цяло много ми допадна и се класира в челото на личната ми класация.
Sure your parents might think you're a failure
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!

User avatar
Moridin
Global Moderator
Posts: 19282
Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
Location: On the other side
Contact:

Post by Moridin » Thu Sep 25, 2008 6:33 pm

За удобство на журито - неизкоментираните досега разкази, в реда на поискването им:

Из записките на слънчевия пътешественик
Зъбът на Буда
Кутията на Гери
Планетата на самодивите
Кладата на боговете
Първият
Работникът
Мъртвият град
Обикновен късмет
This is it. Ground zero.

User avatar
Random
Ascendent
Posts: 4060
Joined: Thu Feb 05, 2004 12:18 am
Location: electromagnetic steamboat

Post by Random » Thu Sep 25, 2008 7:15 pm

Аз се извинявам, но моето няма да е особено подробна критика, тъй като нямам възможност да си опресня сериозно разказите. По-скоро по-общи впечатления. Пускам такива за Първият, Зъбът на Буда и Горе

Първият

Това е един от разказите, които ми допаднаха доста и съм му дал сравнително висока оцека на фона на повечето неща. Готина, свежа идея, не особено оригинална, но хитро поднесена. Разказът е стегнат, раздвижен благодарение на голямото количество диалог, който също е на съвсем приличо ниво предвид целта на разказа. Но и този конкретен разказ страда много от твърде малкия си обем и липсата на амбиция. За три странички е адски трудно да произведеш нещо, което да се състезава с разкази, които освен добре написани имат и разразботен сюжет с няколко действия и поне двама не толкова еднопланови герои. Шекли примерно го можеше. Суонуик също, от време на време се удава и на други. Тук идеята обаче, макар и симпатична, не стига и въпреки че разказът е доста грамотно написан и раздвижен, няма шансове да за борба в челото.

Зъбът на Буда

Още един приятен разказ. Идеята е интересна, не знам доколко изобщо е възможна и правдоподобна от научна гледна точка, но все пак е интригуваща и успява да създаде някакъв нелош плот туист. В интерес на истината, на този разказ съм дал една от най-високите си оценки, може би дори е в първите 5. Хареса ми, че има фокус, нещо, което повечето участници не са успяли да постигнат или пък са го постигнали в твърде малък мащаб. Лошото е, че макар и с това си предимство, разказът няма с какво толкова да впечатли, за разлика от поне два от наградените, които бяха и мои лични фаворити. Т.е. идеята не е лоша и неочакваният сюжетен обрат в края дават стойност на разказа, но не са достатъчни да блесне. Самата идея е впечатляваша само доколкото служи за вкарването на хитроумен plot device, но не получава кой знае какво развитие. Героите (всъщност само един) служат изцяло на сюжета и не получават никакво развитие, самият текст, макар и грамотно написан, също не грабва със собствения си блясък... Това, което искам да кажа – разказът ми хареса, но не ме грабна. Това естествено си е мое усещане, но работата на автора включва и това – да усети интуитивно кое е интересно и кое разтърсва въображението. Та, поздравления, продължавай да пишеш. Предполагам, че се увличаш от физиката, съдейки по разказите ти. Може би е добра идея да приложиш тези си интереси към по-стандартни фантастични постановки, т.е. не крайно невъзможно звучащи случки като тази в Зъба, а към прогностика и истинска научна фантастика. И може би да изтикаш научните идеи една степен по-настрани и да ги оставиш да бъдат качествена добавка към героите и сюжета, вместо да ги определят.

Горе

Един от разказите, които ми харесаха най-много, всъщност един от двата, които ме грабнаха най-много като идея. Също съм му дал една от най-високите оценки, но ме беше доста яд, честно казано, защото в процеса на четене си мислех, че има огромен нереализиран потенциал. Най-вече заради малко постното развитие на някои елементи, доста дребни грешки и няколко неточности, както и малко грубото поднасяне на историята на места. Съжалявам, че не мога да дам конкретни примери, но нямам възможност да се ровя сега. Но например историята на Джейсън можеше не бъде поднесена като авторов преразказ на събитията от живота му. Можеше да го превърнеш в пълнокръвен герой, каквито са де Спот и Стан – чрез диалози, вътрешни мисли, действия, които да вкарат читателя в главата му и дадат по-добра перспектива върху решението му да се замрази, както и чувството, което предизвиква повртания момент в историята. В сегашния вариант героят по-скоро създава впечатление за необходим елемент, който да задвижи историята. Също така някои от най-интересните страни не са достатъчно експлоатирани, колкото ми се искаше на мен. Например, щеше да е интересно да разкажеш повече за подземната цивилизация и за начина на оцеляване на хората. Не е нужно да се влиза в големи подробности, но можеше да вкараш Стан в повече диалози с други хора, да го поставиш за по-дълго в самия град. Разказът само щеше да спечели от малко повече детайли, нарисувани междувременно, които да придадат повече плътност. И идеята, и героите, и историята са добри, просто биха спечелили от повечко разработка.
Random's 23 cents.
===
S.M.I.²L.E.

User avatar
gal.eon
Adept
Posts: 220
Joined: Thu Jul 31, 2008 2:10 pm
Contact:

Post by gal.eon » Thu Sep 25, 2008 8:25 pm

Макар и тайно да се надявах разказът ми "Горе" да се хареса и да влезе в призовата тройка, това беше необяснимата надежда, клоняща към религиозна вяра. По-скоро разумът в мен говореше, че ще бъда тотално разбит от критиката.
А сега съм приятно изненадан от отзивите на Демандред и Рандъм. Напълно съзнавам, че не успях да реализирам подобаващо потенциала на идеята. Оправданията ми са две - 1) това е първият ми литературен опит и 2) имах много малко време.
Липсата на опит не ми позволи да вместя добре описанията, повествованието и диалозите в определения обем, така че се наложи да жертвам част от обясненията и да претупам края.
Джейсън наистина не е пълнокръвен герой, но това си е чисто мой пропуск - жертва на метаморфозите, които претърпя разказа в своето развитие. Той си беше замислен като реликва от миналото, която щеше да бъде само допълнителен реквизит. Но накрая се оказа главен герой - за жалост безплътен и почти анонимен.
За стила няма какво да говоря - предпочетох да не се изхвърлям и да навлизам в непозната за мен територия, a да пиша простичко.
В края на краищата няма жив човек, който да може да разбере другия, защото всеки от нас гастролира пред отделни хора с отделни, избрани измислици от собствения си аз!

User avatar
Random
Ascendent
Posts: 4060
Joined: Thu Feb 05, 2004 12:18 am
Location: electromagnetic steamboat

Post by Random » Thu Sep 25, 2008 8:52 pm

Ако това наистина е първият ти опит в писането, имаш поздравленията ми, справил си се повече от добре :) Така че продължавай смело и пиши. В някакъв момент може да пробваш да одялкаш и този разказ, наистина мисля, че има доста голям поренциал.
Random's 23 cents.
===
S.M.I.²L.E.

User avatar
Trinkie
Smallfolk
Posts: 11
Joined: Sun Sep 21, 2008 11:15 pm
Location: Yeovil, United Kingdom
Contact:

Post by Trinkie » Thu Sep 25, 2008 10:42 pm

И аз горещо благодаря за критиката! :D

Само да поясня, че не съм сам, двама автори сме. Поединично пишем от доста време, но това ни е първи съвместен опит. Надявам се да има още много! :D
Last edited by Trinkie on Thu Sep 25, 2008 10:44 pm, edited 1 time in total.
http://www.zabolekar.info - зъбки та тракат... :D

User avatar
gal.eon
Adept
Posts: 220
Joined: Thu Jul 31, 2008 2:10 pm
Contact:

Post by gal.eon » Thu Sep 25, 2008 10:43 pm

Рандъм: благодаря много за добрите думи и за критиката.
Да, наистина това е първото нещо, което пиша. Дори като ученик препочитах да пиша по така наречените "съчинение-разсъждение" - ако не бъркам определението - теми по литература, не се впусках в по-художествените. След това като студент съм писал нещата, които пише всеки, който ще става инженер :). Писането на безполезни програми на Паскал, Асемблер и Си също го изключваме :lol:
Вече 3-4 години в главата ми се въртят няколко идеи за разкази и явно е трябвало да се появи някакъв външен стимул, за да реализирам нещо от тях. Аз открих Shadowdance малко след средата на юли и докато реша дали да участвам в конкурса, остана по-малко от седмица. Но мисля, че от друга страна краткият срок ме мотивира допълнително.
Надявам се, че този разказ няма да остане единствен в "творческата" ми биография.
В края на краищата няма жив човек, който да може да разбере другия, защото всеки от нас гастролира пред отделни хора с отделни, избрани измислици от собствения си аз!

ForeverNight
Smallfolk
Posts: 17
Joined: Wed Feb 21, 2007 2:02 pm

Post by ForeverNight » Fri Sep 26, 2008 2:36 pm

От чиста проба любопитство... "Жътва" и "Мръсен Дрипльо".

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Fri Sep 26, 2008 2:47 pm

Мръсен дрипльо ми допадна много на ниво стил и атмосфера (силно Анкх Морпоркска, не вярвам да е било случайно), за което имаш искрените ми адмирации. Не ми хареса сюжетно. Историята му беше, как да го кажа, мътна. Без конкретна посока, без конкретна идея, по-скоро приятна сценка от книга, отколкото самостоятелно произведение. При все това за мен поне това беше един от добрите разкази в конкурса :)
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
go4o
Smallfolk
Posts: 3
Joined: Tue Sep 23, 2008 5:41 pm
Contact:

Post by go4o » Sun Sep 28, 2008 12:14 am

Благодаря на критиките на Clio и Random за "Чашата" и "Първият". "Работникът" сигурно ще е най-зле, щот съм го писал като по-малък, ама какво да се прави... Горе-долу си знам слабостите, за съжаление по-дългите ми и развити по отношение на сюжета и героите разкази не са на фантастична тематика.

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 3 guests