Морякът дръпна покривалото върху себе си и се опита да се завие. Не че имаше смисъл. Всичко беше мокро. Дъждът се лееше като из ведро. Процеждаше през дъските на палубата и капеше в каютите. Поне щяха да имат прясна вода. Като се има предвид, че последното им слизане на твърда земя беше преди двадесет дни, едва ли беше останала много вода. Само да стигнеха тази проклета земя отвъд морето. Индия, или каквото там беше. Щяха да си наберат нормални плодове, вече му беше писнало от тези костилки. Беше чувал, че имало големи червени плодове със солен вкус. И такива, които се копаели от земята. Ще си наловят и нормален дивеч, няма само да се чудят как да чистят дребните рибки, които ловяха. Само да достигнат проклетата Индия, нали земята била кръгла, по дяволите. Колко огромен кръг можеше да бъде? Една вълна цапардоса ожесточено кораба и той се отказа от намерението си да поспи поне за час. Стана и навлече напоеното си с вода палто, все едно нямаше нищо сухо. Покатери се по стълбата към палубата, миг преди да чуе уплашените викове на другарите си. Обърна се назад и видя боцмана с лице застинало в нечовешки ужас. А очите му бяха устремени към ръба на морето. Огромна линия като хоризонт, където морето се превръщаше в колосален водопад и после се губеше в нищото. Значи това беше краят на света... Той също закрещя, виковете му се смесиха с тези на другарите му. Корабът се преобърна като детска играчка в бездната.час, ловя, костилка, сух, завивам
- Земяяяяяяя! Земяяяяяяяяяя! - дереше гърлото си юнгата. - Ставай бе, видяхме земя! Хайде, капитанът каза да събудя всички, качвай се горе!