ShadowDance

Явно са решили да вдигнат бюджета или продукцията е влязла в някакви коловози, ама поне за финала на 2-ри сезон one punch-a предлага по-добра работа. Кинг и Сейтама в правилни количества, Гаро срещу другите е яко като идея и лъха повече на Джоджо, отколкото на типичен тъп шонен с, квото алшу вика, кой може да извади по-як ултиматум.

Исекай квартета си гази безпардонно през простотията и не го ебе. Яко е, че за толкова малко време всите герои са си кажи-речи верни на себе си. Субару, таня, айнз триото е яко, докато коносуба пичът е тотално дърво. Хамстерът с табелата, че е лош хаместер беше твърде сладко, емилията е безполезна до безумие, въобще всичко е тип топ. Накрая очаквах да се появи плешивия садомазохист ама предполагам, че ще е награда за финала на сезона.

Ghost Sweeper GS Mikami ep. 1-2 - 90-тарска комедийка на тема свръхестествено и лов на духове. Хуморът идва малко в стил Urusei Yatsura с ечи простотиите и всичко, а и играта на сеютата идва доста сходна, но е по-балансиран, не толкова зациклен в едни и същи шегички и вплетен в по-строен и интересен сюжет.
Засега съм много доволен: приятно ретро заглавие.

Juusenki L-Gaim ep. 19-24 - на този етап има два типа епизоди: такива, в каквито се случват твърде много събития, имаш чувството, че нещо ти убягва и те осавят само с крайния резултат. Още такива, които сякаш са писани и анимирани от съвсем друг екип: не се връзват или направо противоречат с предишни серии.
Въпреки това си е забавно, особено да наблюдаваш детинския ентусиазъм, с който аниматорите са правили някои от екшън сцените. Мога да си ги представя, как са в пясъчника, размахват пластмасови играчки и издават звукоподражателни "Пиу-пиу-пиу.", "Бум!", "Пааа!", "Фъссс."... Технически погледнато анимацията често е накъсана и липсват връзки. Може да се различи работата на различните екипи (едните обичат са слагат множество кръстчета вместо отблясъци, като в 8 битова видео игра), което пак не е похвално. Въпреки това визията на битките е доста по-комплексна и убедителна в сравнение с други заглавия съвременници, като Orguss да кажем. В някои от техниките може да се прозре бъдещата еволюция на космическия екшън до стадии, като тези в ZZ, CCA и 0083: Stardust Memory.

Natsume Yuujinchou Movie: Utsusemi ni Musubu - може да се каже, че е типично Нацуме заглавие, със съвсем малко по-детайлен арт в сравнение с последните ТВ сезони.
За съжаление историята не е от най-добрите и някои персонажи, като примерно Таки са вкарани насила в нея, само за да имат екранно време. Реално ако се изрежат излишните неща и се остави ядрото на историята, ще се получи по-стегнат и по-смислен продукт, който би се побрал в 45 минути.
Естествено най-яките моменти бяха свързани с Натори и action chick шикигамитата му.


Sabu to Ichi Torimono Hikae ep. 28 - както обикновено страхтона атмосфера и страхотна театрална игра на актьорите...но не толкова страхотен сюжет.


Detective Conan ep. 944 - anime original. Повече няма какво да го обиждам.


Choukadou Girl ⅙ ep. 12 - накрая логиката леко се изкилиферчи, но едва ли някой би очаквал друго. Типичен харем финал, т.е. няма финал...

Dororo ep. 24 - красива серия...ако си затворим очите пред някои дреболии, като лошо вмъкнатите на места пламъци и пр.
Самият финал е задоволителен, но начинът по който се стигна до него е странен и неубедителен. Този неочакван обрат в мислите и действията на Хякимару...а и поне трима от главните герои си отидоха съвсем безсмислено.
В крайна сметка добра идея за римейк, но от един момент нататък твърде неконсистентна продукция, а още краят според мен трябва да се пренапише така, че да води до същия резултат, но с по-различни събития.
Имаше огромен потенциал, но за съжаление в крайна сметка се оказа едно запомнящо се, но среднисто приключение в Сенгоку периода.


RobiHachi ep. 12 - като теглим чертата: лековата и забавна пародийна комедийка. Силата и е в това, че се справя перфектно с неамбициозните си цели.


Fairy Gone ep. 12 - оказа се, че P.A.Works разцепва сезона на две и това е краят на първи.
Да, финалният арк се оказа малко по-впечатляващ от останалата част, но пак е пълен с малоумщини и абсурдно замислени "неочаквани" обрати.


Yatogame-chan Kansatsu Nikki ep. 12 - свърши най-сладкото шоу на сезона...при това в нищото.
Добрата новина е, че анонсираха втори сезон.


Shoumetsu Toshi ep. 12 - то истинският герой се оказа мацката, която можеше да предвижда бъдещето. Не е голяма изненада, защото поне два пъти спаси задниците на главните герои.
Дръпнаха му една дълга рече, която ХанаКана сричаше с очевидна досада, защо не трябвало да се възстановят оригиналната времева линия... и честно казано не я разбрах. Доста тъпа аргументация.
В крайна сметка клиширан безличен сюжет, реализиран с ужасна графика. Дори очакването ми шоуто да деградира не се сбъдна, защото продължи да поддържа едно постоянно ниво на посредственост - нито по-добре, нито по-лошо.

One Punch Man 2nd Season ep. 11 - таман го похвалих за интересната ситуация с Гаро и анимето в типичен battle shounen стил отново го направи невъзможно силен и издръжлив. При такива промени в правилата естествено той имаше и времето, и силата да им разгадае тактиката на груповите атаки и да ги натупа поединично. Дори насред най-интензивната битката извадиха типичния flashback за персонаж, който нито е интересен в момента, нито е важен.
За компенсация няколкото тупалки, които си размениха с пристигналия по-късно Генос бяха забавни.
Както гледам сезонът отива към cliffhanger, но не смятам да си давам зор със следващия, независимо дали идва скоро (най-вероятно) или не.


Isekai Quartet ep. 12 - не само, че с този арт и анимация е трудно да се направи интересна екшън сцена (не и невъзможно, за справка Nobunaga no Shinobi и Kaijuu Girls), но въпросната тук беше и лошо замислена.
Та общо взето скучен финал, но поне анонсираха втори сезон.


Juusenki L-Gaim ep. 25-28 - L-Gaim Mark II подозрително прилича на Zeta, а дори и историята на производството му е сходна. Въобще продължава да откривам все повече елементи, които са тествани тук и после доразвити и приложени в Zeta Gundam и ZZ Gundam.

Исекай квартету ми беше сладко и забавно, освен това като цяло не избягаха от същността на героите, а като се вземе щу народ има тука, заслужава похвали. Некво бавничко е, детинско, ама радва. Правилен фен сървис е. Мен ме е страх да догледам уан пънч мена обаче.

Минах 11 епизод и първата битка на гаро с пустиняците е може би най-слабията момент досега в анимето като цяло. Втората половина на епа компенсира с Кинг, Сейтама, Ганос и дъртаците. Гаро си ми остава скучен до безобразие.

Juusenki L-Gaim ep. 29-34 - тези резки скокове в сюжета, тези безсмислени маневри между различни локации и тези внезапни просветления, които героите получават без външна информация: всъщност нескопосан подход на авторите да изложат идеите си...
И въпреки, че е отвратително написано, заглавието продължава да забавлява. Не знам как се получава, може би защото зрителят е буквално удавен в събития.
Добрата новина е, че Лечи е отново с дълга коса.

Juusenki L-Gaim ep. 35-41 - тук вече се случват предимно абсурдни неща и се взимат парадоксални решения, а дадени реплики се повтарят като мантра, въпреки че не придобиват нов смисъл с тези повторения.
Това твърде силни и не особено приятно ми напомня за Zeta Gundam.
Главният герой продължава да има просветления от нищото. Примерно в разговор с Full Flat (второто най-идиотско име след Full Frontal измислено от Томино) Daba без никаква връзка и без никаква информация решава "Значи Semuj е твой шпионин?". Реакцията на дамата е буквално никаква, но той го приема за потвърждение. Между другото въпросният Semuj е размислил и работи съвестно за нашите хора без шефката му да знае...и това е само третият шпионин, който сменя страни в тази история.
Като стана дума за идиотски имена - Hassha Mossha, Amandara Kamandara, Quwasan Olibee... Героите упорстват в това да произнасят и името, и фамилията им, докато другите персонажи често са адресирани нормално, като Daba, Gavlet и Giwaza, само в редки официални случай с фамилиите им.

Detective Conan ep. 945 - твърде глупава схема, която като нищо можеше да не сработи и при това с твърде глупава цел, защото пичът въобще не му беше конкуренция.


7 Seeds ep. 1 - невероятно досадни и истерични персонажи оцеляват след някакъв вид апокалипсис.
Буквално всичко което се случва е с цел драма, а не борба за оцеляване или истински конфликти. Примерно лошковците можеше да действат не така неумело, а малко по-прикрито и не драстично срещу собствения си интерес. Още има и по-дълбока загадка...която е тотално изпортена в описанието на анимето.
Заглавието дори си знае слабостите и се опитва да ги компенсира с превключване на фокуса между различните групи, недомлъвки за общата картина и неочаквани обрати, но това само засилва досадата ми.
Дроп.


Juusenki L-Gaim ep. 42-54 - без да е голяма изненада финалът не е особено смислен. Така и не разбрахме, каква е била целта на Рицарите на храма, защо единият от тях решава да поеме съдбата на цялата планетна система, като я превърне в още по-конфликтно място и ей така между другото да извърши геноцид над цяла раса, защото баща му бил изтезаван и убит от нейни представители. Не се изясни и как работят така често повтаряните bio-relation и bio-sensor.
Не научихме нищо за родителите на Даба, които бяха показвани няколко пъти в интродукциите и изглеждаха важни.
Все още не съм наясно и с отношенията между Куасан и Даба. Май му е само половин сестра по майчина линия?
Финалът идва изключително глупав, защото главният герой побеждава (със значителна помощ) тирана (тираните) и остава цялата разбунена и военизирана планетна система да се оправя сама на самотек. В смисъл, ако нямаше амбицията да въвежда ред, защо въобще се набута между шамарите и изби толкоз народ?
Всичко това беше разказано изключително хаотично, като героите сменяха решенията си и политическите позиции по 3-4 пъти на епизод. Понякога дори сюжетът го биеше малко на циклофрения - повтаряйки едни си същи действия, на едни и същи персонажи с един и същи резултат, но в различни ситуации. Не помогна и фактът, че един от последните епизоди е бил излъчен поне 3 седмици по-рано и гледането в този ред (никъде не срещнах предупреждения за това) всява известен смут и проваля някои изненади.
Повечето персонажи макар и забавни са безинтересни. Пукаше ми най-вече за Лилит, Гау Ха Лече (която е интересен герой, но счупен от фиксацията и по Даба) и Киао.
В крайна сметка Juusenki L-Gaim е типично за Томино заглавие. Пълно е с интересни идеи, но е твърде странно и твърде накъсано, че да го харесаш истински.
Още си личи, че Sunrise са го ползвали, като опитно поле за технически експерименти и резултатите може да се видят в доста следващи заглавия. Един вид интересно е от историческа гледна точка, но само по себе си не е толкова важно.

Katsute Kami Datta Kemono-tachi e ep. 1 - визуално и анимационно е по-скоро среднисто, но има потенциал да е забавно. Сетингът е мързелив rehash на американската войнат между Севера и Юга, но с фентъзи чудовища използвани, като супероръжия.
Стандартна история за отмъщение и разследване на мрачни правителствени тайни.
Не изглежда толкова амбициозно, колкото Fairy Gone, но поне не е така хаотично.


Kikou Senki Dragonar ep. 1-3 - зла извънземна империя от космически колонисти която смята че земляните са измет, тиранична земна федерация, тъпи тийнеджъри открадат секретни mecha оръжия с кодово название Weapon G, корабът с тези оръжия и известно количество цивилни е преследван от силите империята, още в първа серия е унищожана земна колония от тип "цилиндър на О'Нийл"...
Явно това е първият алтернативен Gundam свят, но на онзи етап Sunrise са решили да го брандират различно. Дори е забавно как между кадрите гербът на федерацията се променя от четирилъча звезда (т.е. доста сходен на този от Gundam) на трилъча звезда (нещо, като обърнатото лого на Мерцедес). В един момент са поискали да го променят, но продукцията вече е била в разгара си и са решили да не пръскат излишни пари, за да премахнат неконсистентностите.
Забелязват се дори елементи, които Gundam Seed е взел точно от тук, вместо от Gundam 0079.
Основното забавление е безотговорността и непукизма, с които тримата главни герои създават хаос, разруха и избиват доста народ...и това е представено с комична нотка. Дори военните не могат да ги контролират, нищо че ги рекрутираха насила доста бързо. Анимето ме кефи с тъпотата си и липсата на реализъм.
Другото привлекателно качество са ретро артът и анимацията, които според мен бият тези на Zeta Gundam и L-Gaim.

One Punch Man 2nd Season ep. 12 - много, но абсолютно безцелен екъшън в последния епизод.
Не че нямаше и някой забавен момент, но общо взето това шоу вече ми е досадно. Ако има следващ сезон ще пропусна.

На мен ми хареса донякъде, но проблемът с гаро и цялата организация на чодовища, че е толкова разтеглена история, толкова много въведения и типични шонен безобразия, че е нетърпима, още повече че идва след супер стегнатата първа част. Освен това анимацията, макар очевадните опити да е яка, просто тоя екип няма времето и уменията да докара това, което успяха предишните аниматори. Беше приятен за гледане сезон, ама сравнен с предишния, а и поставен до другите големи заглавия, които не си загубиха качеството на анимация (титаните например) вторият уан пънч мен си остава разочарование. Но то и самата му манга основа е доста калпава и е спасявана единствено от страхотния си художник.

пп Ганос и Силвърфанг и брат му все пак бяха имба за гледане, а и претрепването на Гаро беше доста приятно. Флашбаковете бяха ниво елфен лийд по тъпня.

Kanata no Astra ep. 1 - приключенска sci-fi шаренийка на тема "Изгубени в космоса". Според мен хората са прекалено критични към него, а то въобще не се опитва да е толкова сериозно и реалистично.
Предвид шарения арт, архитиповете на главните герои и факта, че мангата е от авторите на SKET Dance не е логично всички да са вкопчат гуша за гушав в battle royale още в първи епизод. Засега идва в стил Mujin Wakusei Survive и дори по-добре от него, защото има потенциал за разнообразие с множеството места за посещение, вместо да киснат на една планета (при това на малък остров в океана).
Визуално е по-скоро малко над средното ниво, а не спираща дъха красота, но бива. Дано се задържи така.


Maou-sama, Retry! ep. 1 - поредният евтин исекай, в който скапан от бачкане и унил живот програмист избива комплекси в ролята на крал на демоните при това в собствената си игра.
Въпросната игра е мизерна дори, като концепция и е пълна с невъзможни анахронизми за едно евентуално средновековно фентъзи общество.
Дори шегичките са тъпи и дори най-забавното е, колко несмешни са.
Ще се задържа епизод-два в този откровен боклук, защото ме кефи с глупостта си.


Kikou Senki Dragonar ep. 4-7 - главните герои действат често действат, като пълни идиоти и оцеляват в равни части заради power armor-ите и заради plot armor-ите си.
Останалите персонажи също не блестят с ум и рационални решения.
Нищо революционно или впечатляващо, просто се радвам на ретро космическите битки и вниманието, с което са замислени космическите съоръжения. Примерно можеш да се ориентира в тях по плана им и да съобразиш, които помещения ще са с изкуствена гравитация (създадена с въртене) и кои не.

Ghost Sweeper GS Mikami ep. 3-9 - доста яка свърхестествена комедийка.
Да, всеки епизод е напрактика съставен от поредица идиотски гегове, но са интензивни и добре навързани. В крайна сметка се нареждат в интересен паранормален случай. Всяка от тези истории е логична и за краткото си екранно време успява да вкара - загадка, предистория, ескалация, неочакван обрат и решение на пъзела.
Може да се каже, че използва процес (и хумор) подобен на City Hunter, но го бие отвсякъде и в изпълнението, и в разнообразието.
С течение на времето героите натрупват щрихи и детайли, които им придават известна дълбочина. Страхотната игра на сеютата също помага много в този процес.
Въпреки, че шоуто обикновено е доста пестеливо откъм анимация, в ключови моменти не се свени да извади красиво анимирани, комплексни и понякога сюрреалистични сцени. 5-ти и началото на 8-ми епизод демонстрират добре това. Авторите са и майстори на промяната на осветлението и цветовата палитра.
Споменах City Hunter, но като арт и атмосфера напомня много повече едни друг свой съвременник и любимо шоу - Slayers.