сърдитата принцеса

Разкази, поезия, илюстрации...
Кътче за вашето лично творчество.

Moderators: Trip, Random, Marfa

Post Reply
User avatar
thia
Commoner
Posts: 25
Joined: Wed Feb 23, 2011 7:22 pm
Location: от кюстендил съм, но живея в италия

сърдитата принцеса

Post by thia » Sat Feb 26, 2011 10:25 am

вижте дали ще ви харесал ще постна първите две глави, ако има интерес - и останалото полека-лека.


Сърдитата принцеса


1 глава

Халоран беше преживял достатъчно призовавания и задачи, затова не се паникьоса, когато усети първите тръпки. Времето на подобни реакции беше отминало още преди 150-200 години. За сметка на това, досадата, която изпита, можеше да бъде сравнена с някои от най-силните отрицателни емоции, които познаваше. Мина му през ум, че до неотдавна би се позабавлявал с буквалното изпълняване на нечие глупаво желание и дори би извлякъл естетическа наслада от това, но не и сега. Откъсваха го от схемата, която, ако беше съставена правилно, щеше да сложи край на изпълняването на тъпи човешки прищевки. Поне за него. Ако, разбира се, формулата не споделеше съдбата на предшественичките си, безславно изтлели като дим в комина на камината. Той обаче имашепредчувствието, че този път ще се получи.
Засилващата се вътрешна турбулентност му пречеше да се съсредоточи.
Това, разбира се, добави немалко яд към досадата му.
Според него още не бяха начертали пентаграмата. Това означаваше, че ще има време да подреди композицията преди да се захване с превъплъщаването. Клонките, корените и изсъхналата дървесна гъба беше събрал сутринта. Надяваше се, че актът на извайването на икебаната ще отвори онова малко, мътно прозорче към прозрението, което понякога успяваше да зърне, подреждайки букетите си. По негови сметки,точно толкова, една мъничка доза вдъхновение, му беше нужна, за да се справи с формулата си, но явно не било писано и този път.
Към яда се прибави гняв, заплашващ да прелее в ярост, а досадата остана някъде там долу като фон, като основа на останалите емоции.
Да, преобразяването определено можеше да почака. Трябваше да свали напрежението.
Както се предполагаше, недоволството, пък и засега едва доловимата болка, не му позволиха да подреди свежа, жизнеутвърждаваща композиция. Избираше най-кривите и уродливи клони, не се поколеба да отреже класовете и да остави само сламките на ечемичените стъбла и да ги завърже в сноп, доста напомнящ на метла /проклетата вещица, която упорито се трудеше по пентаграмата, успя да се намъкне нахално дори в икебаната му/. Камъчетата, които подреди на дъното на табличката , бяха светли и пъстри, наистина, но внушението , че са голи, сухи и безплодни като яростта му беше осезаемо. Не сложи цвете, нито зеленина, пренебрегвайки правилата за композиции от началото на лятото. Нямаше равновесие между шин, сое и хикае. И дори според школата Икенобо, композицията му показваше, че нехае за миналото си, мрази настоящето си и не вижда бъдеще. Да, ритуалът Куге не се получи. Оглеждайки я разбра, че подреждането не му е донесло нито успокоение, нито философско примирение.
Което следваше да се очаква, впредвид неуместното призоваване, вече набрало достатъчно мощ, за да причинява болка. Халоран осъзна и друго, съзерцателният мистицизъм, с който се беше опитал да замени войнстващите аспекти от личността си, отлично съжителстваше с научните и естетическите му занимания, но сдаваше багажа, щом нещата опираха до безскруполната сила на призоваването. Не че това беше лошо. Едва ли някой би го извикал, за да беседва за дзен, каббала или трудовете на Тома Аквински. Една от най-музикалните фрази на Метерлинк завъртя във вихър, обезцвети и отнесе в небитието последните остатъци от будисткото му спокойствие и единение със заобикалящото.
Не беше решил още как ще изглежда, когато премине завесата. Тук в персоналния си свят беше оставил материята, полепнала по астралното му тяло, в зависимост от течението на мислите и емоциите му, сама да създава образа му. Аморфните му безполови черти бяха достатъчно универсални, без намек за раса или възраст. Беше средно висок, по-скоро слаб, но не прекалено, ръцете и краката му бяха малки и женствени. Пъстри или лешникови очи, не можа да определи точно, докато стоеше пред голямото огледало, изтръгнато преди секунди от Света-на-вещите-които-спят. Отдавна не беше чувствал нужда да се оглежда. Остана изненадан, че е без коса, преди време отделяше доста време на тази част от себе си. Не предполагаше, че толкова се е променил,но фактът на вътрешната му метаморфоза, му беше безспорно доказан от външността, отразена в сребърната амалгама.
Както и да е, махна мислено с ръка. Идваше време да се промени съзнателно.Старото му, по-агресивно и цинично „аз” някъде вътре тихичко хихикаше, предвкусвайки новия образ. Ако му се подчинеше, видът му щеше да внушава респект,боязън и нямаше да е много приятен за гледане. За сметка на това, запомнящ се. Добре де, какво толкова, да опитаме, кимна на себе си Халоран и запретна мислено ръкави.
Грубите контури не го затрудниха. Естествено, без съжаление отлепи и захвърли в потока слабичката пацифистка обвивка на „Аза”си. Много и здраве. В крайна сметка не беше вложил нищо съзнателно в извайването и. За миг погледа как отплува потечениетор махайки му с ръка. Странно, но на малката длан прочете обезпокоителното пророчество „лудост”. Но кой по-добре от него можеше да знае цената на подобно пророчество – грош на селския панаир за пелтечещата циганка, докато Пиеро се опитва да надникне скръбно в очите ти, а от негосе разнася дъх на снощна бира...
Та докъде бяхме стигнали,запита се стоейки със затворени очи пред огледалото. Винаги му се удаваше да се въплъти по-лесно ако не виждаше междинните етапи, пък си и беше откровенно казано гадничко. Ах, да! Силуетът. Естествено едър, мрачен... Защо пък мрачен да значи тъмен, подхвърли някой отвътре, я да пообъркаме конците и концепциите!
Извайването в плът е работа тънка и подобни подмятания са меко казано неуместни, скара се Халоран на онзи вътре, който май обиден от прогонването на пацифиста, беше решил да му се меси. Поотвори едното си око и надникна в огледалото. Естествено, потръпвайки. „Лудост”, мярна се в съзнанието му, боцкайки го. Защо пък не? Респект – дрън, дрън! Внушителност – грънци! Какво по-страшно от полу-луд всемогъщ дявол на повикване? Е, почти всемогъщ, поправи се смирено и отвори и другото си око. Довърши работата по въплъщаването поне толкова прецизно, колкото и подреждането на композицията преди малко, съветвайки се с другото си „аз”, което упорито беше отказало да отплува по течението заедно с плътта си, а го пощипваше и гъделичкаше отвътре. Резултатът, съответно, беше също толкова разкривен, странен и нетрадиционен. И говореше за състоянието на Халоран не по-малко от икебаната. Няма да кажем, че беше гротеска. Все пак имаше достатъчно стил.
Погледна се и не се разсмя, само защото болката се беше усилила. Там явно вече се мъчеха със заклинанията и се мъчеха кански. Разбираше съмненията на призоваващия, но ако имаще малко повече вяра и целеустременост, нямаше да резонира толкова, да боли така и толкова трудно да се разкъсва завесата. Всъщност, на вещицата не и оставаше много от ритуала. Беше време за обличане. Напред към гардеробната!
Дори светлината дремеше в Света-на-вещите-които-спят – беше червена, почти кафява, ако изобщо може да съществува такова нещо. Гардеробната се завъртя пред него и той реши отново да е нестандартен. Долно бельо с копчета на врата, ботуши с безброй тегели, остри върхове и токове, джинси – топъл-топъл артикул на някой си Леви Щраус и риза от груб памучен плат, домашно боядисана в неопределен червеникав цвят. Докато навиваше ръкавите и стискаше зъби от болка, завесата с пукот се разцепи по цялата си дължина. Майчице, защо и е такава голяма дупка, му мина през ум, докато се премяташе в компанията на някаква дървена купичка, любимия си турски ханджар и остатъците от нещастната си измъчена икебана.
Пльосна се, както се полага, по гръб в средата на пентаграмата и миг, след като се поздрави с успешното си приземяване, саксийката с всичките камъчета, клонки и дървесната гъба, се стовари върху главата му. Седна олюлявяйки се, а от устата му потече река проклятия. След минута време и запас сквернословия, които биха стигнали на потомствен каруцар за цяла година, Халоран се обърна към призоваващия, който благоразумно стоеше в магическия си кръг вляво.
Не беше сбъркал местоимението. Беше „тя”,въпреки, че спокойно можеше и да е „той”, ако се съди по фациалната растителност. Дамата на средна възраст с буйна тъмна коса и още по-буйно преливаща от корсета плът, имаше добре забележими мустачки.
Ах този тестостерон! – подхвърли закачливо Халоран и впи поглед в облещените и очи, докато се надигаше от пистата за кацане. Забеляза ханджара до десния си ботуш, взе го и го пъхна в колана си. Когато отново я погледна, очите и бяха още по-облещени.
Ако продължаваш така, сигурно ще изскочат. – сърдечно и небрежно я предупреди Халоран. Чопна незабелязано с пръсти малко материя през още незатворилата се завеса и разтвори длан току пред лицето и. Там лежаха две очи – благоразумно сини, за да не помисли, че са нейните. Дамата беше тъмноока, а на Халоран не му се занимаваше с припаднали попрезрели матрони. Затова бързо затвори длан, докато от устата и излезе нещо като крякане и чукна с пръст носа и.
Кръгът ти е разчупен, леди. – уведоми я весело той, докато тя пребледняваше все повече. – Занапред да знаеш, когато го чертаеш върху плочи – кредата не е минала през фугите.
А –а-а-а – каза тя. Вече пожълтяваше.
Не бой се, няма да те изям. –светна с очи към нея Халоран. – Засега. Зигфрид Нахтигал Халоран, на твоите услуги, Викай ми Хал – хвана дланта и и я разтърси. - Ама скъпа, прояви малко ентусиазъм, моля те. И дишай малко по-дълбоко, ако не те затруднява. Започваш да посиняваш, а ако ми се свлечеш в краката, ще трябва да те нося до онази пейка там. Тя е поне на петнайсет метра оттук, а ти тежищ поне сто кила. Дай да не се озорваме още от сега,а?
Аха-ъм-м-м - изтръгна се от гърлото и и тя кимна без да сваля поглед от лицето му.
Добре, дотук разбрах, че си наясно с междуметията. Какво ще кажеш, вече да опитаме с думите и простите разказни изречения? Халоран отново хвана ръката и и я поведе към гореспоменатата пейка, едва забележимо накуцвайки. Тя приседна на крайчеца и съоръжението заплашително надигна другия си край, но Халоран побърза да уравновеси ситуацията. Килограмите му бяха горе-долу колкото нейните но разпределени доста по-съразмерно. Всъщност, въпрос на вкус, помисли си той, докато и хвърляше втори оценяващ поглед. Жената си имаше всичко – и бюст, и задник, и ръчички, които можеха да огъват ръжени или да късат телефонни указатели. Това пък последното откъде се взе? Стоп , да не избързваме... Лицето и някога може и да е било хубаво – без увисналите бузи и двойната брадичка, но можеше и да е по-зле. Дамата носеше черна, поръбена с червени панделки, рокля с тюнюр, абсолютно ненужен, според Халоран, впредвид размерите на седалището и, малко съкровище от пръстени на ръцете си, по-голямо във вид на тиара в косите и нещо средно между колие и лигавник в горната третина от деколтето си.
Ето ползата от големите балкони, помисли си Халоран, каквото и колие да сложиш все изглежда миниатюрно и почти нежно, ако не е безвкусно. В случая, накитът беше с рубини и не и отиваше. Ама хич.
Та какво стана с думичките,мадам, имаме ли напредък? – запита той, надничайки в очите и. – Да започнем с името. Вие стеее...
Грмгрда –изхлузи се с мъка от гърлото и след трийсет секунди напъване.
- Явно ни е рано, но да опитаме още веднъж, този път с повече гласни, ако е възможно. Гласни, сещаш ли се? А, ъ, о, у, и, е за я и ю спорят, но пък може да фигурират в името ти, така че брой и тях. И такаа
-Гримгерда, кралица на Валдхайм – басово и някак много обидено изтърси дамата, а Халоран закима разбиращо.
-Ех, тестостерон, тестостерон! Но не се сърдете, ваше величество, откъде бих могъл да зная как сте с артикулацията. – После се позасмя и продължи. – Гримгерда, значи, е какво пък, отива ви.
-Б-б-благодаря. – объркано заекна тя.
-Няма защо – отзова се Халоран – Не беше комплимент.А върху артикулацията, все пак ще трябва да поработим. Отдавна ли заеквате или аз просто безумно ви плаша?
-Не – не изхриптя кралицата и толкова енергично заклати глава, че Халоран се изплаши за цялостта на тиарата. Ако тези камънаци се разхвърчеха наоколо, щеше да стане опасно.
-Мадам, вашата искреност стопли душата ми, но тъй като и двамата знаем доколно искреността е искрена, и доколко моята душа има нужда от сгряване, дайте да караме по същество. Защо съм тук? Време е за съставните изречения. Цял съм слух.
Халоран подръпна ухото си и то увеличи размера си двойно. Известно време след въплъщаването още можеха да се правят подобни фокуси. Те си бяха действително просто фокуси, но Гримгерда се отдръпна рязко,опита се да седне във въздуха до пейката, не успя и ако не я беше придърпал обратно, тюнюрът щеше безславно да завърши земния си път на плочника на... Халоран се огледа за първи път наоколо – ниши в стените, няколко свещника и сладникавата миризма, която не може да се сбърка с нищо друго... та на пода на криптата , под камара кралска плът.
-Хайде, доверете ми се! Ако не броим онези приятели в нишите, тук сме съвсем сами. – наистина доверително прошепна той и притисна ръката и към гърдите си.
Това като че ли я извади от унеса и тя прояви интерес. Очите и се вдигнаха към него, а после клепките ги скриха наполовина. Халоран се постара още малко – повдигна „юмручето” и към устните си, намери някак място сред пръстените и положи върху него една ледена целувка. Вниманието и вече беше негово. Отврат.
-Кой сте вие? – почти прошепна тя. Но само почти.
-Проблеми и с паметта? – му се прииска да попита, но този път само отговори – Хал. Наричайте ме Хал, ваше величество.
-Хал...но аз призовавах някой дя...,дя...,дя...
-Дявол? – подсказа и той.
-Да. – капризно издаде напред долната си устна кралицата. Мъхестата украса върху горната обаче правеше мимиката нелепа.
-Каквото повикало, такова се обадило. Всъщност, не! – Халоран махна с ръка. – Това беше казано по друг повод, но няма значение. Не ви ли харесвам? Уверявам ви, че съм напълно годен за употреба. – Той се усмихна на глуповатото и изражение. – Ах, може би ви смущава необяснимата липса на рога, копита и опашка? Не са на мода! – отсече той.
Гримгерда отвори уста и пак се попремести към края на пейката. Халоран протегна ръка към нея, тялото и се издигна на сантиметър над дъската и се премести към средата.
-Ама защо не вземете да седнете както трябва? Ще паднете и ще ми отворите работа ако си счупите нещо! Не че е много вероятно с тази подплата... Та да се върнем на въпроса. Искахте дявол – имате си го! – Той разтвори ръце и се завъртя пред нея. – Дайте да видим какво ще правите с него. Нужен ли ви е инструктаж за какво ставам и за какво не? Наясно ли сте със желанията си? Добре ли ги обмислихте? Или нескопосаната ви церемония беше само за опит?! – гласът му избумтя сред каменните стени, а неизвестно откъде взел се порив на вятър развя косата му около лицето. Когато тя се опита да се свие назад, физиономията му отново стана блага. – Нищо, нищо, на всеки все някога му е за първи път. Все пак защо, за Бога, ме извикахте, леди?
-Вие можете да призовавате името Госдподне? – май щеше да се гътне от учудване.
-Още един , извинете ме, необмислен въпрос! И защо да не мога? Все пак името на Бог не е „бог”, това е нещо като псевдоним. Освен това ние с него сме стари познати. Бих казал приятели, ако не бяхме предмет на интерес свише. – Халоран повдигна глава към югоизточния ъгъл на криптата, където от няколко мига трептеше сияние.
-Какво става, Зигфрид? – разнесе се оттам в меко алто.
-Знам ли? – почеса се той някъде ... под кръста. – И аз се опитвам да разбера. Ти ли си, Мат?
-Вечно твоите съкращения. – в гласа нямаше нито укор, нито закачка – Знаеш, че името ми е...
-Матилда, да знам. – прекъсна гласа Халоран. – Защо и ти се довлече? Тук взе да заприличва на плажно парти. Всеки, който не го мързи...
-Груб, както винаги! – на гласа просто не му отиваше да отправя укори. И този път не се получи. – Тук съм , за да се уверя, че няма да правиш бели.
-И как точно възнамеряваш да се увериш, Мати, ако така повече ти харесва?
-Мислех, че ще ми обещаеш...
-Майчице, какво въображение, какво нещо! Да не си препила с амброзия? Откога доброволно обещавам нещо? И откога на обещанията ми може да се вярва?
-Казвах им, че ти е рано – алтът премина в по-горен регистър – ама те не, та не! Пак ще се видим, Зигфрид! – светлината избледня.
-По-добре казвай „ще се чуем”, Мати, по-реалистично е. – подвикна Халоран към ъгъла. – Не че съм приритал за гласчето ти, де!
Дамата я нямаше... като че ли. Той подуши въздуха, а след миг забеляза и крайчеца на роклята да се подава под вратата. Жалко за нея. За роклята, де. Наведе се и подръпна. Някъде нещо изпращя, изпищя и”стъпчици” изтопуркаха по каменния под. Май причинихме авария, му мина през ум докато се втурваше да я догони. Беше свързан с нея, докато тя не му каже защо го е извикала, и с този свят, докато не изпълни поръчението и или тя не... Добре де, все тая.
Стълбите бяха доста и стръмни. Той се понесе над тях, сграбчи я пътьом под мишница и преди да е изпищяла попита:
-Накъде, любима, са вашите покои?
Тя взе, че припадна.


2 глава


Влетя като залп в залата, стъпките и отекнаха по паркета, а огледалата размножиха образа и. Смехът клокочеше свободно, но той не беше човекът, който можеше да го оцени. Не усети свежата струя, която обиколи залата, нито светлината, която внесе облакът рижи коси.
-Чухте ли , тате? Направо е безумно смешно! Преди час мама прелетяла по коридорите от мазето до тавана, носейки се на метър над земята с жълто лице и увиснали коси. Отваряла вратите наред и с гробовен лас нареждала „Не е тук”, Не е тук”. След нея се носели кикот, хлад и отпрания шлейф на роклята и. Ловко заобикаляла слугите, които я гонели, стреснала даже стария Руди като ококорила очи пред лицето му и запищяла „Господи, Господи!”,после се разнесъл глас: „Тази част я минахме, мадам! Къде са покоите ви?”.След това тя повърнала. Според Руди, някакви понички, абсолютно цели, гласът попитал: „Извинете, през корема ли ви стиснах? Не знаехте ли, че преди да ме викате, трябваше да постите?” Тя пак изпищяла и хвръкнала към стаята си.Сега се е заключила там, не пуска никого, но уверява всички, че е добре. Пред спалнята и е стълпотворение. Май само градиняря го няма, ама знам ли, може да не съм го видяла в тази блъсканица!
-Бернадина! – писна възмутено също толкова рижата фигура в креслото – Пак си говорила със слугите!
-То пък с кого другиго! – подхвърли младата жена и отново се разсмя. – Митингът пред вратата го видях сама. И е вярно, че никого не пуска. И на мен отказа да отвори. След като това е вярно, какво право имам да се съмнявам в първата част? Защо ,татко? Не искаш ли да имаш летяща съпруга с чревовещателски сподобности? Уверявам те, че втора такава в света няма!
-Дъще, - изправи се кралят ,защото дребната чипоноса фигура в креслото до макета на хиподрум, беше неговата – престани с тези глупости!
-Е, - усмихна се Бернадина, като че ли и общо не я бяха сгълчали – помислих, че ще предпочетеш да го чуеш от мен, отколкото от камериера си, но нейсе! Нека все пак ти кажа най-интересното! – принцесата се наведе доверително към ухото на баща си – Прислугата, както ти казваш, говори, че мама я мъчи духът на Арнолд, старият ни коняр. Ех, защо интересните неща трябва да ги разбирам все от други хора! Та дочух, че той бил починал в леглото и! Какво ли е търсил там в 6 часа сутринта? – дяволито се усмихна момичето. И още , разправят, че и в онази сутрин тя така тичала по коридорите и пищяла. Сега обаче лети! Доста по-впечатляващо, не мислиш ли?
-Не ми се слуша, Бернадина! Някой от тези безделници ще увисне на бесилката!
-Да бе, как пък не! Те какво са виновни? Според мен, тате, трябва да отидете лично и да разберете какво става. Я ако в покоите и пак има труп? Не че някй ще се учуди, но все пак е скандално, не мислиш ли? Ще и излезе име на син чорап, наред с останалите.... други работи...
-Боже, момиче, ти дори не би трябвало да знаеш какво означава „син чорап”!
-Ха! .- възкликна гръмко принцесата – след месец навършвам двайсет и девет, не мога да съм чак толкова невежа, особено в дворец като този. Всъщност обаче, като си помисля за случката с коняря... Как успяхте да я запазите в тайна от мен?
-По чудо някакво, мен ако питаш, като се има предвид твоето любопитство, Бернадина! Не можеш ли да си малко по-дискретна?
-Аз? Че аз не летя из двореца с писъци”изнасилват ме” и не държа мъртви любовници под дюшека...
-Така ли е пищяла? – прошепна ужасен кралят.
-Май че не. – успокои го дъщеря му – но принц Вилем е благоволил да стане от постелята и да провре мишето си лице през вратата. Надявам се да е повърнала някъде там наблизо!
-Боже, тя наистина не си поплюва! Кажи ми, че се шегуваш,чедо!
-Какво говорите, ваше величество, - отдръпна се Бернадина от влажните очи на баща си – Как бих могла!Сигурно скоро ще ви уведомят за ... инцидента. Е поне бях първа! Поне веднъж! – тя изпляска театрално с ръце и се завъртя няколко пъти. – Има две неща, които ме радват : че не скучаем с кралица като мама, и че този път няма да се налага аз да разкарвам поредния принц! Мама го направи толкова... грандиозно!
-Бернадина!- изкрещя с фалцет кралят, но тя беше избягала от стаята

User avatar
thia
Commoner
Posts: 25
Joined: Wed Feb 23, 2011 7:22 pm
Location: от кюстендил съм, но живея в италия

Post by thia » Mon Feb 28, 2011 1:27 pm

не знам защо, но ми се струваше, че ще получа все някакъв отзив. работата е там, че на мен си ми харесва, естествено, защото знам какво искам да кажа и как си представям героите. нямам, обаче ни най-малка представа как се чете отстрани. никога не съм го давала на някой познат. може би малко се боя да не ми се изсмеят или нещо подобно. затова реших, че ще ми е по-лесно, ако го коментират непознати хора. а досега - нищо. много ви моля да си направите труда да го прочетете. предварително благодаря.

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Mon Feb 28, 2011 2:23 pm

Ще получиш отзив, когато някой намери време и мотивация да го стори. Пуснала си шест цели глави във форум, в който задачата на хората НЕ Е да мъдрят нон-стоп коментари по любителски творби. Не знам как си мислиш, че става тая работа, но на мен, за да коментирам нещо с обем дори само на това, което си пуснала в този пост, ми отнема между час и половина и три часа умствени усилия.

Ако пък просто искаш коментар от сорта"хареса ми/не ми хареса" - не, първите 4-5 абзаца не ми харесаха, макар и да не са плачевни.

Aз пък, лично, те моля да си правиш труда да си проверяваш постовете поне за главни букви след всяка точка, както и за печатни грешки. Поне на мен ми е трудно да те взимам насериозно, когато гледам колко малко усилия влагаш в тази посока - включително и в художествените си текстове.

User avatar
Morwen
Shadowdancer
Posts: 13468
Joined: Sat Dec 20, 2003 1:20 am

Post by Morwen » Mon Feb 28, 2011 2:35 pm

Така, ще започна с лошото.

Първо, редактирай си разказа преди да го пуснеш. Отстрани изглежда като че ли не си му хвърлила втори поглед - слети думи, запетайки, които се появяват на най-неочаквани места, печатни грешки, "безскруполната", "впредвид", "откровенно", половин страница без тирета на пряката реч ... все пак...
Текстът ти в началото се чете ужасно трудно - изреченията са дълги и претрупани, а в крайна сметка не дават много информация. Човек буквално се губи в тях.
Имаш две мъчителни страници, в които става дума за някакви ритуали, включващи икебана и оформяне на плът, които са неразбираеми и излишни. И накрая при условие, че съшеството само моделира плътта му се оказва, че явно дрехите са му по-трудни, защото се налага да ги взима от... гардеробна...

Хареса ми обаче идеята с това, че ритуалът му е досаден, както и изтърсването му по средата на пентаграмата. Само останалото да не беше толкова тежко и взимащо се насериозно... Честно казано, през тази част доста се колебаех дали въобще да продължавам.

От там нататък като че ли ти тръгва добре. Направо не очаквах, ама си има хумор (само гледай да не го пресоляваш, че дава обратен ефект), има консистентна история, въобще много е обещаващ.

Няколко конкретни забележки - "фациална растителност" е нещо което сигурно само докторите използват.
светна с очи към нея Халоран
Това има смисъл само ако в очите му има вградени фенерчета...
Влетя като залп в залата, стъпките и отекнаха по паркета, а огледалата размножиха образа и.
"Тя влетя", или "Едно сложи-каквото-искаш-описание момиче влетя".
Също така гледай да не предозираш физиологичния хумор, че е опасно...

Иначе е обещаващо, дума да няма.

И още нещо - минали са два (при това почивни) дни само и ти вече се чудиш как никой не е писал... ми, общо-взето нормално е...
I don't wanna die
But I ain't keen on living either

User avatar
Gallean
Scholar
Posts: 128
Joined: Wed Feb 22, 2006 9:45 am

Post by Gallean » Mon Feb 28, 2011 7:14 pm

Хе-хе, на мен 4 години никой не ми е отговорил :)

User avatar
thia
Commoner
Posts: 25
Joined: Wed Feb 23, 2011 7:22 pm
Location: от кюстендил съм, но живея в италия

Post by thia » Wed Mar 02, 2011 10:32 am

Наистина съм ви благодарна за отговорите и ценя и времето и усилието, което полагате, за да четете писанията на такива като мен. Съжалявам, ако съм проявила неподобаващо нетърпение. Струва ми се, че е разбираемо. :)
Веднага сядам да поправя нещата, че имам само още два дни в България, а после времето ми ще е много ограничено. Не, за да звучи като извинение, защото сте абсолютно прави за правописните и печатните грешки, но повечето от тях, са заради това, че се опитвам за малко време да си набера текста, а не съм чак толкова добра пред клавиатурата.
Morwen, да, и аз имах чувството, че началото е за боклука и е много претенциозно. Оказва се, че ще е добре да се доверявам на преценките си. Това е добра новина. Един друг въпрос, ако не досаждам: Явно, че този форум не е мястото, където мога да го публикувам цялото /а то не е малко/, къде мога да го направя? Тържествено обещавам да си поправя правописните и пунктуационни грешки. Дано да ми стигнат поовехтелите знания по български и литература.

User avatar
thia
Commoner
Posts: 25
Joined: Wed Feb 23, 2011 7:22 pm
Location: от кюстендил съм, но живея в италия

Post by thia » Wed Mar 02, 2011 11:53 am

Знам, че ставам досадна, опитах се обаче, да намеря информация, но не успях. Може ли някой да ми каже как е правилно да се пише "ваше величество" , височество и т.н. - с малка или с главна буква. Имам мъглявото предчувствие, че е с главна, но ми изглежда доста тромаво. От друга страна, стана дума, че не обичам особено главните букви, та може и да не съм права...

bsb
Paragon
Posts: 640
Joined: Sun Dec 06, 2009 7:33 pm

Post by bsb » Wed Mar 02, 2011 3:39 pm

Пише се с главни букви на всяка дума - т. 29.3. от правилата в правописния речник. Логиката за толкова много главни букви ми убягва, но това е положението.

За Microsoft Office има безплатен модул за проверка на правописа - http://www.bacl.org/itaestbg.html
За OpenOffice модулът се изтегля от сайта на софтуера, макар че там инсталацията е малко по-оплетена.

User avatar
Marfa
Moderator
Posts: 11233
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:12 pm
Contact:

Post by Marfa » Wed Mar 02, 2011 3:50 pm

Ето тук подробно обяснение как се инсталира ItaEst.

А ето тук един много добър правописен коректор:
http://subs.sab.bz/forum/index.php?showtopic=9353

:)
This octopus! Let's give him boots, send him to North Korea!

Image<-Подробно описание на нещата, които ми образуват нерви :twisted:
Уук.

User avatar
thia
Commoner
Posts: 25
Joined: Wed Feb 23, 2011 7:22 pm
Location: от кюстендил съм, но живея в италия

Post by thia » Wed Mar 02, 2011 7:40 pm

Много ви благодаря. Единственият проблем сега ми е как да си редактирам първия пост. Може пък да го остовя така и да пусна наново главите, вече с всички поправки. Още веднъж благодаря.
:wink:

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 15 guests