От ада

Разкази, поезия, илюстрации...
Кътче за вашето лично творчество.

Moderators: Trip, Random, Marfa

Post Reply
Mephisto
Smallfolk
Posts: 1
Joined: Tue Aug 12, 2014 8:46 pm

От ада

Post by Mephisto » Wed Aug 13, 2014 1:45 pm

Червеният демон


Призрачна нощ настана,
изгря кървава луна.
Кошмар съня е обзел
и разума е оплел.

Времето безстрастно отлита,
Червеният демон връхлита,
ураган лудее му в душата,
нерадостна ще ви е съдбата.

С червена броня е на гърдите
и червен шлем със рубин отпреде,
със червен меч в ръката
и огнен бич в другата.

Очите му пронизват като стрели,
в тях неугасим вечен огън светлù.
Сърцата той покрива със печал,
а неговото не познава жал.

Кръв ще се лее при всяко положение,
в това не ще има никакво съмнение,
слушайте сечта жестока,
демони пируват тука.

Червени крила неуморими
летят високо неуловими.
Смразяващ смях гръмко се устреми,
всякаква съпротива ще сломи.

Червеният демон полита
и под него всичко помита,
леден въздух повя
и самота навя.

*****

Аленият прилив


Застанал пред прага на бездната
погълваща светлината,
във мрачни цветове облян,
виждам своя недостижим блян.

Отсреща ми стои странен свят,
опустошени планети се сриват,
огнени комети прелитат,
гаснещи слънца се огъват.

Пожарът в сърцето ми не стихва,
светът около мен рухва,
от пурпурен блясък огрян,
пропадам в неизбежен капан.

Облаци прах хоризонта скриват,
крилата на живота се свиват.
Чувствам се от мисли празен,
в нищото напълно изоставен.

А аленият прилив идва,
мойте нозе вече докосва,
бездната зове със сладък глас,
сам съм аз във този час.

Един живот, една посока,
една мечта, една тъга,
един устрем, един застой,
една съдба, един край.

*****

Конникът от отвъдното


Черни облаци скриха луната,
мрак загърна и приспа земята,
всичко живо сега е замряло
и навсякъде е запустяло.

С адски грохот препуска конник черен,
на черен кон, в черна кожа облечен,
тук е да те прати в небитието,
това е Конникът от отвъдното.

Лицето му е с маска покрито,
конят му е със рог на челото.
Той идва от мрака и отива към мрака
и всичко, което срещне, ще повлече в мрака.

Касапница ще настане,
гъста кръв обилно от теб ще блика,
а Конникът ще застане
над тялото ти, което ще стъпка.

Следващата жертва си,
дъхът на смъртта вкуси.
Обречен си, не се моли,
няма много да те боли.

Погледни нагоре към небето,
виж как секира се спуска с гняв,
усети в твойта плът острието,
чуй шума на течащата кръв.

Смъртта пред теб стои и тропа,
докосни черната ù роба,
лети безмилостно меч кървав,
последен вопъл и си мъртъв.

С адски грохот препуска конник черен,
на черен кон, в черна кожа облечен,
тук е да те прати в небитието,
това е Конникът от отвъдното.


Ако ви харесат моите стихотверения, може да намерите още тукhttp://otkrovenia.com/main.php?action=s ... isto&tab=2

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 10 guests