Коментари на журито за втория конкурс

Конкурсите за разкази на Shadowdance... хлебарки, дракони и смърфове...

Moderators: Trip, Random, Marfa

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Коментари на журито за втория конкурс

Post by Roland » Sat Jun 23, 2007 6:36 pm

И така, този топик има за цел всеки член на журито да си каже мненията за изтеклия конкурс с конкретни коментари за всеки разказ.

Няколко основни положения:

1. Участието е незадължително, тоест може не всеки от журиращите да пише.

2. Онези, които пишат, ще постват мненията си за всеки разказ в отделен пост по начина, по който съм го направил аз. Никой от нас все още не знае имената на авторите, освен тримата наградени.

3. Ако някой автор желае да коментира или оспори нечие мнение, е добре дошъл да го направи, всъщност ДИАЛОГЪТ Е ЖЕЛАТЕЛЕН. За целта просто трябва да цитира съответното мнение и да му отговори.

4. Темата ще се заключва, докато даден член на журито пише мненията си в нея, за да не се изгуби нечий пост между неговите.
Last edited by Roland on Sun Jun 24, 2007 2:34 am, edited 2 times in total.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Sat Jun 23, 2007 6:57 pm

ОБЩИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ:

Честно казано бях доста разочарован от конкурса. Не мога да преценя къде е вината, но цялостното ниво на разказите беше определено по-ниско от това в предния.

Основно ми прави впечатление, че много от авторите всъщност не знаят как се прави сюжет. От всички участници в конкурса не повече от 5 ИЗОБЩО имат такъв, повечето са полу-импресии или силно неуспешно сглобени сюжетно.

Въпреки това обаче имаше няколко неща, които определено ми харесаха и държа да отбележа, че НЕ СЪМ умишлено зъл в коментарите си. Надявам се дори с авторите, които съм разкритикувал най-силно, да имаме диалог.
Last edited by Roland on Sun Jun 24, 2007 1:34 am, edited 1 time in total.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Sat Jun 23, 2007 7:05 pm

КОГАТО ПАДНА АНГЕЛЪТ

Лично за мен - доста слаб разказ, за който ми е трудно да намеря какво хубаво да кажа.

Личи си желанието на авторът да повтори успеха на Изгубения рай, но Милтън затова е Милтън, защото е единствен. Да не говорим, че ако латинският и английският са добри езици за библейска епика, то стилът на българския превод на Библията ОПРЕДЕЛЕНО не е.

На ниво сюжет положението е просто трагично. Луцифер е някакъв побойник, който просто не го свърта на едно място, другите архангели са надути страхливци, а Бог е СЕНИЛЕН дебил :shock: Да не говорим, че дори в разказ с Господ като един от главните участници, Деус Екс Махината не е много препоръчителен похват ;) Така или иначе основното, което му липсва на разказа, е кулминационна точка, напрежение или поне логическа последователност на събитията.

Стил - дори да изключим неуспешното (ако и последователно, за което все пак поздравления) използване на библейския стил, разказът е пълен с абсурдно конкретни описания, които просто сриват всякаква епичност - детайлно описание на физиката на Луцифер със се вените по ръцете (същата беше крайно смешна, но това е въпрос на авторов избор), точен отчет за броя ангели по време на битка, кой с какво е въоръжен...

Съжалявам, просто не мога да харесам подобен опит, дори на ниво експеримент с езика.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Sat Jun 23, 2007 7:10 pm

CODE FACTOR

Първото, което наистина ме подразни тук, беше липсата на оригиналност. Този разказ вече съм го чел, написан то Филип Дик, при това написан ПО-добре.

Сюжет - пълна разбалансираност. Повече от половината разказ ни занимава с опитите на героя да си пробие път навън от криокамерата, а останалата по-малка част е запълнена с изсипване на готова смляна информация за читателя (инфо-дъмп), което (базов закон) е тотално противопоказно за добрия автор. Отново повече импресия, отколкото разказ, а финалният "туист" по-скоро дразни, наместо да изненадва, защото е до болка предвидим в клишираността си.

Стил - Инфо-дъмпът е част и от стила, но понеже за него вече писах, ще продължа нататък. твърде дълги и обстоятелствени изречения. Всичко е описано тромаво, мислите на героя не текат като на човек, който мисли, а като човек, който разказва какво мисли ДРУГ човек. А тъй като разказът е в първо лице, това просто не е възможно. Съответно тази разтегленост просто затлачва четенето и когато на ниво сюжет няма какво да ти задържи истински вниманието...
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Sat Jun 23, 2007 7:15 pm

ОТКРИТИЕТО

Разказът ми беше приятен, но за съжаление основната му идея си личи твърде много и по този начин разваля изненадата накрая. Подвеждането на читателя, че се случва нещо, докато всъщност се случва нещо друго, е доста трудно за постигане и поздравявам автора за опита, защото мисля, че с още практика и няколко редакции, Откритието може наистина да постигне изцяло целта си.

За сюжета няма какво да пиша, той е подчинен на идеята и като цяло изпълнява ролята си. Проблемите, за които говорих в началото, идват от желанието хем да не си личи, че става дума за компютър, хем да има подсказки. Само че НИКОЙ човек не изчислява корен квадратен, а и пълната безчувственост на героя вече е твърде съмнителна. Да не говорим, че един едва що осъзнал се разум би бил доста по... любопитен, да речем. Това разбира се не са закони, просто казвам как за МЕН би била по-убедителна историята.

Като цяло добър опит, но все пак не му достига... как да го кажа... "тънкост", за да е успешен.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Sat Jun 23, 2007 7:24 pm

СЪН

Хубав като замисъл разказ, доволно спънат от стила. Началото е просто убийствено за четене. Безкрайната върволица от самоцелни противоположности ("беше бяло и черно, бях щастлив и нещастен") е толкова изморителна и дразнеща с безсмислието си, че ако не бях задължен да го прочета до края, бих се отказал още там. Не знам каква точно е била целта на автора с този похват, но определено не я е постигнал.

Същото важи и за опита му да покаже героя си като все още неосъзнато полубожество, което тепърва осмисля реалността и себе си. Съжалявам, но въпроси от типа на "какво точно съм аз?" и почти комични интелектуални скокове като "Изглеждах толкова смешен и недодялан, почти като... човек. Да това беше думата. Изглеждах като човек." просто не са убедителни, нито въздействащи.

Още повече, че подобно осъзнаване като това в началото на разказа е почти непостижимо в минало време. Никой не може да "разказва" подобно нещо, то може единствено да се "описва". Иначе се получава същата тази неубедителност, която споменах.

Нататък разкъзът продължава да е неубедителен с едноплановата деспотичност на Върховния Убермогъщ Всесъграждащ Интелект и първосигналното поведение на теоретично богоподони създания. Съответно и останалата част от сюжета просто не го докарва на внушение, просто защото почива на неубедителна основа.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Sat Jun 23, 2007 7:37 pm

ЕЛФИЧЕСКИ КРЪГОВЕ

Добър като идея и добре развит сюжетно, но леко недодялан стилово разказ. Концепцията ми хареса, както и атмосферата, но от един момент нататък (след срещата с краля на елфите) историята се превръща в някакъв куест тип "победи препятствие А с предмет/знание Б" и се усеща леко неприятно желанието на автора да блесне с познанията си за митологията на елфите.

Финалният коментар за българките пък ме удари по радара за безвкусици твърде силно, за да го подмина. апълно излишно и разваля иначе добрите впечатления от разказа.

Последно - общ проблем на автора (защото му хванах и двата други разказа в конкурса) - личи си известно непознаване на езика и погрешна употреба на неща, които звучат добре в да речем английския, но не и на български. Говоря за конкртруиране на изречения, словоред и други подобни, ако се наложи, ще дам пример.

Така или иначе разказът далеч не е лош и като се изключат горните работи, ми допадна определено.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Sun Jun 24, 2007 1:17 am

ФЕЯТА ОТ ЛАМПАТА

Крайно трудно ми е да оценя този "разказ" като такъв, най-малкото защото той просто не е. Вместо това имаме псевдо-Дикенсово есе на тема добротата между хората и коледния дух плюс на места не особено добро познаване на българския и страшно тромав стил. Просто не можах да се трогна, наистина.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Sun Jun 24, 2007 1:19 am

НОВА КАРТИНА ЗА ГОСПОДИН ФОГ

Така, с този автор (веднага го познах) имаме принципни разминавания в концепцията за това кое е ужасяващо и кое не е. За мен начинът не е ново просто изречение на всеки ред и използване на извадени по калъп клиширани "ужасяващи" моменти, повечето от които свръх всичко могат ЕВЕНТУАЛНО да ужасят само визуално, но не и на книга.

Ако изключим това, стилът на разказа всъщност е добър и мисля, че авторът може да постигне много, но грещо му препоръчвам да зареже хоръра, защото просто не се справя добре с него :roll:
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Sun Jun 24, 2007 1:25 am

ФРАГМЕНТИ ОТ ЕДИН ЧОВЕШКИ УМ

Безкрайно мразя когато един разказ започва с "поуката", която се очаква да добием от него, а тук тя на всичко отгоре е извадена и извън самия текст. За съжаление на автора обаче, вместо "Един кратък разказ за движението навътре, за вътрешните прегради, които издигаме в себе си, и за тяхното преодоляване" имаме Един кратък разказ за разточително описаните фантастични природни местности и липсата на кохерентна идея.

Като започнем с липсата на реален сюжет (за какъвто в началото се намеква) и дори точна представа дали четем фентъзи, или фантастика, минем през бележките под линия, които отново идат да ни покажат колко дийп е авторът и които беше проява на добър вкус да остави на редактора си да му ги напише, когато стане преуспяваща звезда, и стигнем до неоправдания финал с гръмките му определения и могъществени изводи, до които, сори, но въпросните разточителни описания на фантастични природни местности просто не могат да добутат... Разказът просто губи идеята си. Не виждам какво е искал да ми каже авторът с него (ДОРИ при положение, че си го е написал в прав текст в началото), не виждам с какви средства се е опитал да ми го каже, и най-вече не виждам неговия ОПИТ да осмисли въпросните средства.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Sun Jun 24, 2007 1:30 am

ГОРАТА

Разказът всъщност ми хареса много, но за съжаление страдаше от няколко основни проблема.

1. Липсата на логична последователност на сюжета. В един момент НИКОЙ не говори за гората, а в следващия хлапето постоянно е слушало истории за нея от хората?

2. Стилово разминаване - през цялото време се създава усещането за ако не медиевален свят, то със сигурност такъв, който е доста по-назад в технологическото си развитие от нашия. Имаме селяни, които разправят легенди за прокълната гора и т.н. Въпреки това обаче същевременно през гледната точка на момче от същото това село имаме сравнение с капещи душове (очевидно съвременен елемент от бита) и мисъл, че не му достига "кислород", която е невъзможна за хлапе от забутано средновековно село.

3. Финалът е предопределен почти от самото начало, което в сериозна степен обезсмисля разточителните гадости.


Всъщност ми харесаха както стилът на автора, така и нагнетената, наситена с гадост и зло атмосфера, НО съм на мнение, че този разказ можеше да има успех единствено като част от по-голяма история или в орязан вариант като нейна сцена.

Като самостоятелно произведение предвидимостта му (и нека бъдем честни - липсата на почти какъвто и да е сюжет), комбинирана с горните критики, просто му пречи да е наистина добър.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Sun Jun 24, 2007 1:33 am

НЕЩО ХУБАВО

...всъщност е нещо доста лошо, боя се. Съжалявам, но наистина вече сме чели Последният еднорог.

За да не си помисли някой, че единствено тоталното плагиатство (с примеси от мрачен средновековен реализъм) ми е проблемът, ще добавя, че дълбоката интроспективност наистина е добър начин да пълниш място, но уви - не и сама.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Sun Jun 24, 2007 1:36 am

ИСАРК

Най-слабият разказ в конкурса за мен (макар и почти на едно ниво с Кралицата на вампирите). До такава степен ВСИЧКО не му е наред, че дори не знам откъде да започна. Ако авторът прояви интерес и желание, ще си направя труда да прочета отново разказа и да му направя сериозна критика, но засега само няколко неща:

1. Когато прочетеш книга/изгледаш филм/изиграеш игра, която/който те кефи, НЕ ХВАЩАЙ клавиатурата да пишеш Епичен Фентъзи Разказ. НЯМА да ти се получи.

2. Когато все пак не послушаш съвет 1, НЕ пиши броя метри, на които скача героинята ти, и се опитай да не изливаш всичките си комплекси в тоталното й съвършенство.

3. Инфо-дъмпът е СМЕШЕН похват, който ВИНАГИ дразни.

Толкова. С риск да изляза надут кретен, тоя разказ просто е под санитарния минимум.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Sun Jun 24, 2007 1:39 am

ЗА ЧЕРНИТЕ КОСМИЧЕСКИ КОТКИ

Много приятно и с лек стил написано... ъм... есе-импресия. Никак не отговаря на представата ми за "разказ", а е по-скоро забавна картина, но пък е написано наистина добре и всъщност беше на крачка от челната тройка. Все пак препоръчвам на автора да помисли малко над развиването на сюжети. Това е базово умение за всеки, който иска да пише, и докато не вложиш наистина мисъл в него, никога няма да го имаш.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Sun Jun 24, 2007 1:44 am

ПОСЛЕДНИЯТ ЧОВЕК

Отново много хубав разказ (както казах, почеркът на автора си личи), при това доста по-добър помоему от Елфическите кръгове. Макар и не особено оригинална, историята е убедителна, атмосферата е силна и сюжетът е завършен. Критиките ми са сходни с тези за другите два разказа:

1. Огромният инфо-дъмп в средата на разказа ИМАШЕ как да се премахне или поне да се поразпръсне на повече по-кратки пасажи.

2. На места отново се срещат странни езикови конструкции, които бият на англоезичност и просто не стават на български, както и отделни думи, използвани погрешно.

Въпреки това обаче разказът е хубав и с малко редакция може да стане отличен.
And you can't dance with a devil on your back...

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 2 guests