Общо взето, с две-три думи, накратко, докато си цъках из форума ми дойде извратената муза и изпрасках кратко описание на настроението си във въпросният момент......то и аз май не знам за кво аджеба иде реч.... 
Надежда
Тъгата ме държеше за ръка цяла нощ и решеше неумело косите ми с размитите си в сивотата на безчувствието пръсти.
Не помня първите дни от похода си, не помня и вчерашния ден, дано да забравя и днешния. Единственото, което ме караше да продължавам напред, бе надеждата..
Тази кучка насилваше душицата ми, която готовата да се предаде, раздираше с жълти зъби изгнилата си плът....ден след ден, след ден...
И ето продължавах да вървя напред, да слагам крак пред другия, докато накрая заспя, грохнал от умора, в шумата на мрачната гора.
Миговете от отминалия ми живот приличаха на наниз сухи раковини,
някога пълни с живот и подмятани от ажурните вълни на слънчево море, а сега чупливи парчета, безцветени спомени за нещо, което имаше тягостния вкус на суха пепел...
Проклятие на утрешният ден - твойто име е Надежда!...