Пороци

Разкази, поезия, илюстрации...
Кътче за вашето лично творчество.

Moderators: Trip, Random, Marfa

Post Reply
so0ccer
Smallfolk
Posts: 18
Joined: Tue Jun 12, 2007 8:10 pm

Пороци

Post by so0ccer » Wed Nov 14, 2012 9:39 pm

Отдавна не бях поствал.

Беше облачен следобед в парка. Пеех „Ние сме войници ще вървим напред” и една пейка ме слушаше, и една бутилка ром ми се подиграваше. Децата около мен... Грешка, всъщност имаше само едно дете, което обръщаше кошчета за боклук и падаха опаковки от вафли, касови бележки, фасове, презервативи. Никога не съм бил в казармата и не съм марширувал и не съм пял детски песни. Утре ще пътувам. За къде? Не е тайна, ще ходя на едно по-хубаво място, там където магарешкия бодил е по-ценен от розите, морето мирише на откраднати миди и хората не строят пирамиди.
Една птичка ме заговори. Момиче имах предвид, момиче, пичка, алкохолът ме заблуди, прощавайте!
-Вярно ли е? – ме попита птичката.
-Не мисля. Не, не е вярно. Всичко е илюзия.
-Не, не. Вярно ли е, че ще вървим напред? Вярваш ли го?
-Илюзия. Имаш ли кърпичка?
-Чакай, мисля че да.
Докато рови в чантата си, се приближавам и я целувам. Тя не се дръпна, изтърва кърпичките на земята. След една дълга влажна целувка се скрихме в къпините. Продължихме играта край една река. Не, това не беше река, а канал. Тук няма реки. Подпрях я на моста, на ръба на перилата. Свалих дантелената й усмивка . Цялата гора ехтеше, мечките се скриха, рибите ги търсеха. Момичето изчезна? Беше избягало? Някой видя ли го? Жалко, купонът тъкмо започваше. Трудно ми беше да огъна контурите на гората, за да видя отвъд нея и да намеря птичката. Първо бутнах с длан един паднал клон, след това от дясно разхвърлих купчина кехлибарени листа, не я виждах, птичката.
Повърнах в канала. Отпуснах мършавите си ребра върху ръждивата земя и се изпразних. Поех си въздух и напълних дробовете си с есенциите от серен въздух и надигащата се воня от собствената ми повърня. Пуснах една вода във водата и се оттеглих пълзешком с гордостта, че вечерта не е била напразна.
Събудих се срещу един магазин, денонощен, продаваха бира и някакви неща за ядене. Аз седях в инвалидна количка и държах табелка. Някакъв човек, остави пари в скута ми и едновременно с това прибра някаква част от тях. Обърнах чинийката и парите се разпиляха. Обърнах табелката и видях надпис – „Помогнете! Помош за един стар чувек!”. Аз бях на трийсет и седем. Алкохолът, цигарите, кокаинът, „бонбонките”, кредитът за колата и вратовръзка-работата ме съсипаха. Това ли беше живота? Не? Набрах се с ръце и се изхвърлих извън стола. Паднах по нос. Счупих го. Не си чувствах краката. Научих за сериозния проблем в болницата, докторът го спомена между другото. Между белите стени видях семейството ми, на снимка, само на снимката извадена от портфейла ми. Те нямаше да дойдат. Пороците ме бяха унищожили.
born in town of birds

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 14 guests