Ужасно са грозни другите две.
Освен ако няма някой hazing ritual за външни, и аз може да се включа за Амбъргрис. Това май ми е любимият литературен свят.

Франкенщайн го бях гледала преди години в киното и не е за мен тоя тип театър. Винаги съм го мразила в червата, щото за мен лично винаги е било неква форма на арт мастурбация от страна на режисьора тип "Аз съм толкова по-умен от публиката си, вие не разбирате тия пъшкания и неадкващини колко с...

Няма кой да направи по-добър Дюн от Вилньов в тоя момент, а и най-накрая. Има причина за хайпа, но Шаламе ме притеснява и мен откак са обявили каста. Той не е лош актьор, но е един такъв глъчкав, експанзивен, хвърчат кльощави крайници наляво-надясно; никога, никога не бих си го и помислила за интрос...

Четенето на дълги неща си е мъка за унищожения ми атеншън спан, но след първите три минути агония като се зачета минава по-бързо от това да слушам същото пренесено в плямпотене час и нещо И аз съм така, ако се концентрирам в първите 15 реда, вероятно все пак ще прочета много дългото нещо, дори да н...

От друга страна, представяш ли си го всичкото това изречено?

Тя книгата никъде не работи, мен ако ме питаш.

Много добре изглежда, да. Дан Стивънс е доста пластичен актьор. Имаше един безумен филм, The Guest май се казваше, дето толкова интелигентно го изнася на плещите си, че някак съумява да го избута от безобразно написан трилър до абсурдистка комедия, та му вдига със сериозен порядък качеството. И е мн...

Иначе изпълнението на Lose Yourself (най-добрата и оригинална лирически Оскарова песен) беше интересно, аз не видях публиката да кринджва както го изкарват медиите, даже някои много се раздаваха, като Антъни Рамос например. Но иначе на Еминем му личи, че не е млад, щото само си взимаше въздух и изд...

Да, заради нелинейните и подвеждащи развития, но и заради мета-та с тук таблоидна статия, там пълп фикшън, също така – уж мистъри, уж екшън, но цялото нещо е всъщност парлама на умен диалог и най-много май заради Хю Грант, който е същото като Беноа Блан, ама наобратно, и го изиграва с неотстъпващ на...

penzata wrote: ↑

Thu Feb 13, 2020 10:49 pm

Джентълмените на Ричи.
Бих го сравнил с "Ирландеца" на Скорсезе...

На мен на Вади ножовете ми приличаше през цялото време.

Ако някой много иска, може да разкаже защо симпатичният петмез Джоджо Рабит се оказа киното на всички кина и на всички времена, особено за хора, които обикновено не правят такива неща със симпатични петмези. Това ми е големият дерт на мен от няколко дни.

penzata wrote: ↑

Fri Jan 17, 2020 1:34 pm

Claymore wrote: ↑

Fri Jan 17, 2020 12:24 pm

Това всъщност май е първият филм в който съм гледал Адам Драйвър?

Обезателно гледай Paterson.

Като го слушах как щял до смъртта си да играе във филмите на Баумбах само, си казах и Джармуш, и Джармуш, pls.

Нищо не съм гледала, филми даже не мога да сколасам да гледам, ужасна работа, само едно интервю, в което Баумбах казваше, че е писал сценария не просто с идея кой точно ще му е лийдът, но и с мисъл за физиката на Драйвър дори. То не е нелогично де, той не е малко момче, заема половината екран, има м...

Marriage Story - нейде из темите писах за него, но блестящ във всяко едно отношение. Със сигурност най-интересният начин на заснемане на диалози. А не е като да няма директен опонент в това. Тя динамиката не идва толкова от монтаж на диалог даже, а от цялостен стейджинг, блокинг дето му се казва – ...

И след това минаха в типичното шот-ривърс шот почти до края на епизода. Единствената по-яка хрумка беше в преливките между тримата Старки, докато поемат по новите си пътища. Визуално нещата са изпипани, ама са мега първосигнални и следват клишето... наложено от ХБО. Рутинно шот ривърс шот след драк...