Немалък процент (противно на всичко казано в темата). Трима-петима е обобщение, става дума за бизнеси, които са на ръба на печалбата, а те не са никак малко. Логиката на Ордо (отпреди няколко страници, където цитирам), макар и безкрайно цинично изразена, си е вярна. Накрая всичко опира до финансовия ботъмлайн и всеки трябва да си направи сметката. За да накараш някой да не дискриминра жени, това не може да стане със закон, трябва да стане, като му го направиш достатъчно изгодно (ака предложенията на Мунлайт). Цинично, но обществото ни така работи.Trip wrote:Жоро, мисля, че споменах поне два пъти, че превръщате страничен проблем в основен и обратно. Проблемът не е в наемането на бременни или не, макар че отделните случаи на дискриминация за мен са пълна свинщина.
Проблемът е в параноята и страха от ПОТЕНЦИАЛНО забременяващи жени, която очевидно се шири поне в UK. Да, тук няма как да знаем доколко е разпространена. Ти как смяташ?
Какъв процент са работодателите с по трима-петима служители? На какво основаваш преценката си, че са многократно повече? Да поставим един арбитрарен процент, в който служител с намалена работоспособност наистина е проблем за работодателя си? Какъв процент от служителите на една фирма трябва да са такива? Средно? Аз слагам 20%
Иначе за параноята от потенциално забрременяване, мисля, че е прекалена и идиотска, но тъй като никой няма да цитира такава причина за отказ, законът също не е решение.
Тия 20% не ги разбрах - "трябва да са такива"? Най-добре за работодателя е да няма такива.
Морви - мен може да не ми е кеф, ако някой не наеме Мели, щото е бременна, но в никакъв случай не мога с ръка на сърцето да кажа, че няма да е прав. Щото ще е, ако ще да ми е криво.
От друга страна, трябва да отчитаме и следното - ако държавата намери умен (т.е. незабранителен) начин да поощри наемането и прогресирането на майки в бизнеса, това си работи в посока положителен демографски баланс и в по-дългосрочен план подмладяване на работната ръка, намаляване на пенсионната тежест върху бюджета и т.н. плюсове.