Post
by Amelia » Wed Aug 03, 2011 9:32 pm
Ние си преизглеждаме Бибопа и аз съм в особено настроение след всеки епизод. Вчера гледахме оня с видеокасетата на Фей. От най-любимите и въздействащите ми е. Тоя контраст между пълната с оптимизъм малка Фей и вече порасналата супер цинична и егоистична кучка, ме размазва всеки път. И ей така небрежно, без някви катарзисни драми, писъци и крясъци ти става ясно колко безкрайно самотна е Фей и какъв ужас е преживяла, оцелявайки без памет в един абсолютно нов и непознат свят. Нито един филм с герой вдигнат в няква чужда за него епоха от криогенен сън, не ме е карал да усетя чудовищната загуба на тоя човек така както Бибопа го прави.
Изобщо, те всичките са толкова самотни. И толкова повредени - на Спайк и Джет чак на физическо ниво са им излезли белезите. Не случайно саундтрака на тва аниме е основно джаз и блус - музиката на самотните хора, стоящи на бара пред чаша уиски с лед и със запалена цигара в ръка. Куулнес, който не води до трайно човешко щастие. И жадуват да не са самотни, ама ги е страх и не знаят как. И личните им демони не им позволяват. Тия на Спайк специално унищожиха всичко, дето беше тръгнало да се заражда там.
Може би само Ед не е няква дълбоко самотна, ама и нейните странни форми на ескейпизъм не са от много щастие станали.
И в същото време те не желаят съчувствие и помощ. Не се самосъжаляват. Диванета-инати от първия до последния. Как да не им съчувстваш и да не ги обичаш после?
Екшън сцените бяха страхотни, личи си че са имали повече пари. Да не забравяме и 
