Игра на думи
Moderators: Trip, Random, Marfa
- JaimeLannister
- Forsaken
- Posts: 3103
- Joined: Mon Apr 05, 2004 7:31 pm
- Location: Лясковец - София
Надрусах се с опиум, че чак сълзи ми потекоха. После Пешо каза, че съм приличал на труп, ама на мене само перлички ми се привиждаха. Ето, дори и сега съм свеж като краставичка....
Last edited by JaimeLannister on Sun Jan 23, 2005 11:37 pm, edited 1 time in total.
Опиумът го разтърси, докато от очите му не потекоха сълзи. Тялото му бавно се превръщаше в жив труп, изгнил и изпълнен с тлен, без следа от живот или свежест. Той докосна последната перла с ръката си. Утре щеше да я размени за още опиум. Все едно не му оставаше много.
I don't wanna die
But I ain't keen on living either
But I ain't keen on living either
- JaimeLannister
- Forsaken
- Posts: 3103
- Joined: Mon Apr 05, 2004 7:31 pm
- Location: Лясковец - София
Ами така става човек като не слуша Пешо.Morwen wrote:Опиумът го разтърси, докато от очите му не потекоха сълзи. Тялото му бавно се превръщаше в жив труп, изгнил и изпълнен с тлен, без следа от живот или свежест. Той докосна последната перла с ръката си. Утре щеше да я размени за още опиум. Все едно не му оставаше много.
сълза, перла, опиум, свежест, труп
Слънцето се показа плавно над заострените върхове на елите и ярките му лъчи погалиха пръснатите наоколо перли на утринната роса. Още никой не бе дошъл на сечището и аз се покатерих върху изтеглените настрана трупи, стараейки се да избегна коварните заострени клончета и сълзи смола. Когато седнах на високо, затворих очи и сетивата ми жадно поеха от леещите се край мен аромати - свежестта на елховата гора, смесена с витаещата като призрак миризма на мъртвите дървета, замайваше като опиум.
Слънцето се показа плавно над заострените върхове на елите и ярките му лъчи погалиха пръснатите наоколо перли на утринната роса. Още никой не бе дошъл на сечището и аз се покатерих върху изтеглените настрана трупи, стараейки се да избегна коварните заострени клончета и сълзи смола. Когато седнах на високо, затворих очи и сетивата ми жадно поеха от леещите се край мен аромати - свежестта на елховата гора, смесена с витаещата като призрак миризма на мъртвите дървета, замайваше като опиум.
Юда, егоист, луда и wow-холик
Re: Игра на думи
Просълзихте ме драги съфорумци. Сълзи ми докарвате с тез перли на некрофилното творчество. Свеж труп до свеж труп сте наредили. Тая тема май ще се окаже и тука опиум за народа ;р.Tais wrote: сълза, перла, опиум, свежест, труп
- Шибана ламарина! - изрева той и блъсна с все сила контролния пулт, събаряйки бирената кутия от плота над него. Кехлибарената течност се разля по пуловера му и той се разпсува още по-силно. Беше сигурен, че паролата "кларинет" е вярна, но при това положение защо проклетият хиперпространствен мега-мощен кръстосвач категорично отказваше да тръгне, си оставаше мистика.
And you can't dance with a devil on your back...
- Мистика! - зацъка с език бармана, подпрял се с една ръка на плота, загледан в мургавия младеж надул кларнет върху издигнатия импровизиран подиум, покрит с ламарина и небрежно метнато чердже.
- Стига с тая "мистика"! Научи една префърцунена дума и ни подпали главите с нея! Дай още една бира! - изсумтя Пешо, редовен клиент, докато избърсваше с опакото на пуловера пяната по мустака си.
- Стига с тая "мистика"! Научи една префърцунена дума и ни подпали главите с нея! Дай още една бира! - изсумтя Пешо, редовен клиент, докато избърсваше с опакото на пуловера пяната по мустака си.
Tais - 80 lvl, human mage
Guild: Contaminated
Realm: Zenedar
Guild: Contaminated
Realm: Zenedar
Сълза беше твърде напушена, за да действа разумно. Перла го разбра още щом забеляза как посестримата и грабва кларинета и почва да блъска по ламарината. Ситуацията беше изпълнена с мистика, имайки редвид факта, че Сълза принципно беше устойчива на всякакви упойващи вещества. Ето, преди месец например, беше изпила цяла каса с бира, после беше изпушила всичкият наличен опиум и си беше свежа като краставичка. Явно комбинацията със свежия труп имаше доста странен ефект. Е, какво пък, рече си Перла, най-добре да обличам пуловера и да се измитам, преди Той да се е събудил. Нека сама се оправя щом е достатъчно глупава да се надруса и да го буди.
Правилата на бордгейминга:
1. Всички други неща, включително храна, дрехи, застраховка за колата и пари за обяд, представляват непредвидени разходи по отношение на това, което ви е необходимо за игрите.
2. Никога не пресмятайте общата стойност на това, което сте купили.
3. Ако искате нещо, значи ви е нужно.
4. Ако ви е нужно, значи трябва да го купите.
1. Всички други неща, включително храна, дрехи, застраховка за колата и пари за обяд, представляват непредвидени разходи по отношение на това, което ви е необходимо за игрите.
2. Никога не пресмятайте общата стойност на това, което сте купили.
3. Ако искате нещо, значи ви е нужно.
4. Ако ви е нужно, значи трябва да го купите.
бира, мистика, пуловер, кларинет, ламарина
Дъждът се изливаше неистово над мръсните улици на предградието, биеше оглушително в ламаринения покрив на лавката, а вятърът му пригласяше, свирейки мистично-злокобно в тенекиените кюнци на схлупените бараки. Някакво дребно хлапе с провиснал до коленете избелял пуловер и боси крака притича до лавката, прецапвайки смело калните локви, и спря пред малкото прозорче.
- Чичееее... – провлачи то, опитвайки се да привлече вниманието на дебелия продавач, който седеше полу-заспал вътре. – Чиче, дай две бири за тате.
Продавачът отвори мътните си очички и опита да фиксира хлапето пред себе си.
- Бе`ай ве! – изръмжа той.
В големите черни очи на хлапето проблесна страх и за миг то се поколеба, дали да не се върне да докладва за неуспеха на мисията, но мисълта за бащиното възмездие го възпря и то закрепи една подкупваща усмивка на мършавото си личице.
- Аре ве, чичееее... – устните му вече потрепваха от студ, а черните къдрици се бяха слепили по мокрото му чело. – Тате ше посвири на кларинета утре пред лавката – повече народ ше купува...
Дъждът се изливаше неистово над мръсните улици на предградието, биеше оглушително в ламаринения покрив на лавката, а вятърът му пригласяше, свирейки мистично-злокобно в тенекиените кюнци на схлупените бараки. Някакво дребно хлапе с провиснал до коленете избелял пуловер и боси крака притича до лавката, прецапвайки смело калните локви, и спря пред малкото прозорче.
- Чичееее... – провлачи то, опитвайки се да привлече вниманието на дебелия продавач, който седеше полу-заспал вътре. – Чиче, дай две бири за тате.
Продавачът отвори мътните си очички и опита да фиксира хлапето пред себе си.
- Бе`ай ве! – изръмжа той.
В големите черни очи на хлапето проблесна страх и за миг то се поколеба, дали да не се върне да докладва за неуспеха на мисията, но мисълта за бащиното възмездие го възпря и то закрепи една подкупваща усмивка на мършавото си личице.
- Аре ве, чичееее... – устните му вече потрепваха от студ, а черните къдрици се бяха слепили по мокрото му чело. – Тате ше посвири на кларинета утре пред лавката – повече народ ше купува...
Last edited by Lannis on Mon Jan 24, 2005 1:03 pm, edited 1 time in total.
Юда, егоист, луда и wow-холик
Хех никъде не пише, че не можеш да ги изпозваш
Правилата на бордгейминга:
1. Всички други неща, включително храна, дрехи, застраховка за колата и пари за обяд, представляват непредвидени разходи по отношение на това, което ви е необходимо за игрите.
2. Никога не пресмятайте общата стойност на това, което сте купили.
3. Ако искате нещо, значи ви е нужно.
4. Ако ви е нужно, значи трябва да го купите.
1. Всички други неща, включително храна, дрехи, застраховка за колата и пари за обяд, представляват непредвидени разходи по отношение на това, което ви е необходимо за игрите.
2. Никога не пресмятайте общата стойност на това, което сте купили.
3. Ако искате нещо, значи ви е нужно.
4. Ако ви е нужно, значи трябва да го купите.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 47 guests