Posted: Thu Oct 16, 2008 1:51 pm
Жалко само за времето и усилието, което е отделил Емо......
Марфа,Marfa wrote:Чакай сега, какви са тези приказки?! "Собственото си нищожество", не знам какво... Първо се сърдиш на критикарите с мъгляв и неконкретен език, а когато получаваш конкретика се впускаш в драми в стил "ама те си позволяват да ме критикуват". Критика ли искаше или очакваше всеобщо хлъцване от възхищение? Никой не е казал, че стиховете ти са лоши, хората споделиха просто какво точно не им харесва в тях и какво в тях би могло да се промени така, че да им харесат. Никой тук не е професионален поет, хората коментират стиховете ти лично и непрофесионално. Никой не те кара да се съобразяваш с мнението им, нито пък е задължително да си подобриш правописа. Е, освен ако сам ти не желаеш, разбира се. Ти например смяташ ли, че добрият правопис и писмената грамотност са едно от условията за добър литературен продукт? Разбира се може би мислиш, че това е маловажно и запетайките са без значение, не знам...
В заключение - очевидно обичаш да пишеш стихове и поезията те влече. Аз лично съм забелязала, че когато човек искрено обича да прави нещо (било да танцува, пее или пробива с дрелка) то е защото обикновено наистина има талант в съответната област. Вероятно и при теб е така и ти желая творческа продуктивност, както и да не се ослушаваш само за аплодисменти, а и за критики. Те също са важни.
Аз все пак съм тукFelix_L wrote: Аз не съм очаквал тука оваций
Ей човеко, къде се губиш бе!Оваций wrote:Аз все пак съм тук
Кои части?Критиката ти я възприемам (отчасти)
Гневът срещу един е гняв срещу всички. Гневът срещу всички е гняв срещу себе си. Така че се пази и съхранявай душевното си спокойствие
Че ти липса на хумор ли долови точно в това?Айде малко чувство за хумор брато....
Тя може да е това, може да е и много други неща, но точно поезията - защото е поезия, - за да е успешен опит за предаване на каквото и да било, трябва да е възможно най-добре оформена. От запетайката до заглавието.като опит за предаване на емоция...
Диалог може да възбудиш, при това много интересен, понеже никой тук още не е коментирал поезията като *работа*, а не като вдъхновение свише, целящо да изкара нещо красиво/болезнено, стаено в най-дълбоките дълбини на душата на твореца-поет.Аз обаче се надявах поне да възбудя някакъв интерес или диалог на темата на която писах....
Усещането ми е,че запъхтяно викам на някого "Леле мале гори ти къщата бе !" , а той намръщено и педантично ме смъмря за неправилни ударения и нескопосано произношение....
"Почти тавтологиите" са позволени в поезията ако ролята им е да носят някакъв емоционален товар. В случая "ръмжи" идентифицира обекта като животно докато само "клокочи" създава мисловна картина на поточета и казани за туршия."бесен гняв" е почти тавтология. "ръмжи" също поне за мен разрежда образа, който е "клокочи хищно".
Абсолютно няма нужда да дава такива разяснения на читателя. Става дума за хаотични ирационални чувства, които самият автор не може да определи. Сляп гняв, а не гняв към нещо определено. Виж последната част "този сценарий аз жадувам многократно, това е дето ме удовлетворява!" Ключ тук е "жадувам многократно""Конфликт, агресия, заслужена разправа" с какво? С кого?
Както и когато са достатъчно еднакви, за да създават усещане за емоционален товар, но и достатъчно различни, че да носят различна информация - бесния гняв е един вид подразбиращо се, да не говорим, че е неконкретно. "Клокочи" на мен ми създава по-скоро асоциативна картина с нещо скрито, но напиращо да излезе. Ръмженето първо не е свързано с клокочене (макар едното да е описание на звук, а другото - за мен - описание на душевно състояние) и второ е вързано с вълчицата, която не ме кефи определено."Почти тавтологиите" са позволени в поезията ако ролята им е да носят някакъв емоционален товар. В случая "ръмжи" идентифицира обекта като животно докато само "клокочи" създава мисловна картина на поточета и казани за туршия.
"Конфликт, агресия, заслужена разправа" с какво? С кого?
Това е много мъгляво определение. Има неща като "черен гняв" и дори "всеопрощаващ гняв". Знам какво имаш предвид де.Както и когато са достатъчно еднакви, за да създават усещане за емоционален товар, но и достатъчно различни, че да носят различна информация
Абсолютно. Ако говорим за добра поезия, то на всеки "въпрос" (вопъл ) на автора му се полага някакъв "отговор", след всяка ескалация на неясни чувства трябва да стои катарзис, който да даде хармоничност и структура на стиха. Обаче не е задължително. А не е задължително, защото съществува мистичната вероятност, някъде там някой да пише такава неорганизирана поезия, куп от общи приказки, която да е абсолютно гениална. (Мне..сега като помислих надали... )Смятам, че има нужда не от подобни разяснения, а от подобна информация някъде в стихотворението, поне примерно два аспекта на неприязънта на лирическия герой, конкретно описани, понеже в настоящото си състояние, стихотворението е най-вече куп от общи приказки. А пък ако ще е омраза насочена просто ей така навън, му трябват по-силни думи, за да изрази нещо такова - по възможност, пак чрез някакъв що-годе конкретен образ
Малко противоречива ти е комуникацията господине,B. Delvig wrote:
@Феликс Тези коментари са за Емо. Ти приятелю римуваш
"буза - обуза и разправа - удовлетворява" И поради това не заслужаваш коментари, щото биха били загуба на време.
Мога да ти намеря примери на известни поети, които тъпчат наляво и надясно всяко възможно и невъзможно граматическо,правописно и бюрократично правило..Тя може да е това, може да е и много други неща, но точно поезията - защото е поезия, - за да е успешен опит за предаване на каквото и да било, трябва да е възможно най-добре оформена. От запетайката до заглавието.