ShadowDance

става дума за една игра, която тече в момента в Сивостен и е адски зарибяваща, поне там де, така че реших да я споделя с вас и ако сте навити - да я пробваме и тук...

първо да уточня защо я поствам в този форум, а не в Литература, както е в Сивостен, примерно - ами защото е за творчески напъни, а тя все пак нещо от сорта... а и защото гледам, че Ксели е модератор, пък мен много ме радва той да ме модерира, щото все иска да ме банва, а тук няма достатъчно права за бан - та да го е яд


играта - дават се 5 думи... от вас се иска да сътворите кратко текстче - стих-два, част от разказ, крилата фраза или каквото там ви хрумне, в което да фигурират тези думи... но да е кратко, ей, не две страници А4-формат

ще ви дам пример от играта в Сивостен:

зададените думи - жрица, кама, броня, език, було

сътворения текст - Очите на силоската горяха. Проследи с поглед пътя на камата и прокара език по стеклата се алена нишка. Жрицата , облечена за ритуала в странна плетеница, наподобяваща броня, ужасено гледаше откритото й лице. Пред лицето на Майката булото не бе нужно.

Едит: е, браво на мен - не дадох първите думи за размисъл
ето ги и тях:

сълза, перла, опиум, свежест, труп

Еми да започваме тогава :

Мекият ветрец нежно броди из нощния листак, понесъл ароматната свежест на прясно окосена трева – сладък опиум за сетивта на човека.Натежалите клони на вековната върба се покланят с нежелание и разкриват прозрачната луна, посърнала, самотна перла в черното небе.Бледа светлина плъзва по моравата и милва утешително коленичилия мъж.Една единствена сълза проблясва в човешкото око.В нея се оглежда безжизнения труп на пришълеца, намерил нелепо своя край при Първия контакт.

Свежестта на деня бе помрачена в един-единствен миг, когато тя видя трупа, носещ се по повърхността на реката. Тежката като опиум миризма изпълваше въздуха. Две единствени сълзи бяха покапали от очите на мъжа преди смъртта, сякаш бе имал време да осъзнае окончателността й и я бе приел, и сега изглеждаха като перли, излезли от най-мрачните и отчаяни дълбини на морето.




Което ме връща към правилата - членуване и множествено число позволени ли са ни? А превръщането на съществителни в прилагателни и обратно?

Което ме връща към правилата - членуване и множествено число позволени ли са ни? А превръщането на съществителни в прилагателни и обратно?

Мдам и аз не знаех и затова използвах думите така както бяха зададени

Tais wrote: сълза, перла, опиум, свежест, труп

хехе, и тука оптимизъм струи Btw, колкото по малко думи отстрани за пълнеж толкоз по смислено като игра става май. Не че задължително де.


Позволени са. Дори и по свое усмотрение избор на значение на думи кат "пара", "вълна" и прочее. Игра на асоциаций малко. Дали ше е като обикновен текст, стих или нещо друго пак става.

Опиумните перли не освежават трупните сълзи.

или

Перли опиум сълзят от свежите трупове.

- Свежестта е особено важна за всеки труп, който носиш в бърлогата. За предпочитане е да са умрели преди не повече от час -два - каза Сълза и се усмихна. - Така са най-вкусни.
- Трай там и си пуши опиум! - изшътка и Перла. - Някои се опитваме да спим...

Това на Yan беше свежо, Roland може и да просълзи някой по-сантиментален, Dilvish ме трупяса със своята лаконичност, а първото си е чиста литературна перла - действа като опиум на читателя хихихи

Свежестта на горното изказване щеше да ме просълзи, ако бях под влиянието на опиум да речем, но понеже не съм, успях само да се трупясам от изкристализиралата перла на скромността ти, Voland

Хе хе,Роланд, какво да се прави- със свежи трупове осеяна е просеката на перления ми литературен гении, валят отвред сълзите на поклонници , сякаш в опиумен делир пометени...

Ае стига чат, преебаваме играта така

Ааааа, не така, нарушаваш правилата - не виждам в поста да си споменал думи като:сълза, перла, опиум, свежест, труп
Окейк - замълчавам

Наведе се хищно над още топлия труп и грациозно пое с език последните сълзи на момчето - потъмнелите перли на неистовата му болка. Обзе я еуфорична свежест, отметна глава назад и се разсмя, а после мощта на ритуала я завладя и обви ума й в опиума на блаженството - довлече се бавно до олтара и през пелената на помрачението се приготви да слее душата си с Бога...

Богинята, надвесена безпомощно над стоманеносивия труп на любимия си, плачеше. Реки от сълзи се зараждаха в перлената светлина на безсмъртния й поглед, стичаха се бавно по мраморното й лице, забързваха течението си, капейки от разпилените й гарвановочерни коси и накрая умираха във формата на дъждовна буря, разбити по вкоравената плът на погиналия. Междувременно духове и демони се сбираха, за да вкусят от скръбта на безсмъртната, прилечени от свежестта на разстелилата се като опиумно було из етера раздираща мъка.

хей, безобразници, навлудихте ми игрицата!!!
това за Воланд и Роланд, де (бре, даже рима има)
радвате, радвате...

* * *

Сълзите й се стичаха, непосилна да ги спре. Потърси пулсът му, но от страховития Диего бе останал само студен труп. Отдръпна уплашено ръката си. Изящни топчета черни перли се пръснаха по пода. Гривната й. Подарената й от него гривна. Зави й се свят. Изведнъж сякаш въздухът се сгъсти непоносим за дишане, наситен със спомени и отблъскващата миризма на опиум, която го следваше навсякъде. Изправи се и се заклати към верандата - имаше нужда от свеж въздух.