Игра на думи

Разкази, поезия, илюстрации...
Кътче за вашето лично творчество.

Moderators: Trip, Random, Marfa

User avatar
Morwen
Shadowdancer
Posts: 13468
Joined: Sat Dec 20, 2003 1:20 am

Post by Morwen » Tue Jun 21, 2005 12:19 am

- Разкарай този меч от врата ми - промърмори мъжът, гнусливо побутвайки инкрустираната с камъни във формата на драконска глава дръжка. - Няма и толкова. Това е някаква интрига срещу мен. Дойдох за да стана донор на сперма, а не на кръв!!! - продължи той възмутено.
I don't wanna die
But I ain't keen on living either

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Sun Sep 04, 2005 6:30 pm

Пускам нови думички, да посъживим играта:

копие, усмивка, пясък, дъжд, прегръдка
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Alexis
Forsaken
Posts: 2684
Joined: Sun Jan 11, 2004 4:57 am
Location: In front of the computer

Post by Alexis » Sun Sep 04, 2005 7:40 pm

Бурята беше в разгара си. Дъждът се лееше и морската повърхност се бунтуваше, образувайки вълни готови да разкъсат околните скали на две. Пръски пяна от разбитите вълни се изсипваха по пясъка и сякаш песъчикните ги посрещаха като желана прегръдка.
Младият мъж се надигна, подпирайки се на счупеното си копие и с тъжна усмивка и замъглен поглед се взря в далечината, където небето и морето се сливаха в едно, а измежду два облака, едва прокрадващите се последни лъчи на залеза изгаснаха заедно с последната искрица живот в него.
Hic locus est ubi mors gaudet succurrere vitae

Обичам си аватара!!

Die, Fanboys <- a blog for random anime bashing and raving

User avatar
Morwen
Shadowdancer
Posts: 13468
Joined: Sat Dec 20, 2003 1:20 am

Post by Morwen » Sun Sep 04, 2005 11:53 pm

ДА! Доживях.
копие, усмивка, пясък, дъжд, прегръдка
Тя стоеше и се взираше в лицето на мъжа пред себе си. Докосна страната му с пръсти и по устните й заигра усмивка. Тя го прегърна поривисто и зарови лице в гърдите му, а после го вдигна и устните й се прилепиха до неговите. Той я погледна смаяно и застина. Краката им се усукаха и те паднаха на пясъка преплетени един в друг. Ръцете й трескаво се движеха по тялото му, докосваха го, галеха го и го драскаха едновременно, а той не можеше да повярва на сетивата си. Очите му бяха замъглени от желанието и изненадата и затова не можа да види изражението й. И сълзата й, която се плъзна като капка дъжд по бузата й преди да изсъхне. Да, сигурно той беше изненадан от бързината, с която тя му се отдаде. Нямаше откъде да знае, че той е просто абсолютно копие на някой друг, помисли си тя горчиво. И че това беше единствената причина.
I don't wanna die
But I ain't keen on living either

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Mon Sep 05, 2005 9:32 pm

копие, усмивка, пясък, дъжд, прегръдка
Копията на мълниите се забиха върху напоения от дъжда пясък. По устните му пробяга усмивка и когато светлината отново проблясна, той вдигна ръце за прегръдка.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Amos Trask
Aes Sedai
Posts: 1606
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:41 am

Post by Amos Trask » Tue Sep 06, 2005 12:55 am

Дъждът ми мокреше копието, докато лежах гол на пясъка. Усмивката ми изпрати в моите сингуларни прегръдки целия женски каст на "Спасители на плажа". Зарзалите вързаха на планината Нокотуми ил Шивизо. Смрачи се и Памела ме докосна. Полетяхме като гургулици в пещерата на Батман. Хикс. :P
:shark:
Feel the summer!

User avatar
JaimeLannister
Forsaken
Posts: 3103
Joined: Mon Apr 05, 2004 7:31 pm
Location: Лясковец - София

Post by JaimeLannister » Tue Sep 06, 2005 10:28 am

Баница с късмети...
Правиме минети...
Копие и меч...
Баба пак отглежда кеч...
А дъждът се сипе...
И усмивката ми щипе...
На лицето след прегръдка....
След ужасна глътка...
От изтляваща надежда...
От умирираща тъга...
Баницата, где е тя?
Там на пясъка?
В нощта?
"Основната и крайна цел на живота е смъртта и той винаги я постига." Зигмунд Фройд

"PRESENT IS THE TIME INCLUDING ALL TIMES
EACH SECOND IS ETERNITY AS ETERNITY IS NOW
AND NOW IS FOREVER..."

Курвите идват и си отиват, Star craft остава!

Image

User avatar
Killua
Ascendent
Posts: 3815
Joined: Sat Jun 11, 2005 10:10 pm
Location: София

Post by Killua » Tue Sep 06, 2005 1:15 pm

Младата жена се затича и с всички сили хвърли копието. То полетя, набра височина и сякаш се загуби сред облаците. Публиката онемя, единствено плющенето на дъждовните капки отекваше в големия стадион. В мига, в който копието се заби със свистене в мокрия пясък, усмивка грейна на лицето на българката. Вече беше шампион. Публиката се отърси от вцепенението си и бурно аплодира младата победителка. Прегръдки и целувки заваляха като дъжда, който се засили, за да ознаменува победата.

User avatar
Elayne
Elder God
Posts: 6266
Joined: Fri Jan 23, 2004 9:15 pm

Post by Elayne » Tue Sep 06, 2005 1:54 pm

Заради Морви, щото ме помоли, една сантиментална бозица и от мен...
копие, усмивка, пясък, дъжд, прегръдка
Вятърът едва докосваше червения пясък с върха на пръстите си и с шеметна бързина го повдигаше от земята. Усукваше и завърташе безбройните песъчинки в зловещ танц на причудливи форми с нереални цветове. Присвивах болезнено очите си срещу напора на стихията, но напразно. Топли капки лепкава кръв оставяха грозни следи по бузите ми и капеха тежко върху босите ми крака.

Гърмът се чу изневиделица и сякаш от страх, вятърът мигом събра песъчливите си поли и избяга. Тишината уверено изкрещя и ужасът се отзова, притискайки злокобно гърлото ми в стоманена хватка. Повдигнах глава и с усилие отворих широко очи, за да видя... неравните пурпурни контури на копието светлина, което прониза хоризонта и предрече края ми.

Първата капка дъжд падна тежко върху челото ми, но бързо се стопи, оставяйки след себе си само тънка струйка дим и болката от малък черен участък кожа. Тялото ми потръпна при допира на втората и третата. Не усетих следващите безброй много, съсредоточен в опитите си да остана изправен и да си поемам въздух. Последната останала мисъл, в която налудничаво се бях вкопчил, бе да видя отново усмивката на слънцето. Но усилието беше непосилно, тежестта прекърши безмилостно тялото ми и земята ме обви в последна прегръдка...
Last edited by Elayne on Sun Sep 11, 2005 11:47 pm, edited 1 time in total.
I dont care if it hurts
I want to have control
I want a perfect body
I want a perfect soul
I want you to notice
When Im not around

User avatar
Jaar
Mistborn
Posts: 1273
Joined: Sun Mar 07, 2004 7:42 pm
Location: No earthly ships will ever bring him home again

Post by Jaar » Wed Sep 07, 2005 12:43 am

Скършени копия на бряг без надежда,
мечове загинали в прегръдката на дюните.
С печална усмивка слънцето оглежда
мъртвите безмълвни бойци - на войната струните.

Ехото им като кърваво злато попива
във пясъци напоени с дъжд от болка и стрели;
сълзи безпаметни достойнство, слава отмиват -
величието, което никой не ще сподели.
But there never seems to be enough time
To do the things you want to do
Once you find them

User avatar
Alanna
Arcanist
Posts: 959
Joined: Tue Jan 20, 2004 1:53 pm
Location: In the Middle

Post by Alanna » Mon Sep 12, 2005 12:40 am

Мъж вървеше с тихи бавни крачки. Топлият летен дъжд обгръщаше тялото му в изпълнена с любов прегръдка, а стъпките му се провлачваха върху мокрия пясък и оставаха ясни следи, там където никой не бе минавал от много време. Там, на скалите, къпещи се в пяната на яростни сега вълни, той беше видял усмивката й, слънчева и топла, забила се тогава като копие в съзнанието му. Оттогава я търсеше все там, отново и отново. А може би билa е само сън?!
(\ /)
(X.x)
(> <)

Reality is an obstacte to halllucination.

User avatar
Alanna
Arcanist
Posts: 959
Joined: Tue Jan 20, 2004 1:53 pm
Location: In the Middle

Post by Alanna » Mon Sep 12, 2005 12:45 am

...но Jaar ме радва с римите... аз не мога да се оправя с рима. Просто съм като слон в стъкларски магазин. Ето за пример горния сюжет, малко променен и в стихове.

Бавни крачки носят се в тъмата.
Търсят неуморно усмивката на две очи,
Забила се като копие в душата
Преди да минат сякаш векове.

Дъжд прокрадва се сред стъпките.
Самотни крачат те в пясъка сега;
Но топла е на нощта прегръдката
И нежен е зова на вечността.
(\ /)
(X.x)
(> <)

Reality is an obstacte to halllucination.

User avatar
Elayne
Elder God
Posts: 6266
Joined: Fri Jan 23, 2004 9:15 pm

Post by Elayne » Mon Sep 12, 2005 9:40 am

:D На мен пък ми харесва стихчето. А прозата ми напомня силно на аниме, good good 8-).
I dont care if it hurts
I want to have control
I want a perfect body
I want a perfect soul
I want you to notice
When Im not around

User avatar
JaimeLannister
Forsaken
Posts: 3103
Joined: Mon Apr 05, 2004 7:31 pm
Location: Лясковец - София

Post by JaimeLannister » Mon Sep 12, 2005 10:15 am

Със тъжна усмивка и черно сърце,
със спомен за битки под мрачно небе,
след поход обливан от черния дъжд-
аз днес се завръщам от дългия път...

На пясъка стъпвам на мойто море
в прегръдка да срещна пак твойто сърце.
И копие хвърлил с усмивката зла,
аз знам, че остава ми... само смъртта...
"Основната и крайна цел на живота е смъртта и той винаги я постига." Зигмунд Фройд

"PRESENT IS THE TIME INCLUDING ALL TIMES
EACH SECOND IS ETERNITY AS ETERNITY IS NOW
AND NOW IS FOREVER..."

Курвите идват и си отиват, Star craft остава!

Image

User avatar
Xellos
Moderator
Posts: 20283
Joined: Fri Apr 02, 2004 10:08 pm

Post by Xellos » Mon Sep 12, 2005 1:44 pm

копие, усмивка, пясък, дъжд, прегръдка

Рисувам разсеяно с върха на копието си по финия пясък, където вълните и брега се сливат в прегръдка. Водата отмива кривата усмивка нарисувана по пясъка. Де да можеше дъждът да отмие някак и моята.
:ninja:

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 11 guests