Mob Psycho 100

Банди върлуващи отакута... окапита... опосуми... така де, вашето next door аниме кътче
Post Reply
User avatar
ProxyFantasy
Paragon
Posts: 615
Joined: Tue Jul 19, 2011 12:59 pm
Contact:

Mob Psycho 100

Post by ProxyFantasy » Sun Oct 09, 2016 8:52 pm

Семпло. Не претендиращо с каквато и да е иновативност. Артът е малко странен. Хуморът е на лице. В някакъв момент обаче всичко избухва. Не можеш да спреш да гледаш. Толкова е изпипано. Виждаш Рейген в пълната му сила. Завладява де.

Историята. Фалшив екзорсист използва силите на хлапе на 14 години, за да си изкарва парите. Самото хлапе е с яки комплекси за малоценност и въпреки, че е най-големият изверг в даскало все пак не знае какво да прави с живота си. Оказва се, че не е единственият Псайхо наоколо, което добавя аромат на случката. Това цялото в една завладяваща история тип One Punch Man (все пак това е другото заглавие на автора).

Всички 12 епизода един след друг са супер философски и са набити с опасна доза социология и други екзистенциялни теми. Стига някакви нереални размери на сериозност с една небрежна и хумористична нотка.

Препоръчвам го на 100%.

Поставям и малък спойл да обсъдим като го изгледате.
Spoiler: show
Моментът, когато някой побеждава опонентите си с лекция по социология за това как индивида няма реален ефект върху промяната на света. Тази смазваща истина удря също толкова силно, ако четете Гофман например или Дюркем. Затова го обичам Рейген. Няма такъв дебил. https://www.youtube.com/watch?v=WWNyMEsW0vQ

User avatar
трубадур
Elder God
Posts: 5701
Joined: Sat Apr 07, 2007 4:33 am

Re: Mob Psycho 100

Post by трубадур » Sun Oct 09, 2016 9:17 pm

То май само ти, @alshu и аз сме го гледали тука. :mrgreen:
Доста one punch man-ско е. И явно One друго не може да пише. Ще изчакаме и трето заглавие от него преди да го заклеймя, де.

Сцената ти в спойлера я има само накрая и въобще показва що за култ е Рейген. За мен всички останали, точно като в one punch man, бяха карикатури на типични персонажи, които в последствие се превръщат в точно копие на това, дето пародират и целият смисъл на ебавката се губи.

Като цяло е яко аниме, де, задържа ми интереса за тия 12 епизода. Артът е страхотен, обичам когато грозни драсканици са раздвижени и озвучени по готин начин. Войс кастът е най-ценното нещо тука. Нагрухтяно е по всички параграфи. И както писах в общата тема - освен Рейген, помощният персонал е най MVP - фитнес пичовете, водачката на клуба, родителите на главния, вицепрезидентът на училищния съвет (дето дръпна речта на главния дали влизането му в дадения клуб е точно това, което иска, по ебаси човешкия и приятен начин) - е те тия бяха най-точните персонажи. Солидна глътка свеж въздух до един.

User avatar
ProxyFantasy
Paragon
Posts: 615
Joined: Tue Jul 19, 2011 12:59 pm
Contact:

Re: Mob Psycho 100

Post by ProxyFantasy » Sun Oct 09, 2016 9:27 pm

Нормалните персонажи определено доста разкършиха сюжета. Изобщо липсваше тази истеричност, която се опитва от много години да се вкарва в аниме жанра (ако изобщо някога я е нямало). Контрастът между истеричността на някои герои /като побойника в началото/ и нормалните типове като батките от фитнес клуба бе доста свеж. На мен ми хареса и отношението между Моб и брат му. Някак семпло. Нормално. Явно толкова е странно да видиш нормални взаимотношения в едно аниме, че супер много ме впечатли.

ПС. Даа, имаш право. Спокойно може да се вземе като продължение на OPM, като силата на зеленокосата са прехвърлени върху главния герой, само дето той е яко непукист (не че Сайтама не е, но все пак).

ПС2. Искаше ми се да видя малко повече от тази репортерката, но сигурно втори сезон :D

User avatar
alshu
Elder God
Posts: 5240
Joined: Tue Dec 21, 2010 12:21 pm

Re: Mob Psycho 100

Post by alshu » Mon Oct 10, 2016 10:03 am

ProxyFantasy
са супер философски и са набити с опасна доза социология и други екзистенциялни теми
Ко?
Не!

Тотално се провалям, в задачата да видя нещо дълбоко и смислено в Mob Psycho 100.
Работите дето ги дуднеше Рейген си бяха най-вече манипулативна демагогия. :D


Ще се повторя от общата тема - шоуто се гледа заради побъркания арт и анимации, Рейген, Екто-бо (или както там се вика персонажа със сеюто на Черната брада), някои от лошковците и някои от страничните персонажи.
Централните - Моб и комплексираното му братче са ми адски досадни по един типично батъл шонен убер мелодраматичен начин.
Сериалчето е забавно, но ако игнорираш типичните за индустрията тъпотии.
В допълнение OST-то (без песните) е убийствено странно и готино, точно като арта. Определено заслужава отделно внимание, но още не го намирам никъде.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:

“Just try that mixture once, Captain Duncan.”

He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:

“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”

User avatar
ProxyFantasy
Paragon
Posts: 615
Joined: Tue Jul 19, 2011 12:59 pm
Contact:

Re: Mob Psycho 100

Post by ProxyFantasy » Mon Oct 10, 2016 10:55 am

Да обясня защо си мисля, че е супер набито с философия и социология това аниму.

От една страна залага много на кантианската гледна точка - че единственото, в което може да е сигурен човек е, че той съществува и че цялото знание за света е скрито в него, тоест той е "главният" герой на своя живот и ако промениш себе си, променяш света. Това, без изобщо да се впускам по нататък в Кант, е много силна опозиция обаче на социалните теории на Дюркем например, който говори, че всъщност обществото е един свръх индивид, който е съвсем отделен от хората и много често им налага някакви социални факти, които въпреки че са продукт на социалния консенсус, са в следствие на институциите, които имат силата да налагат подобни правила. Спомнете си как шефчето от ученическия съвет успяваше, все пак с измама, но имаше успех, да контролира тъй наречената граница на обществото. Побойникът си призна, че те хората така и така са го мразили, така че по някакъв начин институцията - ученическия съвет - е успяла да канализира волята на масата, за да постави нови социални факти и социални бариери - тоест да постави тази перверзна идентичност върху някаква група от хора. С това направо попадаме в Пиер Бурдийо и неговата идея, че институциите и хората, които са с властна позиция от гледна точка символния капитал, са тези, които чийто думи имат власт независимо какво казват. Те са тези, които обществото е делегирало да изпълняват определени задачи и следователно имат правото да вършат каквото и де е, до колкото хората са доволни от резултата. Тук се намесва едно изследване на Гофман от 60те години, който говори за всекидневното представление на различните актьори в живота и как всъщност огромна част от случките, на които ставаме свидетели в днешно време, всъщност не могат да се случат по друг начин. Тоест, ако отидем при "екзорсист" например, ние очакваме да видим нещо като Рейген, иначе ще си помислим, че е шарлатанин. Тоест имаме някаква представа, че група актьори с определен социален фронт са длъжни да играят по точно определен начин, за да заслужат своята легитимност.

Обобщението. Мисля, че малко прекрачих небрежните разсъждения, но все пак изводите. Ако обществото има изградени структури, по които то се движи, които са форма на обществен консенсус, но в този консенсус никой няма пряко участие, то хората не са специални. Те са просто поредното гориво на обществото, което ги използва, докато са му нужни и когато те осъзнаят колко са еднакви с всички други и се опитват да го променят, то ги изхвърля и ги превръща в маргиналия. И това е в Моб Псайхо. В другите анимета главните герои винаги имат усещането, че могат да променят света, че всичко зависи от тях, а в депресиращата действителност, нещата доста рядко стоят по този начин.

Упс. Малко се превърна в стена от текст. :D

User avatar
alshu
Elder God
Posts: 5240
Joined: Tue Dec 21, 2010 12:21 pm

Re: Mob Psycho 100

Post by alshu » Mon Oct 10, 2016 11:39 am

И това е в Моб Псайхо. В другите анимета главните герои винаги имат усещането, че могат да променят света, че всичко зависи от тях, а в депресиращата действителност, нещата доста рядко стоят по този начин.
Той Моб не че не може да промени света, а не иска. Когато други хора използват силата му, тогава става интересно.

Не съм и забелязал главните герои в аниметата да имат такова усещане - по-скоро обратното. Вечно са несигурни и търсят сила + мотивация. Обикновено основната им цел е да защитят "Мамору!" някого или да станат сътрудници на справедливостта "Сеги но миката.", което е някаква абстрактна концепция, но вече съществува някъде около тях и в най-лошия случай е идеал взет от ученията на някой сенсей.
Тези, които искат да променят света (без ничие съгласие и с маса жертви) са злодеите.


Ми не знам. Ако това е философско заглавие, значи и всеки шонен е такова.
Лично за мен единствените прояви на мисъл в Mob Psycho 100 са подигравките и пародиите, но тогава Gintama е най-великото аниме на всички времена.
Всъщност не съм много далече от това мнение, но вместо "най-великото" трябва да се напише "едно от най-забавните".
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:

“Just try that mixture once, Captain Duncan.”

He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:

“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 14 guests