Oh, the Horror (in English; help!)

[Trip]

Първо, редд по редд (хубаво де, абзац по абзац):

‘Ghosts don’t exist,’ I said.
‘I’d beg to differ,’ said the ghost.
How we got here: I’d just moved into the flat. I was sitting on a folding chair with my feet on a pile of boxes, examining what the previous owner had left: a fork, a pair of dirty socks, and his ghost. He was looking at me from above, wringing hands. I don’t know why the real estate agency failed to mention it among other things: ‘One bedroom, a balcony, a ghost, close to the train station.’
‘You forgot your socks,’ I said to break the ice.
‘Sorry,’ said the ghost.

Това с ръцете звучи сякаш кърши нечии произволни ръце, а не своите. На английски просто не става ясно от подобен израз чии ръце са. Затова his hands, и така. Също така, oт "the previous owner had left..." и началото на диалога ме карат да си представям, че собственикът си е тръгнал и е забравил чорапите и призрака си, а не че е умрял.

We didn’t start on good terms. They say the first impression is important: my first impression was him screaming ‘Boo!’ at my face, and his first impression was me trying to knock his head off with a folding chair.
‘I really don’t believe in ghosts,’ I said in a while. ‘I’m not one of these horoscope-reading UFO-contacting tarot-occult-runic girls. I’d walk underneath a ladder, and I have plans for 2013.’
‘Yeah, but ghosts are real. I swear on my grave.’ He smiled a pale smile. He wasn’t transparent; he looked like an insomniac. He had an unhealthy, yet appealing look to him: the wide-eyed stare, the messy hair, the anxious gestures.
‘Prove it,’ I said. ‘Prove you’re a ghost.’
‘Well, the folding chair passed through my head.’
‘You can be a magician. I once saw David Copperfield performing a similar trick.’
‘What do you expect me to do?’
‘Something ghostly. Disappear into thin air!’
‘I can’t do this,’ he admitted.
‘See?’ I triumphed.
‘Come on!’ he said. ‘You have a ghost in your flat. Aren’t you scared?’
‘No, because I don’t believe in ghosts.’

Първият болд ми се струва малко насилен хумор - май бях споменал първия път, че не (ми) е смешно героите сами да се смеят на смешките си. Втория болд - официозничи ми малко. "Doing the same (thing)" би ми се сторило по на място. Третия - някак много силна емоционална реакция като за едва 3-4 разменени реплики (+ че е началото на разказа)

‘Come on!’ he said. ‘You have a ghost in your flat. Aren’t you scared?’
‘No, because I don’t believe in ghosts.’
‘You can’t simply ignore me.’
‘Observe,’ I said, and turned my laptop on. I could feel him peeking into the screen over my shoulder. He stood silent for no more than five seconds.
‘Why don’t you say something about me on Facebook?’ he asked.
‘I already updated my status twice today: when I found the fork, and then the socks,’ I said. ‘I can’t announce every minor change in my life.’
‘I’m not a minor change, I’m a terrifying paranormal phenomenon!’ said the ghost, gutted. ‘Please be scared?’
‘No,’ I said, and checked the chat one more time, in a desperate attempt to find someone real to talk to. It was Friday night – nobody was online.
‘Be scared, or I’ll start knocking stuff down!’ said the ghost.
‘You can’t, you’re disembodied,’ I said.
‘Damn, you’re good.’
Awkward silence. Then: ‘Don’t you want to hear my story?’
I hesitated. Spending the night talking to a ghost was complete insanity, but still, it was better than spending the night eating ice-cream and playing Tetris. The ghost was, at least, in some very general sense of the term, a human being. ‘Yeah,’ I said. ‘Why not? Sit down and get a cracker.’

Първия болд - кво значи думата? Втория болд - това като ефект ми е малко като усмивката на собствената шега от по-горе. Девойката го затапва и той: "Ех, как ме затапи!" Аз, вместо подобен отговор, бих описал някаква реакция: примерно призракът да пробва да събори нещо и да се провали смехотворно. Тва е малко тъп пример, но идеята е ясна.

‘I’m disembodied,’ he said. ‘I can’t sit. I’m falling through the furniture. I can float over a chair, if it’ll make you feel better.’
‘Whatever,’ I said, and got a cracker.
He sat in the air, a few inches above one of my folding chairs. ‘I used to be a serial killer,’ he said. ‘I think it was because dad abandoned us when I was a child. I once killed a baby with my bare hands. The blood…’
‘What was your signature?’ I interrupted him.
‘Oh, it was,’ he started stammering, ‘well, I used to… Blood. Lots of blood.’
‘Your signature was lots of blood?’
‘Yeah.’
‘You’re lying.’
‘No, I’m not!’
I narrowed my eyes at him. ‘Yes, I am,’ he confessed. ‘I just thought you’d be scared if a serial killer was living with you.’
‘You’re not living with me,’ I said. ‘You have to go.’
‘I haunt here. I can’t simply go.’
I tried to remember everything I’d learned about ghosts, with the major source being ‘Ghost Busters’. ‘Well, I don’t have a nuclear accelerator that fires а proton stream,’ I said, ‘and I’m pretty sure I won’t find one in the supermarket.’
He seemed perplexed. ‘What?’ he asked. ‘No, I have unfinished work. I have to finish it.’
‘I see,’ I said. ‘What’s your unfinished work?’
‘I’m a terrorist,’ he said casually. ‘I left a bomb at the airport, and I’m going to haunt here until it explodes, and kills hundreds of people. Mothers crying over the bodies of their dead children. Limbs and blood…’
‘You almost got me this time,’ I said.
‘Really?’
‘No. Tell me the truth.’

Първия болд - принципно гледай, когато е възможно, да избягваш started и became пред глаголи, освен ако нямаш конкретна причина да са там. В 95% от случаите глаголите си могат и без тях. Втория болд - добавих пропуснатото а.

He sighed. ‘I have to scare you,’ he said.
‘You have to scare me?’
‘I have to scare somebody. It should be easy for a ghost, right? It’s so unfair that of all the people, I chanced on a sceptic.’
I almost apologised for being a sensible person. ‘Not that I’m a great authority on ghosts,’ I said instead, ‘but isn’t this a bit unusual unfinished work?’
‘I guess,’ he shrugged, and said nothing more. I tried to not be nosy. We both spend a few seconds inspecting the ceiling. It was white, and utterly unremarkable, and I was in fact a nosy person. I was a journalist - it was part of my job description.
‘Well?’ I asked. ‘How come that’s what you have to do?’
‘I don’t want to talk about it,’ he said, still staring at the ceiling.
‘Come on, I listened to your made-up horror stories. Now I want the truth.’
‘If you must know,’ he said, ‘making up horror stories was my job.’
‘You were a writer?’
‘Yes. They even hired me to write a script for a TV series once, but it never came to air.’
‘Why?’
‘Not scary enough.’
‘I think I see the problem,’ I said.
‘I’ve never been good at scaring people,’ he said. ‘A major flaw for a horror writer and, as it turns out, for a ghost.’
‘You’re not so bad,’ I tried to cheer him up. ‘I’m not easily scared. It’s not you, it’s me.’
‘Yeah, right.’
‘I’m sure somewhere out there, there’s a person you can scare the pants off of.’
‘Maybe, but you can’t just bring random people to our flat for me to scare them.’
I didn’t remark on the fact that he’d referred to my flat as ‘our’. I wasn’t too comfortable calling it ‘mine’ either – there was nothing in the empty rooms, painted in white and filled with boxes, that made me feel at home yet. ‘No,’ I said, ‘I think you have to write a really scary story.’
He looked at me like I told him to grow a third eye. ‘I can’t, he said. ‘I’ve been trying to do this my whole life.’
‘You’ve never had me before. I’m the best editor in the history of humankind.’

Първия болд - не ми звучи много на английски. Трябва ти нещо като a bit of unusual unfinished work, или нещо такова. Втория болд - няма нужда от in-a.

He raised an eyebrow. ‘Fond of exaggerating, aren’t you?’
‘Not as much as you think. I’m damn good,’ I grinned. ‘And I think I can get you published post mortem.’
‘Where?’
‘The local newspaper. I work there.’
‘Nice!’
‘No, it’s incredibly dull,’ I said. ‘I write stories about people famous only according to their mothers, and my editor.’ I hated my job. I’d started it full of hopes that it would help me get noticed by the big newspapers. I’d been stuck there for years now, and there weren’t signs of it getting me anywhere. ‘Are you thinking of a plot?’ I asked the ghost. ‘Come on!’
‘Ja, mein Führer!’ he said. He was unconsciously biting his lower lip while he was thinking, and started slowly falling through the folding chair. I waited for him with fingers over the keyboard.
‘What about a story about spiders?’ he asked at last.
‘Well, you’re going to scare only people with arachnophobia,’ I said.
‘Yes, but it’ll be easy. Phobias are irrational. I just have to describe a giant hairy spider in order to scare them.’
‘You’re writing for a narrow range of readers. There might not be a single person with arachnophobia among them.’
‘Well, then we’ll add a clown,’ he said.
‘With a moustache?’ I suggested. ‘Always found them creepy.’
‘Yes, with a moustache, and a snake.’
‘Where did he take it from?’
‘Is it important?’ he asked. ‘The snake trainer from the circus asked him to take care of it.’
‘Fine.’ I said. ‘They’re in a lift.’
‘Nice, we covered the claustrophobics. Heights?’
‘Well, it’s a lift with a transparent cabin, outside the building.’
‘So, a giant spider, and a clown with a moustache and a snake, are in a transparent lift,’ he summarised, ‘when the clown says “I bet this lift is full of germs!”’
‘And the spider replies, “May lightning strike me, my old chap, if this isn’t a socially awkward situation!”’
The ghost ran his ethereal fingers through his ethereal hair. ‘I’ll stay here forever, won’t I?’ he asked.
‘Well, we can surely scare a literary critic with this story,’ I said. He jumped up from his chair, and started walking around the room. His feet weren’t touching the ground, and were passing through the boxes.
‘It should have worked,’ he said. ‘What are we going to do now?’
‘I don’t know,’ I said.
‘I thought you were good at writing.’
‘I used to be, I swear.’
‘Yeah? Do they think highly of stories about clowns with moustaches in your local newspaper?’

Първия болд - мисля, че реакцията му може да мине и без репликата. Втория болд - Майн фюрерът си го представих с вик, отскок и козируване едва ли не, но веднага след тая реплика следва някакво замислено дъвкане на устни. Като mood не ми се връзват двата образа.

Go on, mock my newspaper,’ I said. ‘I won’t stay on this job forever.’
‘Won’t you?’
‘I’ll quit as soon as the job market stabilises, and I pay off my house debt. In fact, I’ve started a book on the impact of the international …’
I couldn’t finish the sentence. It hit me. A wave of panic swept over me.
‘International what?’ he asked.
‘I haven’t worked on my project in years,’ I said numbly. ‘I wanted to travel the world, and always be on the spot, and what I’m doing instead?’ I fell on my knees, and rummaged the box labelled ‘Kitchen’. I took the newspaper page I’d wrapped my glasses in, and started reading: ‘The whole town gathered today to see Michael Smith’s (42) attempt to break the Guinness World Record for fitting the largest number of straws into one’s mouth.’
‘It’s rather funny,’ said the ghost.
‘But it’s not important! What if I never finish my book?’
‘Oh. I see.’
‘There’ll be two ghosts in the flat!’ I buried my face into my hands.
‘On the positive side, we can spend the eternity making up bland horror stories,’ he said. I looked up, and saw that he was trying to tap me on the shoulder, but his hand was passing through me.
‘It’s not funny,’ I said. ‘It’s scary.’
‘So, do something!’
‘I can’t quit my job on a whim, and start travelling the world. I’m in a huge debt.’
‘And how many million years will it take to pay it off on your current salary?’
‘I can get a promotion,’ I insisted. It wouldn’t happen, and I knew it: I was regarded as merely a talented secretary by my boss. Writing articles was my occupation for between typing letters, and making coffee.
‘For the straws story, undoubtedly,’ said the ghost. ‘Go on, quit.’
‘I can’t right now! Big steps like this require careful planning, list of pros and cons, moving depression… I still haven’t got out of my last moving depression!’
‘I spent my life making lists of pros and cons,’ said the ghost. ‘They’re overrated. Pros: you won’t stay trapped in this flat forever. Cons: you’ll have to leave me here, and – let’s face it – the foreign ghosts just can’t replace me.’
‘I heard they fulfil wishes.’
‘I can do this too! What’s your wish?’
‘I crave more crackers,’ I said.
‘No, that’s not your wish!’ he stated. ‘Your wish is to write your boss and tell him you quit!’
‘Is it?’
‘Yes, it is. Write, woman!’

Четирите болда - in, вместо into; I'm in huge debt, без а-то; how many millions of years; for-ът не ти е нужен; запетайката не ти трябва.

I stuck out my tongue at him, but started a new e-mail to my boss nonetheless.
‘Dear son of a bitch…’ the ghost dictated.
‘Isn’t this a bit too much?’ I asked while typing. ‘He’s not so bad.’
‘Don’t kill my enthusiasm! Continue: your newspaper is the biggest shithole a journalist can ever be in, and I quit.’
‘I’ll add a smiley face in the end,’ I said. ‘It’s always more annoying with a smiley face.’
‘Yeah,’ he nodded. ‘Send!’
‘Are you sure this…’ I tried to bring him, and myself, to reason one last time.
‘Send!’ he was firm. I hit the ‘Send’ button, and there was no turning back. I’d have to go to the office to pick up my stuff, and face my boss. The thought didn’t fill me with terror, not yet - I was feeling relieved, and happy.
‘Congratulations, you’re unemployed!’ said the ghost. I smiled. It was one of those ear to ear, completely gone out of control smiles that you can’t make smaller and socially acceptable however hard you try.
‘Shall we open champagne?’ I asked.
‘I can’t drink,’ the ghost reminded me.
‘And I don’t have champagne,’ I said, still smiling. He was smiling too.
‘Do you notice anything different about me?’ he asked.
‘You…’ I looked at him, and saw it. Or rather, saw through it. ‘You’re getting transparent!’
‘Yeah!’ He raised a hand before his eyes. ‘Like an outside lift!’
‘This was indeed an original comparison,’ I said. ‘But why?’
‘I must’ve truly scared you!’
‘What, when?’
‘When you realised you’ll become a ghost if you leave your work unfinished,’ he said.
‘Awesome!’ I said, trying hard to be happy for him. I’d started thinking of him as part of the flat – I’d imagined that wherever I travel, I’ll always have a home to go back to, with one bedroom, a balcony, and a ghost. It was irrational, and terribly selfish. Yet, I couldn’t help it.
‘It was nice to meet you,’ he said.
‘Yeah,’ I said. ‘No ghost will ever replace you, fulfilling wishes or not.’
‘You know that’s not true,’ he said. ‘These bastards can build a palace in a single night!’
I felt the urge to hug him, but remembered he was disembodied. ‘Are you religious?’ I asked.
‘Agnostic,’ he said. ‘I hope there’s life after death.’
‘There surely is,’ I said.
‘The shower head needs cleaning.’
‘I’ll deal with it.’
‘Well, see you on the other side then’ he said, and disappeared into thin air. I stood in the empty flat, with my hand into the air, waving goodbye.
‘Ghosts don’t exist,’ I said.
There was silence.

Първия болд - на български може да звучи някак окей (не и за мен, де, но аз си имам предпочитания) "Пращай! - непоколебим бе той.", но на английски - не. Втория болд - натоварила си изречението с повече думи, отколкото трябва, струва ми се: "I looked at him - or, rather, through him." Това на мен би ми стигало. Третият - in, не into

Не те хваля изрично за добрите неща по-горе, щото it goes without saying, че ВЕЧЕ си по-добра (и на чужд език даже) от почти всички наши автори, които пишат в тоя жанр в момента Може и да съм пропуснал някакви работи, но се надявам да се включат и други.

[Ръфлек]

Единствената ми забележка е, че ми се искаше да разбера по-рано, че журналистът е от женски пол. В началото реших, че е мъж и си го представях такъв.

Ясно. Честно казано, вече опитах да вмъкна по някакъв начин, че е жена в началото, но все ми стоеше като закърпено. Тържествено обещавам да опитам отново, но не знам дали ще ми се получи.
Благодаря ти, иначе.

Емо, знаех си, че мога да разчитам на теб.

Това с ръцете звучи сякаш кърши нечии произволни ръце, а не своите. На английски просто не става ясно от подобен израз чии ръце са. Затова his hands, и така. Също така, oт "the previous owner had left..." и началото на диалога ме карат да си представям, че собственикът си е тръгнал и е забравил чорапите и призрака си, а не че е умрял.

Ръцете ги Гугълвах при редакцията! Не че Гугъл е най-надеждният източник как е правилно да се използват изрази. Да, оправдавам се. Ще го поправя, и тръгването също.

Първият болд ми се струва малко насилен хумор - май бях споменал първия път, че не (ми) е смешно героите сами да се смеят на смешките си. Втория болд - официозничи ми малко. "Doing the same (thing)" би ми се сторило по на място. Третия - някак много силна емоционална реакция като за едва 3-4 разменени реплики (+ че е началото на разказа)

Усмихването не беше с идеята, че си се смее на шегата, а че се опитва да бъде дружелюбен. Явно не е там мястото. Ще се поправи.
Втория и третия болд - да, окей.

Първия болд - кво значи думата? Втория болд - това като ефект ми е малко като усмивката на собствената шега от по-горе. Девойката го затапва и той: "Ех, как ме затапи!" Аз, вместо подобен отговор, бих описал някаква реакция: примерно призракът да пробва да събори нещо и да се провали смехотворно. Тва е малко тъп пример, но идеята е ясна.

Думата - след бърз гугъл сърч се оказва, че в значението, в което съм я използвала ("разочарован"?) била slang. Страхотно.
Втория болд - добре, тъкмо ще се прекъсне диалога малко.

Първия болд - принципно гледай, когато е възможно, да избягваш started и became пред глаголи, освен ако нямаш конкретна причина да са там. В 95% от случаите глаголите си могат и без тях. Втория болд - добавих пропуснатото а.

Ще избягвам 'started' и 'became' пред глаголи like the plague!

Първия болд - не ми звучи много на английски. Трябва ти нещо като a bit of unusual unfinished work, или нещо такова. Втория болд - няма нужда от in-a.

Aye aye captain!

Първия болд - мисля, че реакцията му може да мине и без репликата. Втория болд - Майн фюрерът си го представих с вик, отскок и козируване едва ли не, но веднага след тая реплика следва някакво замислено дъвкане на устни. Като mood не ми се връзват двата образа.

Четирите болда - in, вместо into; I'm in huge debt, без а-то; how many millions of years; for-ът не ти е нужен; запетайката не ти трябва.

Олеле. Окей.

Първия болд - на български може да звучи някак окей (не и за мен, де, но аз си имам предпочитания) "Пращай! - непоколебим бе той.", но на английски - не. Втория болд - натоварила си изречението с повече думи, отколкото трябва, струва ми се: "I looked at him - or, rather, through him." Това на мен би ми стигало. Третият - in, не into

Уф, не, и на български е ужасно. Ако си го бях превела на български, щях да го разкарам. (това е идея, ще взема да преведа разказа, може да преценя по-добре къде са ми издънките)
И кво ми става с това "into", егаси.

Не те хваля изрично за добрите неща по-горе, щото it goes without saying, че ВЕЧЕ си по-добра (и на чужд език даже) от почти всички наши автори, които пишат в тоя жанр в момента Може и да съм пропуснал някакви работи, но се надявам да се включат и други.

Няма нужда да ме хвалиш. Напротив - ако има нещо, което си премълчал, за да не ме нарежеш съвсем като кисела краставичка - давай.
Страшно ти благодаря, отново.

[bsb]

Първо забележки към забележките.

Става ясно, че героинята е жена, на петата реплика - специално ги преброих. Колко по-рано от това?

"A bit unusual" си е съвсем нормална фраза. По-скоро би трябвало да е a bit unusual for unfinished work или нещо такова, не знам точно как се свързват, а ме мързи да търся. Но в "a bit of unusual unfinished work" смисълът става друг - малко количество необичайна недовършена работа, а не в известна степен необичайна.

За пробването да събори нещо не виждам никакъв смисъл. Той вече знае, че не може - по-късно й обяснява, че не може да седи на стол. Тя също знае, все пак причината за репликата й е това, че столът е минал през него. И да, забелязах, че това беше посочено само като пример :)


И към самия разказ - честно казано, и на мен този фюрер не ми харесва много. Това с настроението не го забелязах, по-скоро от друга гледна точка. Струва ми се, че подобна реакция е оправдана, когато някой много те е издразнил или изнервил. Докато тук не забелязах чак такова напрежение. И съвсем отделно, че не съм сигурен дали достатъчно хора ще я схванат. Може би по-лекото и по-неутрално aye aye, captain, което употреби, би било по-уместно.

...това е идея, ще взема да преведа разказа, може да преценя по-добре къде са ми издънките...

Не смятам, че си заслужва. Разказът не е сложен като език, няма да намериш никакви проблеми от езиково естество.

[Ръфлек]

"A bit unusual" си е съвсем нормална фраза. По-скоро би трябвало да е a bit unusual for unfinished work или нещо такова, не знам точно как се свързват, а ме мързи да търся. Но в "a bit of unusual unfinished work" смисълът става друг - малко количество необичайна недовършена работа, а не в известна степен необичайна.

"a bit unusual for an unfinished work", струва ми се.

За пробването да събори нещо не виждам никакъв смисъл. Той вече знае, че не може - по-късно й обяснява, че не може да седи на стол. Тя също знае, все пак причината за репликата й е това, че столът е минал през него. И да, забелязах, че това беше посочено само като пример

Хм. Ето как се получава след редакция на този момент, аз не съм решила още дали ми харесва повече (обикновено трябва да мине повече време, за да преценя):

‘You can’t, you’re disembodied.’
He dashed through the room, making banshee noises and kicking boxes. He had a gift for the former, while the latter turned out to be a challenge for his incorporeal feet. Finally, he gave up on the kicking, and concentrated on the screaming, floating around the room.
‘Is this your mating call?’ I asked. He added a blood-chilling growl between the screams.
‘It’s not working,’ I said. He stopped, and looked at me offended.
‘This was my best terrifying growl,’ he said. ‘I’ve been practising it for a while.’
I ignored him. There was awkward silence. ‘Don’t you want to hear my story?’ he asked.

И към самия разказ - честно казано, и на мен този фюрер не ми харесва много. Това с настроението не го забелязах, по-скоро от друга гледна точка. Струва ми се, че подобна реакция е оправдана, когато някой много те е издразнил или изнервил. Докато тук не забелязах чак такова напрежение. И съвсем отделно, че не съм сигурен дали достатъчно хора ще я схванат. Може би по-лекото и по-неутрално aye aye, captain, което употреби, би било по-уместно.

"Aye aye, captain" ми харесва.

...това е идея, ще взема да преведа разказа, може да преценя по-добре къде са ми издънките...

Не смятам, че си заслужва. Разказът не е сложен като език, няма да намериш никакви проблеми от езиково естество.

Да, но от време на време допускам стилистични грешки, които не бих допуснала на български. Мисля, че ще се отрази добре да го погледна под друг ъгъл, а и така и така си нямам друга работа от понеделник нататък.

Благодаря ти отново, bsb.
Сериозно, хора, не знам как да ви се реванширам за времето и усилията - това за хагиса в началото го казах със смътната идея, че никой няма да им иска гадния хагис, обаче ако някой има аспирации към овчи вътрешности, сега е моментът да си каже.

[bsb]

........
Хм. Ето как се получава след редакция на този момент, аз не съм решила още дали ми харесва повече (обикновено трябва да мине повече време, за да преценя): ...........

Съжалявам, обаче така не ми се връзва. Смятам, че чисто езиково трябва по-ясно да се покаже, че се опитвал да рита кашоните, но не е успявал въобще, защото не може да взаимодейства с материята. В момента не е никак ясно. И освен това първо заплашва, че ще събаря неща, пък се опитва да ги рита. Наистина, ако кашоните са един върху друг, могат да бъдат съборени, обаче това рядко се прави с крака.
По-важното обаче е, че се нарушава последователността. Първо се опитал да я уплаши с нефелното "Boo!", сега се оказва, че може да издава "blood-chilling growl between the screams".

Все пак от толкова много съвети да не се получи "много баби, хилаво дете". Ти пишеш, ти решаваш, не е необходимо да се съобразяваш с всичко и с всички - това не е упражнение по колективно творчество.

[Trip]

Аз лично бих пробвал да съм по-subtle. Примерно след като му казва "Не можеш да събаряш нищо, ти си безплътен", да последва тишина, тя да се обърна и да го види съсредоточен дълбоко в опита да бутне някакъв будилник от рафта зад нея. Или да се опита да помръдне монета, като в "Призрак" с Патрик Суейзи, така и така си почнала с интертекстуалността

[Ръфлек]

Съжалявам, обаче така не ми се връзва. Смятам, че чисто езиково трябва по-ясно да се покаже, че се опитвал да рита кашоните, но не е успявал въобще, защото не може да взаимодейства с материята. В момента не е никак ясно. И освен това първо заплашва, че ще събаря неща, пък се опитва да ги рита. Наистина, ако кашоните са един върху друг, могат да бъдат съборени, обаче това рядко се прави с крака.
По-важното обаче е, че се нарушава последователността. Първо се опитал да я уплаши с нефелното "Boo!", сега се оказва, че може да издава "blood-chilling growl between the screams".

Няма нужда да "съжаляваш". Прав си.
Ако бях решила да го оставя, щях да изчистя непоследователността, щях да се сетя за това поне.

Все пак от толкова много съвети да не се получи "много баби, хилаво дете". Ти пишеш, ти решаваш, не е необходимо да се съобразяваш с всичко и с всички - това не е упражнение по колективно творчество.

Ама аз не се съобразявам с всичко и всички, съобразявам се с нещата, за които реша, че някой има право. А за да разбера дали има право, обикновено трябва да пробвам да му изпълня препоръката. С на Ro#|# забележката, например, не ми се получи - закърпено стои и толкова.

Аз лично бих пробвал да съм по-subtle. Примерно след като му казва "Не можеш да събаряш нищо, ти си безплътен", да последва тишина, тя да се обърна и да го види съсредоточен дълбоко в опита да бутне някакъв будилник от рафта зад нея. Или да се опита да помръдне монета, като в "Призрак" с Патрик Суейзи, така и така си почнала с интертекстуалността

Това ще се пробва. Благодаря за идеята.
(а интертекстуалността, явно, ми се е получила неволно.)

[bsb]

Отново се връщам към събарянето или невъзможността му. Не виждам как може да се съчетаят каквито и да е опити за това след така изложените реплики. Той казва "уплашИ се или ще почна да събарям неща". Струва ми се, че щом го казва, значи му е добре известно, че не може - иначе просто щеше да го направи тогава или да го е правил преди да се опита да я стресне. (А и както споменах предишния път, впоследствие той обяснява, че не може да седи на стол, т.е. ясно му е, че не може да взаимодейства с материята.) Съответно няма особен смисъл тя да му отговори "не можеш" и той въпреки това да се опита да й покаже, че може. Пък и дори да можеше, вече не би могъл да я уплаши, понеже е казал, че той ще събаря нещата.
Та мисля, че при така развития епизод няма как той да завърши с някакво действие от страна на призрака. А ако наистина "Damn, you're good" звучи прекалено изкуствено, си позволявам да предложа вместо него "You got me" или нещо от сорта, което е по-слабо.

Донякъде разбирам желанието на Trip да вкара повече действие. Наистина в първоначалния вариант имахме двама души, които стоят и си разменят приказки едва ли не застинали. От друга страна обаче, цялата случка се развива за малко повече време от необходимото за прочитането на разказа - максимум за 10 минути, като включим несполучливия опит за съчиняване на разказ, паузите и писането на имейла. Така че дори и да стояха неподвижно и да си прехвърляха думи, това нямаше да има кой знае какво значение. За толкова кратко време подобно поведение ми се вижда напълно допустимо. А и в крайна сметка всичко се случва в една стая - дори не и в целия апартамент. Няма къде толкова да се развихри човек (или призрак) в такова неголямо помещение. И да си призная, при първия прочит не бях забелязал, че освен диалог, няма почти нищо друго - все пак практически целият разказ е изграден върху диалога. Но това изобщо не ми попречи да се забавлявам, докато го чета.

[Trip]

Ами, за мен няма значение допустимо ли е да си разменят реплики. Има значение дали ми е интересно да чета реплика след реплика след реплика след реплика. А това, че щял да почне да събаря неща, е логично в контекста на това, че той минава на автоматик през всяко полтъргайстско клише, което му щуква в главата, в отчаяни опити да я стресне - без да му хрумва, че няма как да я стресне дори по тоя начин. Което пък се връзва с образа на пич, който си няма понятие как да плаши. Репликите му така или иначе не са плод на пресметливост или план, а на паника.

[kalendarа_ska4a]

Много ми хареса! Ти сигурно си го пооправила, но едно нещо ми се наби на око, което не видях да е споменато.

He raised an eyebrow. ‘Fond of exaggerating, aren’t you?

Ако все още мислиш да го запазиш това, според мен трябва да е: 'Fond of exaggerating, are you? (tag questions; "are you" here insinuates sarcasm which is what I think you had in mind

Присъединявам се към хората, които мислят, че краткостта на additional narrative е силната му страна (макар че съм biased ). Точно с идеята така се връзва много по-добре. Все пак е inner voice (поне аз така си го представям).