Рафтовете на шкафа бяха покрити с
прах. Кихнах, никога не съм понасял прахта... Ето, че намерих това, което търсих -
свещ. Драснах и последната останала в кутийката клечка кибрит и запалих свещта. Оставих я в горният ляв ъгъл на масата, след което седнах на стола. Половин час по-късно вече бях успял да наредя
пъзела, коствал ми 10 свещи и около двадесет часа непрестанно редене. Започнах бавно да го осветявам от горе на долу: хубаво сресана коса, тъмно кестенява... красиви сини очи, в тях се чете мъка... нос, с лека гърбица... усмивка, по-скоро от учтивост, а не от радост... момче, на около 12 години... пуловер, може би изплетен от баба му; има една съвсем малка
бримка на десният ръкав... джинси, леко изтъркани на коленете... гуменки, най-обикновенни... трева, зелена, момчето е стъпило на нея... и
змия, увита около краката му. Забелязвам, че съм изпуснал едно парче от пъзела - главата на влечугото, бързо успявам да го намеря пипнешком. Очите и - червени, загадъчни, гледат ме... Не им обръщам внимание. Вече всичко е готово и нищо друго не е от значение. Събличам се гол. Лягам на пода върху пъзела, оставям свещта на страна, но не много далече, достатъчно за да може да освети лицето на момчето. Целувам го и прошепвам:
- Най-накрая те открих!
То ми отвръща на целувката. Ръцете му ме прегръщат и притискат към себе си. Бавно постепенно се сливам със пъзела. "О, от кога чакам този миг... да станем едно цяло." - мисля си аз, докато живота ме напуска...
--------------------------------------------------------------------------------
Да отбележа в моя защита, че всичко в това разказче е чиста измислица... Хрумна ми на момента и го написах! Ако имам някакви правописни или граматически грешки, извинете ме, но ме мързи да го проверявам, защото вече съм доста изморен от днешния ден!
