Магьосник (къс разказ)

Разкази, поезия, илюстрации...
Кътче за вашето лично творчество.

Moderators: Trip, Random, Marfa

Post Reply
User avatar
ProxyFantasy
Paragon
Posts: 615
Joined: Tue Jul 19, 2011 12:59 pm
Contact:

Магьосник (къс разказ)

Post by ProxyFantasy » Wed May 14, 2014 8:32 am

Здравейте драги съфорумници! Критиката ви към миналите ми творения ми помогна много и ми даде (поне според мен) нова посока за развитие.
Бих искал да ви помоля отново да си дадете мнението за разказчето, като предварително се извинявам, че не е много фентъзи. Предварително благодаря!

Събота следобед е. Тъкмо се връщам от лекции. Университетът по магия и други изящни изкуства още се вижда в далечината. Навън вали, но аз съм облякъл плътната си черна роба и дори съм се завил с наметалото, та изобщо не усещам студа. На главата си съм сложил дълъг цилиндър. Обувките ми са туристически, така че локвите не са ми проблем. Само тежкият сак, който влача на рамо, смрачава усмивката ми.
Минавам през докторската градинка на път за центъра. С тази дегизировка не очаквам да ме познаят. Аз съм семпъл минувач, който перфектно се слива с обстановката. Поне така си мисля.
Изведнъж до себе си чувам леко подхлъзване на крак и веднага се обръщам със светкавичните си рефлекси.
Оставам учуден, когато в ръцете ми се озовава красиво младо момиче. Ниско на ръст, коса кестенява, очите кафяви и плътни. Носи шапка с пискюлче и дълго палто. Чадърът ѝ се търкаля по асфалта. С нея забелязвам и малко момче.
Тя е не по-малко изненадана и от мен. Държи се странно, но на лицето ѝ е изписана радост. Ухилена е.
Извинява ми се. Не гледала къде ходи. Такава си била - разсеяна и винаги в облаците.
Отвръщам ѝ, че всеки има такива моменти. Да не се притеснява. Разрошвам косата на момчето и ѝ казвам, че има красиво и здраво дете. Самото то играе танц с линиите на баланса, които се променят като времето и са ясни като слънцето през август месец. Казвам ѝ да се замисли да го направи магьосник. Ще му отива. А и какви магии ще прави само – красота!
Тя се подхилва. Явно не ме е взела на сериозно. Казва ми, че това е брат ѝ, а тя деца нямала. Млада била още. Кимвам с глава и правя малка крачка, с която загатвам, че работата ми тук е свършена. Имам други ангажименти. Свалям си цилиндъра и се покланям дълбоко.
Тя ме хваща за ръка и ме моли да ѝ покажа някой фокус. Момчето много ги обичало. Пък нали и аз съм бил фокусник... Тук я прекъсвам. Преглъщам. Бавно и спокойно ѝ казвам, че не съм никакъв фокусник, а магьосник. Правя магии. Такива неща. Това ѝ казвам. Тя пък ми казва, че каквото и да покажа, щяла да бъде доволна. Красива е и някак сърцето ми се свива при мисълта, че никога повече няма да я срещна.
Решавам да се направя на мъж и да изпълня огнен танц. Лесно е като детска игра. Отварям вътрешното си око. Виждам линиите баланса. Заставам в поза подходяща за танца - вдигнал съм единия си крак и съм го свил в коляното. Едната ми ръка сочи небето. Така пресичам точно три линии и с това изпълнявам първите условия за танца. След това се завъртам в кръг, за да оформя кълбо енергия. Затварям очи, за да мога да го моделирам по волята си. Усещам го как тече по тялото ми, след секунда чувствам пламъка да бушува в мен и с малък пирует изпускам цялата енергия.
Отварям очи, за да се почувствам като съвършен феникс, но осъзнавам, че нищо не се е случило. Около мен огъня липсва, а някои от зяпачите ще се попикаят от смях колко нелепо изглеждам.
Само загрявам, казвам на момичето, което още гледа със същия интерес.
Добре, казвам си на ум, дори да не ми се получи огнения танц, ще покажа арканното си шоу. Ще има много цветове и експлозии. Надали ще навреди на някой, особено толкова разсеяно в пространството.
Приготвям се в поза лунен ангел - двете ми ръце са разперени като криле, докато краката ми са свити в коленете. Усещам движещите се линии на баланса и с две прецизни движения ги стискам с пръсти. Завъртам се в полукръг напред и после полукръг назад, за да извадя от баланс самите линии. Ставам на крака, правя два бързи пируета на място, за да изчистя цветовете и се отпускам, докато пляскам с ръце в ритъма на малките експлозии.
Отварям очи. Нищо. От цялото увиване на линии, пресичане на енергийни центрове - нищо.
ФОКУСНИК. ФОКУСНИК. Тези думи като камбанен звън се забиват в главата ми. Изглеждам като клоун пред детето. Дори фокусник не съм.
Тогава се сещам, че в чантата си имам едно тесте карти цялото направено от петици Каро. Така поне мога да замажа провала с един фокус.
Вадя тестето и ѝ казвам да си избере произволна карта. Момичето веднага изпълнява заръката ми и си взима произволна карта от тестето..
Казвам ѝ, че картата в ръката ѝ е петица каро. Тя я обръща към мен и ми показва жестоката истина. Картата беше дама купа.

Споменът се превръща на сапунени мехурчета и се размива безвъзвратно в пространството. Ставам от стола си и излизам на терасата. Сега, когато гледам детето ни, да си играе в двора, осъзнавам, че тя се е оказала много по-голяма магьосница от мен, а аз, жалкият фокусник дори не съм осъзнал какво се е случило.

LFbg
E'lir
Posts: 166
Joined: Sun Mar 24, 2013 4:05 pm

Post by LFbg » Sat May 17, 2014 5:05 pm

Тук, приятелю, ако не си поискаш, никой няма да ти даде. Освен моя, силно се съмнявам да получиш друг отговор.
Като цяло бива, но е доста кратичко и по-скоро си го писал за упражнения, отколкото на сериозно. Идеята е добра, но срещана.
Стила трябва да го побутнеш тук и там. Отгоре надолу става по-добър, но някои неща дразнят.
Да вземем например първия абзац:
Събота следобед е. Тъкмо се връщам от лекции. Университетът по магия и други изящни изкуства още се вижда в далечината. Навън вали, но аз съм облякъл плътната си черна роба и дори съм се завил с наметалото, та изобщо не усещам студа. На главата си съм сложил дълъг цилиндър. Обувките ми са туристически, така че локвите не са ми проблем. Само тежкият сак, който влача на рамо, смрачава усмивката ми.
Минавам през докторската градинка на път за центъра. С тази дегизировка не очаквам да ме познаят. Аз съм семпъл минувач, който перфектно се слива с обстановката. Поне така си мисля.
Няма нужда да ми казваш, че е събота следобед, по-скоро ми го покажи, ако е толкова важно. Например, кажи ми, че слънцето залязва -> следобед е.
"Университетът по магия и други изящни изкуства..." Това нищо не ми говори. Кои са тези други изящни изкуства? Име ли е или? Ако е име, трябваше да е "Университетът за магия и изящни изкуства".
"... се вижда в далечината", а не би трябвало, защото "ти" си тръгваш, следователно той е зад гърба "ти" и "ние" гледаме напред, а не назад освен ако изрично не ни кажеш.
Навън вали, но аз съм облякъл плътната си черна роба и дори съм се завил с наметалото, та изобщо не усещам студа
"Но" означава противоречие, опозиция, противопоставяне. "Та изобщо не усещам студа" не е удачно. Или трябва да е "но не ме мокри", или трябва да си промениш изречението. "Завил" трябва да го смениш с "увил", защото човек се завива само когато говорим за одеяло или когато е легнал. "Плътна" към роба е ненужно, защото и без да ми го кажеш става ясно, че е плътна. Не ще да е прозрачна, нали? Освен ако специално не го отбележиш.
На главата си съм сложил дълъг цилиндър
Цилиндърът винаги е дълъг. Дълга шапка = цилиндър.
Обувките ми са туристически, така че локвите не са ми проблем
Какво разбираш под туристическа обувка? Нищо конкретно не ми говори.
"... не са МИ проблем." Ненужно е ми-то и само дразни.
Само тежкият сак, който влача на рамо, смрачава усмивката ми.
Сакът не се "влачи" на рамо, а се "мъкне". Най-близкото, за което се сещам.
Минавам през докторската градинка на път за центъра. С тази дегизировка не очаквам да ме познаят. Аз съм семпъл минувач, който перфектно се слива с обстановката. Поне така си мисля.
Коя е тази докторска градинка? Нищо не ми говори. Трябва ли да ми окажеш, че това е докторската градинка, през която минаваш? Ако да, защо? Ако не, махин го.
Защо отиваш към центъра? "На път за вкъщи" не е ли по-правилното? После, щом искаш, ще ми кажеш, че живееш в центъра.
Това за дегизировката не го разбирам. Шега ли е? Човек с тога и наметало отгоре, с цилиндър на глава и сак на рамо... меко казано привлича внимание.
Решение на проблемите на текста ти е използването на повече глаголи и действие въобще. Представяй описанията чрез някаква дейност на героя или на средата около него. Нещо трябва да се случи, а не просто да ми заявяваш "нося черни гащи, червена риза, обувките ми са сини, а якето зелено." Това не е правило, но за такъв кратък текст ти го предпочитам. Например:
"Залязващото слънце заблестя в очите ми и ме принуди да нахлупя цилиндъра си по-здраво на главата. Хвърлих поглед назад - университетът за магии и изящни изкуства все още се мяркаше в далечината, а отгоре му провисваше изсветляла дъга. Чао съботни лекции! Усмихнах се на криво заради огромния сак на рамото ми. Истински магьосник трябва да си, за да мъкнеш такъв товар с тога и наметало отгоре и същевременно да отбягваш локвите."
И т.н.
Това е моето мнеине - може да ти хареса, може и да не ти хареса; можеш да го вземеш предвид, можеш и да не го вземеш предвид. Дано съм ти помогнал.

User avatar
ProxyFantasy
Paragon
Posts: 615
Joined: Tue Jul 19, 2011 12:59 pm
Contact:

Post by ProxyFantasy » Sun May 18, 2014 12:36 am

Определено усещам, че не използвам някои думи достатъчно на място. Трябва да направя и описанието по динамично.
Останалото идеята ми беше да е гради обстановката и нелепостта на случката. Разказът е с идея да създава атмосфера, не да развива какъвто и де е сюжет. Сюжетът го гледах да е по-семпъл и доста метафоричен.
Благодаря ти за изчистването на проблемите по стила, отчайващо трудно ми е да пиша в сегашно време, от първо лице и да спазвам нормални изречения. Много благодарности.

LFbg
E'lir
Posts: 166
Joined: Sun Mar 24, 2013 4:05 pm

Post by LFbg » Sun May 18, 2014 8:23 pm

Щом ти е толкова трудно, защо пишеш в сегашно историческо време и то от първо лице? Ако се опитваш да пресъздадеш спомена така, то си избрал грешен подход. Поне аз не бих го направил така.
Между другото на мен ми трябваше известна доза опит, за да пропиша четливо в първо лице.
Хубаво ще е тоя текст да не го оставяш така, ами да го редактираш или да се хванеш с нещо подобно - колкото по-скоро, толкова по-добре. :wink:
Self control... The only way to survive in this world dominated by idiots!

Bhaal
Smallfolk
Posts: 15
Joined: Mon Jul 04, 2011 6:09 pm

Post by Bhaal » Sun May 25, 2014 2:33 pm

Здравей, ProxyFantasy.

Прочетох текстът ти и ще ти дам моето мнение.

Първо, разказът ти не отговаря на целта, която си написал, че си си поставил (да създава атмосфера). Всъщност, нещото с което не съм съгласен с LFbg, е, че решението на проблемите ти е да използваш повече глаголи - разказът ти е пълен с действие и страда от липса на описание. Ще се върна към този момент по-долу.

Второ, разказът звучи като устен разказ, който разказвачът (героят ти) споделя с приятели в сегашно време. Сиреч, езикът, който използваш повече клони към разговорен, отколкото литературен такъв. Не мисля, че проблемът ти е използването на сегашно време, въпреки, че това е необичайно и мисля, че принадлежи на stream of consciousness подхода, който може да си се опитал да използваш в този случай. Ако това е случаят, стой настрана от този подход за сега. Ако не е такъв случаят, пак стой настрана. Както стои в момента, езикът, който героят ти ползва не звучи убедително. Например, използвал си думата "арканно" за шоу. Аз много бих внимавал с използването на чуждици, особено като арканно. Замести думата с българския ѝ вариант, така ще създадеш атмосферата, която искаш.

Наличието на докторската градинка ме кара да си мисля, че действието се развива в София. Ако нарочно си искал да поставиш историята в София, това е добра подсказка къде се намираме. Но от значение ли е за разказът? Ако не е от значение, бих се замислил дали е нужно подсказката да я има в текста. Така просто стои недовършено в рамките на текста, който си пуснал.

Сегашното време, в което ми преразказваш репликите на момичето не се получава. Защо ги преразказваш? На кого ги преразказваш? На себе си? Така просто ни лишаваш от сетивото да чуем какво има да каже тя, което стои много неестествено, след като всичко останало ни го описваш.

Помисли си какъв език би използвал твоят персонаж докато разказва историята. Ако искаш текстът да има атмосфера, не е нужно да се фокусираш толкова много върху сюжета. Наблегни на описанията. Тук е важно вместо да ползваш много прилагателни, да ползваш метафори и сравнения. Те са твоят ключ към добрите описания. Помисли си и за музикалност и ритъм на езика (това не е задължително, но е хубав бонус). В този ред на мисли, ако искаш да създадеш атмосфера, пиши текстове за места, които си посетил или посещаваш - например докторската градинка.

Разкажи история, истории или части от история/истории свързани с мястото за да му предадеш атмосфера, вместо да разказваш измислена от теб история (достойна да бъде разказ) случваща се на мястото.
Поработи над метафорите и сравненията си. Видях сравнението "като съвършен феникс" за чувство. Това е абстрактно сравнение - как се чувства поначало един феникс (бидейки митична, тоест измислена птица)? А какво прави един феникс съвършен? Съвършен е абстрактно прилагателно и трудно извиква конкретен образ в главата ми. Замени абстрактното с конкретното. Подозирам, че със сравнението ти "като съвършен феникс" си искал да подчертаеш, че действието в предходното изречение е подходящо за феникс, но не се получава добре. Преработи сравнението и го вмъкни в предното изречение по възможност.

Това се сещам за сега, дано да е било от полза.

Едит: Ако ти се занимава сериозно с писане, Трип в един брой на списанието беше препоръчал една книга за творческо писане, преведена на български. Купи си я и дерзай. Ако разбираш достатъчно добре английски, свали си такова помагало и дерзай.

User avatar
ProxyFantasy
Paragon
Posts: 615
Joined: Tue Jul 19, 2011 12:59 pm
Contact:

Post by ProxyFantasy » Tue May 27, 2014 3:20 pm

Първо да спомена, че това е втори драфт. Имам още много работа по него и точно, за да знам от къде да почна се съветвам с вас.

Да, говори се за Докторската градинка в София. Това не съм тръгнал да го обяснявам, защото всичко идва от идеята всеки разказ да се развива някъде в София и затова съм го включил.

Да, мисля, че съм се опитал да направя Stream of consciousness, въпреки че не е било нарочно.

Идеята беше, че той си го спомня всичко това, все едно го преживява наново. За това той го описва сам на себе си. Странно е, но мисля, че не е толкова зле.

Използвам арканен и съвършен феникс, защото искам да изглежда по-различно от нормалния говор на хората. Искам да изглежда смахнат. Явно трябва да работя още по това. Все пак той е магьосник.

Идеята на разказа е - Какво правим мъжете, за да впечатлим една жена, а всъщност не осъзнаваме, че тя е тази, която избира. Това се опитах да покажа, но явно имам и по това да работя.

Книжката я имам, чета си я, правя си упражненията, благодаря за предложението!

Определено ще наблегна на някои от посочените аспекти, но и ще се опитам повече хора да могат да разберат смисъла на текста без да е нужно да им го обяснявам.

Ценя изключително много помощта, която ми оказвате и с радост ще постна някоя по завършена версия в близко време. ^_^

Bhaal
Smallfolk
Posts: 15
Joined: Mon Jul 04, 2011 6:09 pm

Post by Bhaal » Tue May 27, 2014 3:48 pm

:D В редовното писане е цаката. Успех, момко.

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 12 guests