ShadowDance

Перо
Жажда
Същесво
Монета
Плът

-Жадна е. -обяви Веско, трескаво наливайки сок от боровинки в чашата. Без да иска бутна една монета, която падна на земята с дрънчене, но той дори не забеляза.
-Я се осъзнай, никое безплътно същество не изпитва жажда. - студено, в контраст с желанието ми да захлупя най-близката тенджера върху главата му, отбелязах аз.
-Ти нищо не разбираш, мисля че просто ревнуваш. - отговори той, вече обърнал ми гръб на вратата.
Аз решително влязох в другата стая, където той тъкмо подаваше чашата на лежащото на дивана момиче. Тя я пое и отпи, вперила блеснал поглед в него. Отврат.
Аз го сръчках в ребрата с известна наслада от грубостта си.
-Виж, - прошепнах аз - има пера от възглавницата в косата си, ако беше призракът на леля ти на млади години, както смяташ, то би трябвало просто да минат през нея.
Веско я сързецава известно време с празен поглед.
-Нали? Слушаш ли ме въобще? - сръчках го повторно аз. Той почти не реагира. Мамка му, колко здрави ребра има това момче.
-Може би тогава е ангел, а? -отнесено промълви той. Мъже. Логика. Антоними.

- 7, 8, 9 – преброи Монит.
Липсваше само последната or древните тирски монети. Явно някои бе нарушил повелята и неканен бе блязал в храма. Жаждата за приключения водеше какви ли не същества по тези земи. Монит тръсна уморено глава и огледа за пореден път наоколо. Всичко, оставено от древните, изглеждаше по същия начин. Перото на Познанието все още висеше безтегловно на няколко стъпки височина над олтара. Рисунките бяха непокътнати. Времето не прощаваше единствено на плътта.

***

Перо
Жажда
Същество
Монета
Плът

Монетата полетя нагоре, преобръщаше се все по-бавно, усуквайки времето около себе си, докато мигът застина в крехкото, трептящо съвършенство на лукавия шанс. Проблясващото метално кръгче се отрази в широко отворените очи на съществото, което жадно се взираше в несигурното си бъдеще, а в мрака зад огромните му зеници хаотично се блъскаха безброй картини и желания за възможни прераждания. Покоят се пръсна и монетата полетя надолу, увличайки бъдещето със себе си.
„О, не”, изхленчи То, когато монетата го блъсна между очите и сред хаос от пера и птичи крясък го запрати в плътта на новия му живот. „Пак птица!”

Перото потапям в мастилница със кръв,
с всяка дума жаждата му утолявам.
Веднъж е враг, а след това приятел пръв –
на съзнанието чуждо плът придавам.

Огледален образ на мойто същество
със изтъркан лик на евтина монета,
подхвърлена в миг на безумно тържество,
от дълбините на лудостта ми взета.

Красиво!

ta wrote:
Перо
Жажда
Същество
Монета
Плът

Съществото разкъсваше настървено плътта му, обсебено от жажда за кръв докато кристалните пера се разбиваха със звън в пода сред разхвърляните монети .

Перо
Жажда
Същество
Монета
Плът

Перото се тресеше от жажда, висящо от плътта на странното същество с розови зъби и парцалив портфейл, със съдържание не по-малко от една монета.

Jaar, много ми харесва!! Май покрай вас и поезия ще зачета!!

Плътта на съществото се топеше като монета,поставена в огнена пещ.
Перата по тялото му падаха едно след друго,сякаш искаха да се избавят от уродливото тяло ведъж завинаги.
"Жаждата ти за смърт никога не се засища,Силвина"каза недоволен глас зад усмихнатото момиче.

едит:айде някой да пусне нови думички де!като гледам предишното мнение е било постнато преди горе-долу два месеца.

Продавачът отвори вратичката на кафеза и се усмихна заедно с мен на отлитащата птица. Каза ми:
- Синко, човекът копнее да лети, но бог не му е дал крила и пера. Думите му изведнъж ме сепнаха от съзерцанието. Дори ме досаха, защото разумът в мен знаеше, че бързокрилото същество само ще се върне във властта на събеседника ми:
- Рибата никога не е жадна, а гълъбът няма нужда от свобода на духа... но ми харесва как летят - отвърнах аз и подадох още една монета, за да пусне следващата птица от клетката й.

Грабнах перото и започнах да пиша. За първи път чувствах такава жажда да пиша. Тотално бях обсебен от мисълта да пресъздам съществото, което ме преследваше в сънищата ми, на лист хартия. След около три-четири часа вече бях приключил с писането. Някой почука на външната врата. Станах от стола и отидох да видя кой е. Беше Съществото, от плът и кръв. То ми се усмихна, от усните му се издаде звук, а после и цяла фраза: "Искам да купя разказът." - каза то. Аз недоумявах за какво става въпрос, тогава съществото ми посочи с пръст листата, които бях изписал и подхвърли една монета. Влезе в къщата ми и взе моят разказ, а после излезна и продължи по своя път. Повече не го видях - нито в сънищата си, нито в реалният живот. Дали е възможно това да е бил просто поредният ми кошмар? И нищо да не е било реално? Захилих се и извадих монетата от джоба си, все още беше слузеста от пръстите на съществото...


Ха,малко се отплеснах,но нищо.Мисля,че се получи добре.Дано темата се възроди,идеята е много интересна...

Пера се разхвърчаха във въздуха през тъмната нощ, когато той повали гълъба. Жаждата му за кръв беше толкова силна, че сега беше принуден да ухапе гълъб. Бедното същество беше отдавна мъртво, когато той го остави на земята. След миг забеляза нещо да блести на няколко метра от него. Беше малка монета, около която примигваше странна аура. След миг светлината на монетата стана заслепително силна и изчезна секунда по-късно. От вампирът беше останала само изгоряла плът.

Перо, Жажда, Същество, Монета, Плът

Пернатият таеше жажда за плът, но тя струваше пари, а съществото имаше само една монета.

Еdit: чак ми стана жал за пернаткото:)

Много хубави неща има в таз тема, дано пак да се включат повече хора

Ако с перото си напиша жажда
ще заслужа ли човешко същесто
да хвърли в шапката монета -
храна за мъртвата ми плът?

ако някой го е написал вече може да ме съди, ама не ми се четат страници назад.