Преди да бъдем само ние

Разкази, поезия, илюстрации...
Кътче за вашето лично творчество.

Moderators: Trip, Random, Marfa

Post Reply
User avatar
Outcast
Smallfolk
Posts: 1
Joined: Fri May 19, 2017 9:41 pm

Преди да бъдем само ние

Post by Outcast » Fri May 19, 2017 10:48 pm

Старите говореха и Краи разбираше. Старите заповядваха и Краи изпълняваше. Старите го учеха и Краи помнеше. Старите питаха и Краи отговаряше. Краи беше различен и Старите го казваха.

А сега Старите питаха Краи дали иска да напусне Долината, да премине през забранения каньон и да потърси помощ. Защото Корабът умираше, Старите умираха, Долината умираше, хората на Краи умираха.

Краи бе различен. Още от малък се отличаваше от останалите - докато неговите хора влизаха в Кораба само в най-свирепите зими или когато се включеше алармата, то Краи от дете изпитваше необяснима страст да обикаля из металните коридори, да спи в празните помещения, да слиза все по-надълбоко в недрата на студения бехемот. Отвъд храма, отвъд студения мрак на тесни коридори излизащи пред отдавна изтърбушени за всичко полезно празни хангари с невъобразимо големи размери. Много, много по-навътре от това, там където с дни се налагаше да се провира из лабиринт от вентилационни и асансьорни шахти, през отдавна умрели поточни ленти. Краи бе прекосил всичко това докато не премина през серия от въздушни люкове, докато не усети, че диша въздух на хиляда години, докато не чу пулсирането на корабния двигател, докато не усети вибрациите по металния под, докато не видя осветените коридори и стени. И тогава Старите отново му заговориха, така както първият ден в храма, когато се бе чула сирената и всички от клана се стекоха пред както по-късно Краи научи - остатъка от товарен отсег №2 за аварийни запаси от системите за самоснабвянае. Докато останалите от клана на Краи само обикаляха и събираха новата пратка от продоволствия, то Краи удивен гледаше Старите от огромният екран и как хората му занесоха част от събраните неща пред една голяма шахта, и ритуално ги хвърлиха вътре. След което образът на Старите изчезна от стената. Хората на Краи също си заминаха, но той остана. И стоя така с дни докато на стената отново не се появиха Старите. И Краи видя своя образ в един малък квадрат и някак си разбра, че те искаха да му кажат, че го гледат. И Краи заговори. Без дори да разбира, той започна да говори - отдавна изличени от генетичната памет на останалите пароли за въздушни люкове, кодове за достъп до аварийни системи, системи за аварийна помощ, траектории на кацане на аварийни модули, а накрая и двадесет и четири символния код за достъп до Първия генератор на материя и енергия. Стената отново изгасна и този път се включи чак след месец. Тогава хората от клана на Краи го намразиха и само вроденият страх от Старите им попречи да го изгонят насила от Храма след 4 цикъла без доставки. И на четвъртия сирената отново се зави, хората му този път мълчаливо, и сдържано повториха рутината на събиране. Краи просто усещаше как всички са настръхнали и погледите им уж случайно се плъзгаха през него.

И така той заживя в Кораба. А Старите не го оставиха нито ден без надзор и поучения. Ако не бяха те, той никога нямаше да разбере как да чете на езика на Старите и как да пише. Не че кланът му оценяваше това. Гледаха го отначало с недоверие, страх и дори омраза, но постепенно привикнаха към поведението на младока, който изчезваше за дни и седмици в недрата на металния мавзолей за да се върне по-късно с някакъв вълшебен уред. Самият Краи сякаш се променяше с времето - определено беше по-едър, бърз и силен от останалите от клана. Също така съзнанието му беше най-често затворено за контакт и предпочиташе само да "изслушва", без да се включва в споделянето.

Из между многото учения на Старите, Краи постепенно научи историята на народа си, клана си, Кораба и дори успя да разбере от части кои и какво са Старите. Затова разбираше напълно тежестта на последната им молба. Животът в цялата долина зависеше само и единствено от това, дали ще се съгласи да изпълни волята им.

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 9 guests