The manga topic
Аз да питам.
Това с еволюирането до хуманоиди винаги ми е изглеждало пълна лъжа от страна на властите и корпорациите.
Същото и за това, че нямали достатъчно материал за изследване на вируса.
Винаги съм си мислел, че хлебарките на Марс са нарочна кръстоска с хора и експеримент да се създадат едноверменно тераформиращ вид и в същото време послушни роби (от там и символизмът, че приличат на афро американци
).
Естсетвено нещата излизат извън контрол и сега се прави опит да бъдат контролирани чрез други хибриди, които притежават повече човешки качества (един вид надрзиратели и/или ловци на роби). На тях естествено са им казани абсолютни лъжи каква е мисията им (включително и за вируса).
Не че не могат да изтрепат тераформарите с нюкове, но се опитват да ги запазят за работна сила, както и да предпазят от заразяване тераформираните части от Марс.
Това са моите фантазии, какво се крие зад заглавието.
Та да питам.
Има ли на този етап в мнагата намек, че става дума за голяма конспирация, или всички тези глупости, че хуманоидните хлебарки са си еволюирали от самосебе си минават за чиста монета?
(Т.е. ти вече отговори, но аз да питам ребром.)
Отговорът може и в спойлер.
Това с еволюирането до хуманоиди винаги ми е изглеждало пълна лъжа от страна на властите и корпорациите.
Същото и за това, че нямали достатъчно материал за изследване на вируса.
Винаги съм си мислел, че хлебарките на Марс са нарочна кръстоска с хора и експеримент да се създадат едноверменно тераформиращ вид и в същото време послушни роби (от там и символизмът, че приличат на афро американци
).Естсетвено нещата излизат извън контрол и сега се прави опит да бъдат контролирани чрез други хибриди, които притежават повече човешки качества (един вид надрзиратели и/или ловци на роби). На тях естествено са им казани абсолютни лъжи каква е мисията им (включително и за вируса).
Не че не могат да изтрепат тераформарите с нюкове, но се опитват да ги запазят за работна сила, както и да предпазят от заразяване тераформираните части от Марс.
Това са моите фантазии, какво се крие зад заглавието.
Та да питам.
Има ли на този етап в мнагата намек, че става дума за голяма конспирация, или всички тези глупости, че хуманоидните хлебарки са си еволюирали от самосебе си минават за чиста монета?
(Т.е. ти вече отговори, но аз да питам ребром.
)Отговорът може и в спойлер.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Начи, чети от тая страница нататък:
http://mangafox.me/manga/terra_formars/v09/c080/7.html
Може и да са направени от извънземна цивилизация тея хлебарки, може и да не са. Преводът е някъв много неясен.
Клеймор, ти може и мангата да погледнеш ако се кефиш на насекоми - много са готини човешките трансформации. Изглеждат яко и като способности са някви интересно замислени - всичките на базата на съответното насекомо. Има интересни обяснения за разни насекоми и т.н.
Ето ти линк към темата в аниме.лудост:
https://anime.ludost.net/forum/viewtopi ... =32&t=9514
http://mangafox.me/manga/terra_formars/v09/c080/7.html
Може и да са направени от извънземна цивилизация тея хлебарки, може и да не са. Преводът е някъв много неясен.
Клеймор, ти може и мангата да погледнеш ако се кефиш на насекоми - много са готини човешките трансформации. Изглеждат яко и като способности са някви интересно замислени - всичките на базата на съответното насекомо. Има интересни обяснения за разни насекоми и т.н.
Ето ти линк към темата в аниме.лудост:
https://anime.ludost.net/forum/viewtopi ... =32&t=9514
Зачетох Dorohedoro и то засега ме забавлява умерено. Има доста як арт и сетинга с магическите умения е интересен. Но персонажите са някви двуизмерни инфантиляци (нито един не съм си харесала до момента) и засега историята не е мръднала кой знае колко. Продължавам нататък да видим дали ще ми хареса в някъв момент.
Зачетох мангата на Detective Conan.
Както анимето - почва някакво сбъркано и тъпо, но след 6-7 тома надобрява. Май първият добър арк е с вилата дето наоколо се навърта един тип целия в бинтове.
В момента съм някъде на 176-та глава и точно се появяват най-любимите ми герои (преди няколко глави беше Такаги, а в момента е Хаибара).
Не е най-логичното детективско, а за реализъм и дума не може да става (особено с такъв главен герой), но обстановката и героите ме кефят много.
Таман като за студеното време - скътаваш се на топло в къщи на компютъра и четеш безкрайна поредица от детективски романи навързани в едно.
Това което не очаквах познавайки само анимето - в някои от бонус материалите (за съжаление превеждани много рядко) авторът говори за любовта си към детективските романи, любимите си поредици и герои. Карикатурите на тези герои, дори подсказват за кои свои персонажи е взел идеи.
Впечатлих се, доста е изчел човека. (То беше ясно, ама е дори още повече отколкото очаквах.)
Както анимето - почва някакво сбъркано и тъпо, но след 6-7 тома надобрява. Май първият добър арк е с вилата дето наоколо се навърта един тип целия в бинтове.
В момента съм някъде на 176-та глава и точно се появяват най-любимите ми герои (преди няколко глави беше Такаги, а в момента е Хаибара).
Не е най-логичното детективско, а за реализъм и дума не може да става (особено с такъв главен герой), но обстановката и героите ме кефят много.
Таман като за студеното време - скътаваш се на топло в къщи на компютъра и четеш безкрайна поредица от детективски романи навързани в едно.
Това което не очаквах познавайки само анимето - в някои от бонус материалите (за съжаление превеждани много рядко) авторът говори за любовта си към детективските романи, любимите си поредици и герои. Карикатурите на тези герои, дори подсказват за кои свои персонажи е взел идеи.
Впечатлих се, доста е изчел човека. (То беше ясно, ама е дори още повече отколкото очаквах.)
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Зачетох шоджото Dengeki Daisy и засега то искрено ме забавлява. Главния и главната са яки, динамиката между тях е яка, аутизмът е намален до поносими стойности и има една малоумна промискуитетна женска с много лош вкус за мъже, на чиито романтични ескапади успявам и да се захиля. Артът също кефи - има нещо от Скип Бийт истерясалите чибита в него.
-
ProxyFantasy
- Paragon
- Posts: 615
- Joined: Tue Jul 19, 2011 12:59 pm
- Contact:
Съвсем случайно попаднах в нета на Fist of the North Star мангата и мога да споделя, че това нещо се движи във висините на Берсерк (само където липсват сериозни опоненти на главния герой (59 чаптър) и реалната история е малко пошло подхваната, но определено главният герой си го бива, липсва онази лигава шоненска страхливост от сборичкване. Тук нещата са доста сериозни, арките са доста кратки и самият сетинг не е лош. Доволен съм на 9.5 от 10, но ми остават едно 260 чаптъра, така че очаквам доста от това заглавие.
изчетох Pandora Hearts, след като стилът на (доста кратката) аниме екранизация доста ми допадна. Много приятна, макар и прекалено мелодраматична на моменти манга, която някъде този месец достигна и своя завършек.
"Ние сме просто хора и боговете са ни създали за обич. Това е голямото ни величие, това е славата ни и най-голямата ни трагедия."
Емон Таргариен
Емон Таргариен
Все пак като четеш се разкриват все повече детайли 
Ненам. На 5ти том съм и една глава я четох в продължение на 3 дена, щото ми беше скучно и се разсейвах с други работи. Мелодрамата на главния като цяло е ЗОМФГ и предвид колко отворени са той и главната един към друг (и това, че вече знаят кой кой е), просто няма логика в това да я разтягат във времето като дъвка. В смисъл, и двамата главни имат някакъв нормален разсъдък и не ги тресе стандартния за тоя тип шитове аутизъм. При това положение да ми развиват историята, като че ли имаме персонажи с аутизъм и без разсъдък, ме вкарва в ебаси когнитивния дисонанс.
Има някви опити за сюжет покрай хакерите, ама и той е някъв вял и безпосочен. Абе личи си от много далече, че това четиво е било планирано като няква кратичка манга с 2-3 чаптъра. Мангаката в момента се опитва да вкара някъв нов персонаж, за да оправдае разтягането на локума, но нещо нямам кой знае кви добри предчувствия по въпроса.
Има някви опити за сюжет покрай хакерите, ама и той е някъв вял и безпосочен. Абе личи си от много далече, че това четиво е било планирано като няква кратичка манга с 2-3 чаптъра. Мангаката в момента се опитва да вкара някъв нов персонаж, за да оправдае разтягането на локума, но нещо нямам кой знае кви добри предчувствия по въпроса.
И понеже ми се иска да постна нещо, пък не се сещам нищо интересно ще рапортувам, че се дотътрих до 724 глава на Detective Conan и като минах през арката с червените ризи се смазах от кеф.
Тази история придобива различен смисъл, когато знаеш, кой е Бърбън и кой не е.
Има и други такива арки, но тук бонусът от повторен преглед е най-голям.
Забелязвам и някои негативи - Конан е по-голяма гад отколкото го помня, Хатори се държи прекалено грубо с Казуха.
Ран и класната са по-големи шматки.
За сметка на това, Соноко радва двойно повече с идиотията си. Определено от най-любимите ми герои.
Тази история придобива различен смисъл, когато знаеш, кой е Бърбън и кой не е.
Има и други такива арки, но тук бонусът от повторен преглед е най-голям.
Забелязвам и някои негативи - Конан е по-голяма гад отколкото го помня, Хатори се държи прекалено грубо с Казуха.
Ран и класната са по-големи шматки.
За сметка на това, Соноко радва двойно повече с идиотията си. Определено от най-любимите ми герои.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Догоних преведените глави на Detective Conan - 922. От последните аркове Алената и Кълвачът бяха доста добри.
Интересно "сестричката" на Сера дали не е и тя/той намален възрастен. Май натам отиват нещата.
Възрастният едноок полицай също лъха подозрително, нищо чудно той е дясната ръка на шефа - Ром. Доста бързо съобразява.
Сега ще се пробвам да наваксам анимето, някъде 20-тина серии.
Интересно "сестричката" на Сера дали не е и тя/той намален възрастен. Май натам отиват нещата.
Възрастният едноок полицай също лъха подозрително, нищо чудно той е дясната ръка на шефа - Ром. Доста бързо съобразява.
Сега ще се пробвам да наваксам анимето, някъде 20-тина серии.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 5 guests