(Конкурс 2) Брой 44 - Елфически кръгове

Конкурсите за разкази на Shadowdance... хлебарки, дракони и смърфове...

Moderators: Trip, Random, Marfa

Locked
User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

(Конкурс 2) Брой 44 - Елфически кръгове

Post by Roland » Tue Jan 09, 2007 10:45 am

Коментирайте тук :)
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Amira
Smallfolk
Posts: 7
Joined: Wed Sep 06, 2006 2:42 pm

Post by Amira » Sun Jan 14, 2007 7:43 pm

Общо взето хубава приказка.
Традиционните клишета бяха разчупени с някой оригинални елементи. В началото имаше подробности, които ми се сториха излишни, но по-нататък текстът се изглади. Хареса ми липсата на захаросан, героичен финал, какъвто обикновено се слага на подобни истории. Някой идеи биха могли да се развият, а не да се дават едно към едно, но като цяло имаше интересно внушение.

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Wed Jul 04, 2007 3:15 pm

Елфически кръгове

Тук сюжетът е по-разнообразен и доста по-интересен, отколкото в Простия Войник. Но тъй като идеята включва стабилно количество фолклор и митология, си се почувствал длъжен да ни обясниш в подробности какво точно представлява всеки един от по-странните елементи и какво точно значат действията на героите, особено на нашия човек. Това принципно не е лошо, но всичките тия обяснения за света, където се развива историята, си ги лепнал много накриво в текста. Но така де, нека започна отначало.
Първо, така и не разбрах какъв е смисъла на прескачането от сегашно в минало време. Според мен такъв няма. По добре всичко да си е в минало.
Второ, първите шест-седем параграфа са изключително изнервящи. Това е лошо, защото съществува сериозният шанс читателят да се откаже от разказа още преди да го е почнал като хората. Та, в тия първи параграфи има някакви безкрайни повторения на идеята що е то обикновено, и обикновени ли са камъните, доколко са обикновени, случайност ли е случайността и ако не, какво е, обикновени или не са хората и мечовете, и т.н., и т.н. Почти съм сигурен, че е нарочно, но е много неудачно сложено и направено. Мисля че няма смисъл от тоя похват и трябва да се изреже.

После, репликите на главния герой са дървени и насилено-патетично-героични:

”Не ме е страх от теб. Не ще видиш гърба ми.” , “Ела, ако държиш. Не ще ме прогониш.” “Със стомана ще ги сразиш.” “Със светлина си ги примамвал в места фатални.”, целия сантиментален разказ за това как са му отмъкнали приятелката и т.н.
Странното е, че тоя изказ го използваш не само в реплики – “Красотата й го замая, но за друга жена си мислеше той.” , “...лукав шепот и изкусителни милувки, от миризми упойващи и гледки дивни.” Този тип инверсии създават някакво усещане за приказност и архаичност, но само в комбинация с много други елементи. Тези други елементи ги няма в твоя разказ. Той се стреми много повече към реалистично представяне на приказната обстановка, отколкото към пълна приказност. Така че инверсията е излишна.

Накрая, на доста места, особено в момента преди железния кръст, героите снасят в разговорите си информация, която читателят трябва да знае, но въобще не е на място в репликите им. Изключително е скучно човек да чете как Оберон и Крум си обясняват един на друг как и защо стоманата е опасна за елфите, а бронза и медта – не, и как Крум развива биологично-магични теории за желязото под кожата – всичко това в кулминационната сцена в разказа, където всякаква подобна забавеност и обяснителност тотално убива въздействието на момента. Същото важи в по-малка степен за първата среща между нашия и владетелите на елфите. Сума ти редове отиват за обяснения, как се казвал Оберон и защо, имал ли душа или нямал, и от какво е направена Титания. Всичко това би било на място в някаква друга ситуация, в друг разговор. Но тук имаме побеснял мрачноват младеж от смъртния свят, тръгнал да търси гаджето си и готов да рита елфически задници. Дори да му направи впечатление, че Оберон прилича на телевизионен герой, не е логично това му наблюдение да е толкова важно, че да доведе до гореспоменатата скучновата енциклопедична справка на тема “елфи”.
Цялата тази информация, която си натъпкал на едро в два разговора, можеш да я бутнеш на различни места в разказа, където би звучала по-логично и по на място. Можеш примерно да включиш няколко сцени, където е показано как нашият се подготвя за изпитанието си.
Така, между другото, зашитият кръст и бронзовият меч също ще са много по-логично вкарани в структурата на разказа. Щото както е в момента, и двете неща ни идват като гръм от ясно небе. Това не е толкова изненадващо, колкото дразнещо. Много по-добър ефект би имала изненадата, ако пуснеш няколко подсказки преди това – как например нашият накуцва леко с единия крак и раната го сърби, или нещо такова. Не е нужно да казваш защо я има тази рана и как се е появила. Същото и с бронзовия меч. Някак изведнъж ни се изтърсва фактът, че видиш ли, това между другото е някакъв бронзов меч, купен на баснословна цена отнякъде. Самото споменаване на думата “баснословна” фокусира вниманието ни върху меча и почваме да се питаме откъде нашият е намерил пари да го купи тоя меч, как е успял да се спазари, и т.н. Не е нужно да е твърде пространно, една сцена от три-четири параграфа + три-четири разменени реплики биха били напълно достатъчни.

Други, по-дребни грешки също се срещат, но не толкова често, колкото в Простия Войник. Имаше един случай, където нашият влиза в кръга с “втория си крак” (което предполага трети крак, така че по-добре да се замени с “другия”) и познатата от Войника грешка със запетайки на места, където трябва да има точки, но мисля, че с внимателен преглед тия недомислици можеш да ги изгладиш.

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 4 guests