ShadowDance

Не мога да кажа, че съм много над евтини чиби тъпни, по-зле ли е от нобунага но шиноби, въобще има ли нещо общо с него като стойност

трубадур wrote: ↑

Thu May 02, 2019 10:39 am

Не мога да кажа, че съм много над евтини чиби тъпни, по-зле ли е от нобунага но шиноби, въобще има ли нещо общо с него като стойност

Нобунага Но Шиноби имаше плавна анимация и всяка реплика беше някаква шегичка или препратка...направо произведение на изкуството в сравнение с Квартета.

Солд, как се вика, с гарбидж към прогрес. просто много се забърках със скапания оувърлорд и кат гледам как ми остават 4-5 епизода от третия сезон и дори сериозно обмислям четене на книгите, айнз и подмазващият му се колектив са ми близо до сърцето... не че не искам всите да си вземат някой ден, ама това е отделен въпрос.

трубадур wrote: ↑

Thu May 02, 2019 10:47 am

Солд, как се вика, с гарбидж към прогрес.

Ми убу, то си е mildly entertaining и не изисква особена подкотовка, ма да не кажеш после, че не съм те предупредил.


Ingress the Animation ep. 6-11 - това шоу се опитва да бъде твърде много неща едновременно без да задълбава в нито едно от тях.
Митологията не е особено добре замислена - само колкото там да се сбият, свръх силите не са ясно дефинирани и могат да варират според нуждите на сюжета, конспирацията не е толкова сложна (има го и стандартният момент "Чакай малко, ама ние всъщност не работим ли за по-голям злодей?") и екшънът е доста стандартен.
Логично завърши с to be continued, но поне не беше с cliffhanger.
Играта на сеютата не ме впечатли особено, въпреки че има едно-две известни имена сред тях.
Музиката е добре използвана, но безлична. OP/ED-тата са с досадно мрънкане вместо пеене и трябва да се прескачат.
По-горе някъде сравних заглавието с Revisions и предпочитанията ми клонят значително повече към последното, обаче едно по-детайлно сравнение демонстрира най-доброто качество на Ingress: 3D CGI character design-ът и движенията на персонажите са семпли, но поносими и бързо се свиква с тях. Може би най-накрая японските аниматори откриха евтин и нетрудоемък начин да ползват тези технологии?
Да, главните герои в Revisions са по-детайлни, но по-второстепенните изглеждат и се движат неконсистетно зле в сравнение с тях и immersion breaking ефектът е зле.
Тук е намерен някакъв баланс и героите хем изглеждат и се движат като в "аниме", хем са 3D. Не е перфектен, но определено е стъпка в правилната насока, която ще ни отърве от страхотиите на студио Polygon Pictures. Околната среда също гони подобен баланс.
По-горе още споменавам за "синдрома на познатите аниме лица". Такъв всъщност се наблюдава и в B: The Beginnig. Чудя се дали не е някаква Netflix директива?

4 еп на уан пънча определено радва, метал бат е пустиняк, сейтама с кичето убива и хиро миниъните, дето изнесоха бащата и детето бяха с буквално думите на зрителите относно кретенията, дето се вихри. Краткото включване на Кинг винаги е бонус, а и мумен райдърът не спира да е уин сам по себе си. Доста доста добре адаптират нещата, държат историята на фокус и на доста бързи обороти и не се ебават. Успяват да вкарват простотия дори в инфодъмпа, което си е запазена марка на шоуто.

Вторият сезон на коносуба е дори по-добър от предишния, не го очаквах. По принцип бързото говорене и много крещене, което минава за забавно в аниме средите ме дразни, но тук избиваше де що видеше рибок. Изключително добре направена комедия. И определено ми влиза сред любимите анимета.

Kaguya-sama: Love is War се оказа забавно аниме, със симпатични социопати в главните роли и свеж поглед към иначе ужасно изхабения шоджо жанр. На епизода с чинкото и аз се смях като някъф изрод.

Youjo Senki aka The Saga of Tanya the Evil ep. 1-12 - интересен проект, но и сам не знае, какво се опитва да постигне. Определено е антивоенна гротеска, което е очевидно само от факта, как изглежда и се държи главната героиня, както и на други герои. Минава се и в политическа гротеска, но там нещата са твърде елементарни. Не съм напълно наясно къде отиват авторите с религиозната тема, освен че я има и че не задълбават много в нея.
Един от най-странните моменти е, че заглавието е исекай (при това от най-глупавия тип: с прераждане), което май го прави и социална критика, щом японски фирмен служител може да се превърне в такъв психопат и главорез във военни условия.
Предвид външния вид на Таня, поведението и, както и другия тип поведение, в което превключва когато ситуацията го налага: да облече рокля и да говори според годините си (т.е. още по-шокиращо и странно и от нормалното и държание), анимето е абсолютна ебавка и деконструкция на MOE естетиката.
За мен очевидно екипът се е забавлявал твърде много докато е реализирал абсурдните ситуации, скечовете и екшън сцените, което е издайническо как целият този сложен сетинг е само извинение за фенсървис със злобеенето на Таня.
Продукцията е доста скъпа и нека някой странности в керъктър дизайнът не ви смущават - фоновете са детайлни и красиви, а плавната анимацията по време на битките е спектакъл.
Аой Юки прави една от най-запомнящите си роли и преливането от стандартна военна формалност, през сарказъм, към абсолютна злоба е едно от основните привлекателни черти на заглавието.


Dororo ep. 17 - добра продукция, но не ми хареса мелодрамата с Джукай, а и излишно забавиха развитието на историята с Дороро от предишния епизод.
Да, темите тук са важни, но не казаха нищо ново по тях.


Yatogame-chan Kansatsu Nikki ep. 5 - безкрайни игри на думи.


Fairy Gone ep. 5 - колкото повече не ми пука за предисторията на Марлия и Вероника, толкова повече фокус върху нея.
Втората част на епизода с welcome партито беше абсолютна скука, нищо че ни запозна с още (евентуално важни) служители на Доротеа.


Shoumetsu Toshi ep. 5 - внезапно маса нови герои, за които се предполага да ни пука, но на мен не ми.
Всички персонажи действат с доста абсурдни мотиви.
Уж да кажат нещо за арефактите, но не казаха.


Bokutachi wa Benkyou ga Dekinai ep. 5 - още един епизод скука. Ако продължи в същия дух - дроп.


Choukadou Girl ⅙ ep. 5 - JRPG пародията беше забавна. Почти се почувствах в епизод на Mahoujin Guruguru.
Единственият персонаж, който върши нещо смислено в това шоу е злата/чернокоса версия на Нона.


Detective Conan ep. 939 - неочаквано добър anime oroginal епизод...или може би не толкова, но Ямамура беше епичен, като в епизодите по мангата.

One Punch Man 2nd Season ep. 5 - по някаква причина се опитват на ни разкажат паралелно няколко истории - две главни събития от няколко ъгли.
Бюджетът за екшън се свърши някъде след 40 секунди и боевете продължават в стил Dragon Ball, сиреч пози, фрагменти от по-големи движения и зациклени 3-4 анимационни фази, които се предполага символизират интензивно млатене.
Преходите са накъсани и с произволен недраматичен тайминг.
Да следиш всичко това е досадно.


RobiHachi ep. 5 - с всеки епизод това шоу е все по-безинтересно.
Розов вомбат...е и?


Isekai Quartet ep. 5 - конкурсът за таланти беше предвидимо идиотски и Мегумин кастна експлозия, а Анйц предизвика снеговалеж...ъъъ, смешно?

уааааааан пъъъъънч гази през материала като за световно, ясно им е каква каша е, колко бавно може да бъде и са решили да адаптират наобратно, див юруш е, екшънът е ясно, че няма да е на нивото на първия сезон, но гаговете са забавни, ебавките си вървят, особено тая с типичния шонен протагонист, сейтама, га се появи, е фън, включително сцената след надписите е сигурно една от по-добрите за целия сезон досега. бе радва, можеше да е много, ама много по-зле. Тук, за разлика от 3д кошмарът, който беше новата версия на берзерк, са си ползвали главата какво точно да вкарат в анимето и как. Жалко обаче, че не е мадхауз, и че бюджетът сигурно е 1/14-та от този на първия сезон, което е дебилно като става дума за гарантиран хит. А това студио не е лошо. Но явната оскъдица тук е тъжна просто.

Да беее, баси приятната изненада е как правят спиид рън през отвратителната част на мангата.

Uchuu Senkan Yamato 2202: Ai no Senshi-tachi ep. 23-26 - финалът беше по-ужасен от всичко останало: идиотски морални дилеми, пространни речи на тема тези дилеми, на места неконсистентен арт (доста външни студия са помагали), на места красиви гледки и екшън прекъснати от още монолози, важни събития извън кадър, нашите хора ги бият лошо и маса от тях загиват, но изведнъж deus ex machina под формата на Тереса.
Някой ще каже, че щом последната е екстрадименсионална богиня появата и не е толкова неоправдана...обаче фактът, че излезлият извън контрол реактор на Ямато отвори достъпа до нея - е.
Така и не виждаме унищожаването на главния лошко.
В последната серия - поредната идиотска дилема или по-скоро морално изпитание: дали човечеството да жертва предимството си пред останалите галактически раси, за да спаси само двама души?
Ъх.
С поглед назад чудейки се, какво се е объркало нямам друг отговор освен "Твърде много неща". Има някои добри идеи и красиви дизайнерски изпълнения (колкото и пластмасови да изглеждат), но като цяло историята е глупава, разказана е ужасно разпокъсано, а най-голямото провинение са диалозите и безбройните монолози. Дори battle shounen би му завидял за безумието на последните.
Ще запомня този сезон с негодуванието ми по лошо похарчените пари и таланти.

Вече официално съм фен на новия Fruits Basket
Последният епизод беше с много яки комедийни моменти. Хуморът са го уцелили идеално, а това по принцип е най-трудното Чакам с нетърпение да видя възможно ли е нещо да надмине по култовост смеховката на Аяме от първия сериал Дори музиката вече взе да ми харесва

Space Cobra (1982) ep. 1-6 - харесвам поредицата, но оригиналния сериал го избягвах, защото пилотния филм от 1981 не ми хареса.
Излезе, че ТВ-то от 1982 е леко различно - намалили са малко просташкия тон и са вкарали повече хумор и приключения. Има и идеи, които не съм срещал в по-късните заглавия - примерно, че корабът на Кобра може да се трансформира в други форми, да кажем гигантска механична змия.
За средниста телевизионна продукция от периода си е доста пипнато визуално, а BD ремастърът вади страхотни цветове. Жалко само, че звукът е зле.
Може би най-забавното откритие за мен е, как в ретроспекция става ясно, че началото на филма на Пол Верховен с Арнолд Шварценегер - Total Recall е homage към Space Cobra (1982) и въобще цялото нещо черпи вдъхновение точно от тук .


Choujikuu Seiki Orguss ep. 1-12 - очаквах да прилича на Macross, не само заради двойното S, но защото е от същия период и от същите хора. Orguss обаче краде доста елементи от Gundam 0079 - корабът силно напомня за White Base, преследването му по континенти и морета води до сходни епизодични приключения и пр.
За съжаление основната идея и светът, в който се развива действието са твърде елементарни и бледнеят в сравнение и с Macross, и с 0079.
Изпълнението също е доста никакво, особено битките.
Основният фокус е върху сапунджийските любовни мъки на главните герои и най-вече дебилните мачо домогателства на Кей, които биха баннали шоуто, ако беше излязло в наши дни.
Има някакво cheesy/trashy усещане, което ме радва в тази глупост, но определено е загуба на време.


Bokutachi wa Benkyou ga Dekinai ep. 6 - скука. Дроп.


Detective Conan ep. 940 - таман миналия път похвалих как задобряват anime original епизодите, но това тук счупи тъпометъра по-зле от всичко, което помня от поредицата.


Choukadou Girl ⅙ ep. 6 - от една страна отидоха в твърде скучна посока: конфликт между waifu-тата от харема, но от друга нови рекорди в отаку pandering-а.

Space Cobra ep. 7-9 - както и преди съм казвал, за стар и не толкова хитов сериал, неочаквано детайлен арт и плавна анимация.
Художниците и аниматорите може и да не са имали време и бюджет да направят красиво всичко, но на места са оставили по някой страхотен орнамент - нащърбената повърхност на някоя от луните, артистично осветление и светлосенки, които не са необходими по сценарий, кадър с топящия се метал при който образът се изкривява заради топлинната конвекция и пр. и пр.
Бих казал, че бие от продукционна гледна точка заглавия от горе-долу същия период, като Lupin III: Part II и Lupin III: Part III.
Сравнявам ги, защото има нещо много люпенско в поведението на Кобра особено в опасна ситуация - майтапи се, но в същото време оценява обстановката и се адаптира бързо. През цялото време дудне и не спира да пуска идиотски шегички.
Сюжетно се докарах до битката с Кристал Бой, която макар и не толкова сложна визуално, е майсторски режисирана и предава на зрителя усещането за епична схватка.
Следващият арк е със снежните пиратки познати от филма и забелязвам известен рециклаж на кадри.


Fairy Gone ep. 6 - решиха малко да разяснят политическата обстановка. Новата следа, която разследват изглежда интересна.
Колкото и да обичам детективски преследвания, всичките сцени във влака си бяха за запълване времето на епизода.


RobiHachi ep. 6 - японците, техните фестивали и тяхната любов към змиорките...
Абе шегичките са слаби, а сюжетът несъществуващ. По-мудно и безинтересно е и от Ixion Saga DT.


Dororo ep. 18 - любопитен и динамичен епизод, но too much plot convenience.


Yatogame-chan Kansatsu Nikki ep. 6 - ако през март някой ми беше казал, че това ще е най-любимото ми аниме от сезон пролет, нямаше да му повярвам.


Shoumetsu Toshi ep. 6 - по стара аниме традиция, флешбекът с предисторията на героите на текущия арк е насред най-интензивната битка.
То и една битка...а резултатът от нея беше доста абсурден.
Имам чувството, че всеки път когато ХанаКана има реплика 60% от усилията и са да се сдържи да не удуши режисьора. Звучи неубедително и фрустрирано. Сугита и останалите се справят по-добре, но пак са унили.