Малко от старите книжки

Разкази, поезия, илюстрации...
Кътче за вашето лично творчество.

Moderators: Trip, Random, Marfa

Post Reply
User avatar
coldie
Forsaken
Posts: 2969
Joined: Fri Dec 05, 2008 10:20 pm

Малко от старите книжки

Post by coldie » Sat May 05, 2018 9:14 pm

1. Броиш париците
със крак подвит
Във вълчи апетит
поглъщаш настоящето
До теб стоящото
не щеш да замениш.
Догаряш,
мислиш, че гориш.

Пресягаш се
към восъка на свещите
От тленнноста на тез горещите
нов свят, ще изградиш.
Не спиш,
във минало се впиваш
Затоплен в пламъче,
изстиваш.

Стърчиш наперено
в премени китни на разчупване.
С очакване за случване
застинал си във свойта поза.
С властта безумна на велможа
строшил си всички корени.
Всред мостовете изгорени
очакваш да възкръснеш.
Просто съхнеш.

2.
И знам това са стари мои навици,
да търся болка в любовта,
стремейки се към всички бродници,
копая пепелища във лъстта.

Поредната жена, наистина,
сеячка на обречени лъжи.
Една от тях обаче бе разлистена.
И питам се, какво го причини?

Отне ми скуката.
И как посмя дори?
От вехто семе и напукано,
да вдига кули от мечти.

Призовнице на древни въжделения,
гадаеш ли по моята душа,
провесен ли съм на гърдите ти,
сред наниз от изрязани сърца?

Вериги пoстрoи от свободата ми.
и после ми ги подари
Но, знай, безропотно ще се увия
във сладките окови от сълзи.

Изсъхнали във свойто намерение...

Приемам ги заради всичко,
което искам да си причиня
Не ми оставяй път за бягство.
И първа си тръгни.

И нека се разлагам в жалкия си патос.
Така съм го решил
И разбери, красив, ще е в несгодата,
тоз помен да се е стаил.

Захранващ друг, подмолен и стар,
смолата във изсъхналият дъб,
нещастен, жаден господар
На вехтата изгубена любов

Да, помен за изгубена любов.
Живяла някога...
Лъжливо.
Само в своите очи
В олтар, издигащ се от нищото
От който никой не успя да ме спаси.

Защото времето от тези жертвоприношения
oтдавна се стопи.

Но не и те...

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 2 guests