Игра на думи

Post by **Moridin** » Wed Feb 23, 2005 11:05 am

Душата ми остана стон, отчаяно затихнал крясък
опустошено същество, изпепелена бездна пясък
загубих себе си в нощта, сред самотата нейде плача
и в мъртвосива тишина безплътни сенки с мене крачат

Jaar · Post by **Jaar** » Fri Feb 25, 2005 1:48 am

Ситен пясък между пръстите се стича -
невярващи души стапят се в нощта.
Самотник плаче, своя избор отрича
на брега между живота и смъртта.

Сълзите понесени от тленния бриз
обричат, рушат пясъчната крепост.
Побъркан бог, на безсмъртието каприз
загубен в миг безвремие и вечност.

Xellos · Post by **Xellos** » Sun Feb 27, 2005 10:36 pm

Нови

мизерия, камък, поща, студ, гайка

Morwen · Post by **Morwen** » Sun Feb 27, 2005 10:53 pm

Младежът тичаше към пощата с писмо в ръце. Внезапно се подхлъзна на гладкия лед пред входа и изхвърча половин метър нагоре преди да се стовари по гръб като камък.
- Ама че мизерия, да го вземат дяволите този студ, дано повече не видя сняг до пенсионирането си, проклетите циклони и антициклони да ги затрие глобалното затопляне... - той ругаеше с неизчерпаемо вдъхновение и вяра в гласните си струни. Изведнъж спря насред изречението и изненадано докосна главата си. - Я, защо имам гайка в ухото? Кой е този неадекватен, изкрейзил, полусляп железар, който е наръсил гайки и дюбели по целия тротоар бе? Ма как може да пускат свободно такива хора...
Момичето, което наблюдаваше сцената последните пет минути през прозореца, усети че май е влюбено.

Elayne · Post by **Elayne** » Mon Feb 28, 2005 12:17 pm

Хахаха, Мооорви, това последното изби рибата

. Как ти хрумват такива бе?

Lannis · Post by **Lannis** » Mon Feb 28, 2005 2:01 pm

мизерия, камък, поща, студ, гайка

Мизерията прогони хората от квартала и годините безмилостно изпиха уютната топлина, попила в каменните стени на старите къщи. Само студени сенки навестяваха опустелите стаи от време на време и надзъртаха през счупените стъкла на прозорците. Бурените задушиха пъстрите цветя в малкото дворче на крайната къща и на пролет само някой и друг нарцис успяваше да отвоюва място под прозореца. Ръжда прояде пощенската кутия, плъзна любвеобилно по гайките, прикрепящи я към разкривената ограда, и един ден тя с жално дрънчене падна на пътеката отвън и се разпадна, а сред останките й се мерна пожълтяло намачкано писмо.

Xellos · Post by **Xellos** » Mon Feb 28, 2005 3:36 pm

Xellos wrote:Нови

мизерия, камък, поща, студ, гайка

Усещането че някога тук са живели хора изпитващи уважение и любов към земята и дома още витае тук. Въпреки късната пролет разпилените камъни и буренясалите дворове още пазят някакъв студен спомен за мизерията. Тук там оцеляло градинско цвете, или подредени красиво камъни - студени, но помнещи. Чакащи търпеливо някой да се завърне.
И ето, вървейки с грейнали очи по пътеката и подсвирквайки си весело един младеж застана пред рухналата порта, огледа руините и полегналата морно ограда. Наведе се с и любопитство разръчка ръждясалите останките на падналата в детелините пощенска кутия. Писмото вътре отдавна беше се превърнало в сбита оранжевосива буца хартия, но въпреки ръждата по чудо на кутията бе останало късче боя с някакъв номер. Младежа се усмихна като го видя, и все още приклекнал там притвори очи, взе шепа пръст и я остави да се изспипе плавно от ръката му заедно с камъчета и една ръждива гайка. Въздъхна доволно, изтупа си ръцете, извади gsm и каза на на отсрещния и на света като цяло:
- Открих го. Да се хващаме на работа, че туристите чакат.

Lannis · Post by **Lannis** » Mon Mar 07, 2005 6:55 pm

Ами май замряхме с тези думи, та пускам други:)

кестен, пътека, заек, ритам, колан

Post by **Moridin** » Tue Mar 08, 2005 1:32 pm

Бях й вързал люлкa от колана си и я размятах напред-назад под голямото дърво, а тя писукаше весело и се заливаше от смях. Вятърът си играеше с немирните й черни коси, а крачетата й подритваха кестените по земята, когато я спусках надолу. Изведнъж ме стисна силно с ръчичката си, посочи към пътеката, където някаква малка пухкава топка хвърчеше към храстите и щастливо викна, "Батко, г'едай, жайченце, жайченце!"

Lannis · Post by **Lannis** » Tue Mar 08, 2005 5:21 pm

кестен, пътека, заек, ритам, колан

Нене пристъпваше решително по пътечката към малките заешки къщички в задния двор на баба – грубо сковани от дъски сандъци с вратички от телена мрежа. В очите на момичето грееше дързост, а главата й бе пълна с “добри намерения”. След като Пешко категорично бе отказал да бъде лекуван с бобени зърна и варени кестени и се бе скрил позорно на тавана, Нене реши, че може да насочи лечителските си умения към други нуждаещи се. Като например зайците на баба Мара. Тя окачи торбичката с "лекарства" на колана си, отвори внимателно една вратичка, сграбчи чифт дълги уши и изтегли шашардисаното животно, което започна панически да рита във въздуха.

Post by **Roland** » Tue Mar 08, 2005 5:43 pm

Вървя по пътеката и съзерцавам вятъра, играещ с нападалите по земята листа. Светът е кафяв, есента е в душата ми и тишината и меланхолията са по-плътно стегнати около сърцето ми, отколкото е коланът на кръста ми.
От тишината боли, самотата унищожава... Но болката на кротката тъга е по-слаба от тази на яростта... Завинаги, но по-слаба.
Подритвам един кестен и го гледам как се търкаля сред шумата без да го виждам. Вдясно от пътеката притичва заек...
Тихата печална есен...

Xellos · Post by **Xellos** » Wed Mar 09, 2005 9:37 am

Lannis wrote: кестен, пътека, заек, ритам, колан

Седя на спирката пред нотариата и чакам тролейчето. То милото неде лази насам издъхвайки явно. Забавлявам се подритвайки падналите наоколо конски кестени към шосето и гледам как колите ги смазват. Омръзва ми, а тролей идва. Има си даже емблемка на зайчето на плейбой. Ма не е тоя дет ми трябва. Зяпам народа минаващ по пешеходните пътеки около попа. И тва пълна скука пълна след 15 секунди гледане. Въздъхвам и пъхам ръце в джобовете на дънките - тва щото забравих колана и ми се смъкват кат ходя, и потеглям пеша...

* * *

Заека се изпъчи, пристегна колана, тресна един юмрук на кестеновото дърво отляво, изрита мощно една невинна гъба поникнала насред пътеката и каза:
- Що си със шапка ма?

Lannis · Post by **Lannis** » Wed Mar 09, 2005 10:49 am

Енергичният шум от бягащия сред храстите заек бързо се стопи в тихата есенна гора. Остана само приспивният шепот на вятъра и звукът на самотните ми стъпки по покритата с мъртви листа пътека, която сякаш бе сянка на мрачните вити алеи на моите мисли. Няколко ярки слънчеви копия пронизаха оредяващите корони на кестеновите дървета над мен и призрачно затрептяха. Един от тях намери очите ми и нахлу мигновено в ума ми, разсече властно печалната тъмнина и огря безмилостно оголената болка. Спуснах клепачи, но беше късно. Огненият лъч прогори черния колан, стегнал здраво душата ми, и тя се разсипа в разкъсани парчета спомени и чувства. Светлината ги погали и те заискриха насреща като късчета кристал, хвърляйки разноцветни искри в мислите ми.
Усмихнах се. Последвах бавно подритнатия кестен покрай обсипаните с огненочервени листенца храсти. Вдигнах го от земята и го задържах в шепата си, докато слушах шепота на есенния вятър. Носеше едва доловим аромат на зима и обещания за жизнено пролетно слънце.

Alexis · Post by **Alexis** » Wed Mar 09, 2005 7:13 pm

Кестен, пътека, заек, ритам, колан

Момчето трепереше като подплашен заек под разгневения поглед на баща си. Коланът отново изплющя по голия му гръб. Все се питаше какво е направило или е забравило да направи, за да предизвика поредния побой. Краката му ритаха във въздуха, сякяш се опитваше да побегне по пътеката и да се отдалечи от старата колиба и изгорения от мълния кестен, които за него бяха символ на унижение и болка.

Lannis · Post by **Lannis** » Fri Mar 11, 2005 12:28 pm

час, ловя, костилка, сух, завивам

Игра на думи

Who is online