(Конкурс 2) Брой 43 - Един прост войник

Конкурсите за разкази на Shadowdance... хлебарки, дракони и смърфове...

Moderators: Trip, Random, Marfa

Locked
User avatar
Moridin
Global Moderator
Posts: 19282
Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
Location: On the other side
Contact:

(Конкурс 2) Брой 43 - Един прост войник

Post by Moridin » Sat Dec 09, 2006 8:41 pm

Коментирайте тук :)
This is it. Ground zero.

User avatar
Moridin
Global Moderator
Posts: 19282
Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
Location: On the other side
Contact:

Post by Moridin » Mon Dec 11, 2006 3:53 pm

Твърде клиширано. Може би съм предубеден, понеже аз лично не мога да дишам военни разкази, независимо от сетинга им, но все пак - супер могъщ враг, героични усилия на нашите, благороден и смел командир, който се сблъсква с аналога си от острещната страна, за да разберем всички, че войната е безсмислена, но се случва. COME ON...
This is it. Ground zero.

User avatar
Demandred
Moderator
Posts: 6263
Joined: Sun Jan 11, 2004 8:42 am
Contact:

Post by Demandred » Thu Mar 22, 2007 2:35 pm

Съгласен съм с теб. Прилично написано военно фентъзи, но клиширано до болка.
Sure your parents might think you're a failure
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Wed Jul 04, 2007 3:09 pm

Както казах в краткия си коментар, разказът има потенциал (далеч повече, отколкото повечето останали), но според мен не много голям.
От една страна сюжетът се развива просто и логично. Шансът от простотии и недомислици в това отношение е сериозно намален. Но пък с този тип история – напълно затворена в рамките на няколко сражения – си отрязваш възможностите за дълбочина на персонажите и също така си създаваш проблеми в стилово отношение.
Естествено, подобен тип разказ няма нужда от яко дълбоки персонажи и мощни проникновения в същината на човешката природа. Обаче ти самият си тръгнал да разкриваш на читателите в някаква степен душевността на простия войник – дето се вика, това ти е темата.
Проблемът е, че всеки един от персонажите е плосък почти колкото лист хартия. Това е разбираемо – те няма как да разкрият характерите си в някакво сражение. Макар че би могъл да бутнеш няколко сцени на ретроспекция, така че да видим героите и в различна светлина, или да се възползваш от моментите на затишие между кланетата, за да ги поразвиеш (вместо да подминаваш тия моменти с параграф-два), това не е съвсем нужно. На една такава история й трябват колоритни герои. Трябва да са интересни, пък нека да са си плоски.
Твоите герои обаче не са, поне за мен. Имаме всички клиширани типажи – младият войник-идеалист (Панталеймон), обръгналия ветеран (Страхил), огромния танк (Гръмовния Юмрук), сластната войничка (Катерина), двамата млади любовници. Останалите даже не заслужават споменаване, защото с абсолютно нищо не се запомнят. И всеки един от тези герои, със смъртта си, при все цялата патетичност, не ме кара да чувствам нищо.
Репликите в разказа са изключително малко, а следователно и взаимодействието между героите. Това е отново нещо, което отнема от цвета им. За претупването на мирните моменти споменах по-горе. Почти липсват и всякакви физически описания, които да вкарат малко екзотика в някой от героите. Мислите на Пърсифал са малко и много отдалечени една от друга, а също и напълно стандартни – радостта от това, че служи при велик командир, тъгата за убитата Катерина, търсенето на смисъла на войната. Всички тези неща принципно могат да са много дълбоки и значими, но ти си им отделил по две изречения. А и във връзка с горния абзац, примерно смъртта на Катерина и смисъла на войната – нямаше как да ми подействат, просто защото не знам нищо за Катерина и Панталеймон (и нищо не научавам до края), а пък войната се лее на такива талази от страниците, че мозъкът на читателя в един момент изключва.
Твърде много място си отделил на описания на бойни действия, без да се поинтересуваш (или поне не си го показал в текста) от хората, които ги извършват. А тези бойни действия в един момент почват да се повтарят особено дразнещо. Сигурно поне половината изречения в разказа описват войници, стрелящи по дракони, и дракони, бълващи огън (или смърт, или ужас, и т.н) по войници, както и на описания на изгорели трупове, овъглени трупове, стопени трупове, взривени трупове, и прочие. Липсва баланс и в още нещо. На разни места из текста са описани конкретни схватки. Отново, както и на мащабните боища, на тях им е отделено твърде много място.
Детайлните описания на замахване с меч, избягване на удари, отбиване с щитове, наръгвания, изтръгвания, посичания и подсичания просто никога не са били интересни. Точно затова се използват само когато са абсолютно неизбежни или когато са някакъв фокус на историята. За съжаление, ти даже не си ги използвал неправилно в тоя смисъл. На теб просто историята ти налага да ги ползваш. В този случай винаги може да ги разнообразиш с прелитащи мисли и впечатления/усещания от страна на нашия, докато се бие, или с размяна на реплики между него и лошия, или между него и бойните му другари. А винаги можеш и просто да изрежеш излишните такива сцени.

В краткия си коментар споменах и неправилната на места употреба на българския. Наистина, грешките не са толкова много като за толкова дълъг текст, обаче са особено дразнещи. А има и места, където езикът не е използван неправилно, но пък с такъв патос, че почти ми беше неудобно да чета.

Сега ще спомена някои от тях по-подробно.
“Навсякъде около тях тътнеха взривове.” – Кои са “тях”? Това е откриващото ти изречение, а “тях” се използва, когато искаш да посочиш някого, който вече е споменат. Освен това това кои са те е уточнено чак три параграфа по-късно.

“В момента съдбата на цялата Империя е полегнала на нашите плещи.” – легнала на нашите плещи.

“Какво беше ставало в околните квартали той не знаеше, но съдбата бе милостива....” – “Какво ставаше” или “Какво бе станало”, иначе е ненужно тромаво.

“Обсипаха го със стрели, Катерина и Елеонор до него стреляха...” – Тук има два проблема.
Първо, кой е този “него”? Драконът? Катерина и Елеонор са до дракона? Така излиза, защото именно за дракона се говори в предното изречение. Ясно, че става дума за Пърсифал, но той въобще не е споменат в тоя параграф. Читателят спира за секунда-две и се почесва по главата, докато схване, което моментно разваля ефекта от четенето. А ако тия моменти са достатъчно чести, читателят губи интерес към историята.
Второ, тая запетайка по средата прецаква ритъма на изречението. Между първата и втората част е нужна по-голяма пауза, затова точката е много по на място. По-надолу ще спомена още няколко такива случая.

“...видя Катерина, изпънала дългия си лък с луда усмивка, прекрасната й руса коса се вееше от вятъра.” – неправилна запетайка, като в горния случай. Втората част си е за ново изречение.

“...в долната част на гърлото й се бе забила стрела.” – Ако се е забила там, Пърсифал не би чул тиха въздишка, а задавено гърголене. Стрелата пресича потока на въздух. Също така, цялата сцена със смъртта е неоправдано патетична. Ако преди това знаехме нещо повече и по-специфично за взаимоотношенията между Катерина и Пърсифал, щеше да постигне някакъв ефект.

“Пърсифал усети правотата му.” – Усети, че е прав. Звучи по-добре.

“Той пристъпи към....плачещата Елеонор. ... – разплакана рече Елеонор. ...Елеонор разтресена се надигна...” Повтаряш, че Елеонор е разплакана два пъти в разстояние на две изречения. Освен това “разтърсена”, не “разтресена”.

“...драконоубийски харпунохвъргачки...” – Ей-това ме хвърли в оркестъра направо :) Измисли нещо по-нормални, пък дори и по-обяснително.

“Духът на поделението бе паднал дотолкова, че почти бе достигнал положителната стойност от обратната страна.” – Спомняш ли си какво споменах за моментното чудене по-горе? Е, тук беше доста повече от моментно. И пак не съм сигурен какво се опитваш да кажеш :).

“.притича задъхан вестоносец. ... – Милорд! – изрева той....” – Не може да е задъхан и да изреве.

“Обсипа ги драконов плам и дъжд...” – На български думата “плам” не значи “огън”, а “ентусиазъм”.

“Той бе висок и мрачен драконов господар...” – както е написано, титлата “драконов господар” звучи едва ли не като нещо познато и нормално за всеки присъстващ на сцената. Никъде преди или след това не казваш какво значи драконов господар – яздещ дракони? Явно не, защото много от войниците на лошите яздят дракони. Значи е специална титла? Ако е, откъде Пърсифал я знае, та да я лепне на воина срещу себе си в мига, когато го види?

“...нашественикът го удари в гърдите и с хрущене го запрати назад.” – Така написано, на пръв поглед се създава впечатлението, че нашественикът е изхрущял, когато е запратил нашия човек назад. “...и го запрати назад с хрущене” не е толкова двусмислено.

“...гледаше как драконовите господари разпарчетосват легионерите с лекота, огромна мощ се криеше в мускулите им.” – Пак проблема със запетайката, тук между двете изречения трябва най-малко едно тире.

“Противниковото острие я удари между шията и рамото, захапа дълбоко...” – “захапа” (“bit”) е приемливо на английски. На български звучи странно.

“...затичаха към мъжа с окървавеното острие и засякоха по него...” – “засякоха”, в момента на четене, ще произведе само един образ в съзнанието на читателя и той няма да е “започнаха да секат”. Затова използвай по дългата фраза, доста по-лесна за възприемане е.

“Аз съм Карул, Боен Господар. Не ще ме победите.” – “Боен Господар” звучи смешновато (всъщност, звучи си баш като буквален превод на “Warlord” и май е точно това, нали?). Но дори да решиш да го запазиш, тъй като е обръщение, трябва да го промениш на “Бойни Господарю”.

“Извадили мечове, двамата тръгнаха един срещу друг и ги кръстосаха с тътен на мощ” – Тоя “тътен на мощ” звучи леко абсурдно-епично.

“Лордът вдигна ръка и лицето му се сгърчи. ...- изрева той сред вихъра със сгърчено лице.” Отново повторение в рамките на две изречения.

“Има ли честно и нечестно по време на война? Лорде мой!” – “Господарю мой”, обръщението “лорде” се използва изключително рядко в българския.

Няма да е зле и да изрежеш напълно назидателните речи накрая, включително и пространното обяснение на Карул за съдбата на войника и кръвожадността на масите. Може да разпределиш тази информация на по-малки порции из останалата част от разказа.


Може и да съм пропуснал нещо, но се надявам с един внимателен преглед на текста сам да поправиш неточностите.

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 4 guests