ShadowDance

Дъждът на твоята усмивка
вали, вали, вали...
с безкрайно постоянство
във пясъка на моята пустиня.

Лъжата на моята прегръдка
краде, краде, краде...
душата ти дете,
копирайки любов.

Вечер е, къпя се в тъмното злато
вятърът леко ме милва, унило
с пръски от дъжд, тъжен спомен за лято,
слънцето в сивата есен стопило

Там сред вълните, сред тяхната сила
в тяхната вечна омайна прегръдка
там ще те търся, сияние мило
там ще поема с теб сетната глътка

Вятърът шепне вихрушка от думи
черна усмивка ми праща морето
копия лудо пронизват ума ми
пясък полита със мен към небето


мътните да ви вземат с тия копия

Много ме впечатляват стихотворенията, особено второто на Джайм и горното на Мор. Много ви бива :)

Ghibli wrote:Много ме впечатляват стихотворенията, особено второто на Джайм и горното на Мор. Много ви бива

Хей, благодаря! Наистина се радвам на тази оценка...

Все съм си мислел, че за този род теми би било по- добре ако повече хора казват мнението си за това, което другите са сътворили... Иначе остава някак празно. Все едно, че го пиша, а никой не го прочита, макар да знам, че не е така...

копие, усмивка, пясък, дъжд, прегръдка

Оглежда в морето прозирни премени
Луната. Звездите мижат заслепени,
а в ревност се гърчи любовникът-вятър -
събира той облаци, блъска ги, мята
грамадните мрачни гиганти накуп.
От копия-мълнии в грозен въртоп
небесните девини бели дантели
разкъсани в миг са и отлетели...
С див гняв океанът гърми и се втурва
на пясък скалите превръща и в урви
от бесни вълни да удави опитва
съперника вятър. Но той си отлита
нехаен, забравил, че преди миг
в любовна война пълководец велик
на облачни войни е бил. И сега
те спират, отръскват чела от потта.
И ето вали, и охлажда дъждът
яда на морето. Смирено ликът
огледален нагоре отново се взира.
В прегръдка улавя я, щом я намира...
Луната с усмивка прощаващо кима
доволна, че е на титани любима

ъх

Мор, много е добро... Въпреки копията!

JaimeLannister wrote: Все съм си мислел, че за този род теми би било по- добре ако повече хора казват мнението си за това, което другите са сътворили... Иначе остава някак празно. Все едно, че го пиша, а никой не го прочита, макар да знам, че не е така...

Jaime, аз винаги ви чета. Повярвай ми, стихотворенията най-често много ми харесват, обаче някакси не обичам да пиша неща от сорта "браво, риспект, поклон, върховно" и т.н. А да критикувам - пак не мога, защото какво да каже човек в такъв случай "Абе римата ти я няма, смисъл няма, не го разбирам". Е, как, човекът е вложил чувства в това, което пише, преживяване някакво, най-често - много лично, пък аз да се изцепя с "няма смисъл". Не става.
Аз затова нищо не пиша тук.

Morgana wrote:

JaimeLannister wrote: Все съм си мислел, че за този род теми би било по- добре ако повече хора казват мнението си за това, което другите са сътворили... Иначе остава някак празно. Все едно, че го пиша, а никой не го прочита, макар да знам, че не е така...

Jaime, аз винаги ви чета. Повярвай ми, стихотворенията най-често много ми харесват, обаче някакси не обичам да пиша неща от сорта "браво, риспект, поклон, върховно" и т.н. А да критикувам - пак не мога, защото какво да каже човек в такъв случай "Абе римата ти я няма, смисъл няма, не го разбирам". Е, как, човекът е вложил чувства в това, което пише, преживяване някакво, най-често - много лично, пък аз да се изцепя с "няма смисъл". Не става.
Аз затова нищо не пиша тук.

Моргана, по никакъв начин не те обвинявам, знам, че това, което се пише тук се чете..
Просто бях изненадан как 1-2 добри думи за това, което си сътворил могат да те накарат (в случая мен) да повярваш, че в цялата работа има някакъв смисъл...
Иначе... Понякога само да знаеш без да виждаш е недостатъчно...

Разбира се, че е добре да има и коментари на написаното, отвреме-навреме, аз подкрепям.

Време е за нови думи, мисля, и понеже никога не съм пускала, ще се възползвам от затишието:

зелено, замайване, крила, тичам, къс

Крилата му се вееха разкъсани като безполезни дрипи около слабото тяло, а той беше коленичил в калта, обвил рамене с ръцете си, неспособен да се отърси от замайването от удара и шока от болката, вперил празен поглед в земята под себе си. От зеленото небе над него все още падаха късове нажежена до бяло скала, а братята му тичаха към подслона на пещерите, осъзнали колко безполезни са крилете им.
Идваше краят на една велика раса...

зелено е зелено
а мрежите ти
гъсти
замайване от вино
и твойте тънки
пръсти
крила от вятър нося
в очите ти
зелени
политам тичам тъна
а ти пък падаш
в мене
зелено е зелено
а пътят къс
и жаден
във твоето зелено
в очите ти
пропадам

Тъжна песен, топяща злато и стомана,
каменна сълза, напукана от старост.
Очи невиждащи небето в есенна премяна
те отправят взор към спомени на радост:

обичаният лик на майката спяща;
игри и смях в щипещ сняг и жарко слънце;
обятията и устните на жена любяща.
В пясъчния часовник последно зрънце...

... Зеленото небе я примамваше и тя тичаше към края на пътя за да полети в него. Да, тя можеше да лети! Едно щастливо замайване, като чувството да си влюбен, караше сърцето й да бие по-силно. Небето беше толкова близо! И щом стигна до ръба, крилата й я понесоха към облаците. Но полетът й беше твърде къс...

Рол,това много ми хареса,дали няма да излезе цял разказ от него някога...

Крилата му се вееха разкъсани като безполезни дрипи около слабото тяло, а той беше коленичил в калта, обвил рамене с ръцете си, неспособен да се отърси от замайването от удара и шока от болката, вперил празен поглед в земята под себе си. От зеленото небе над него все още падаха късове нажежена до бяло скала, а братята му тичаха към подслона на пещерите, осъзнали колко безполезни са крилете им.
Идваше краят на една велика раса...

Рол,това много ми хареса,дали няма да излезе цял разказ от него някога...

Замаяна от нечовешките усилия, тя пълзеше по стръмния насип. Пред уморените й очи бавно се спускаше зелена мъгла и я обвиваше с нежното си сияние. Пътят бе толкова къс, и същевременно най-дългия, който някога й се беше налагало да извърви. Знаеше, че той ще е последния и все пак искаше да тича до върха, където отпуснал призрачните си криле я чакаше Той...