На мен ми напомни същия разказ.. Но има и съществени разлики де - там главния герой беше шут, а малката принцеска беше едно много красиво и жестокосърдечно хлапенце. Понеже пеперудата всъщност беше мила - въпреки своето съвършенство - се надявах, че на героя ще му се размине срещата с огледалото.......

Дъждът на твоята усмивка
вали, вали, вали...
с безкрайно постоянство
във пясъка на моята пустиня.

Лъжата на моята прегръдка
краде, краде, краде...
душата ти дете,
копирайки любов.

Кофти в смисъл на стил, или като усещане, което ти предавам?

Ми мисля, че всеки мъж го преживява описваното от мен състояние - и то периодично.

Но в това няма нищо страшно - те жените от обич се държат така с нас.

Жената е бог, дори когато е зъл бог Отрови ме в съня ми. Унищожи ме - тъй ми се пада, задето повярвах във тебе. Омъсти ми задето всеки ден упорито към твоето лоно посягам с безбожие. Сърцето ми само недей да докосваш: с кървящи пръсти, с безумния лед във очите, с адските пламъци на твойте присъди. С...

Е - тъй и тъй си говорим за желание - ето нещо, което - поне според мен - влиза в категориите за сърдечна горещина: Само нейния глас, единствено нейните очи, нейните устни, нейния усмихващ се с превъзходство поглед, нейните гърди, нейния силует. Само нейния аромат, нейното полюшване от таза при всяк...

Желание Аз не искам така - диво и бързо! - искам бавно да потъвам във теб. - искам бавно да се вдишвам в косите ти - искам бавно да се напивам с очите ти. Аз не мога така - арогантно и гордо! - искам бавно да се смирявам пред теб. - искам бавно да коленича пред теб - искам бавно да падам пред теб. А...

Силно и тъжно като дъжд на погребение.
За миг бях там - банята - и виждах кръвта да тече от моите вени - и в огледалото да виждам лицето на много мъртво и много любимо момиче.

Това е готино. напомня ми едно стихче: Мълчанието ми е зелено и сърцето ми е зелено и мислите ми са зелени морскозелени - като очите ти. И като стана въпрос за светлина и зелени цветове се сещам и за още едно: Сияе през листата Слънцето, окъпнано в ярко зелена кръв. Намомняш ми едновременно Рей Бред...

Съвестта на Черно Слънце Пустинята има свое дихание , което може да се усети само нощем . Само когато използваш собствените си нозе . Само когато от три дни си без вода и храна . Присъствието на Смъртта изостря сетивата и в сърцето ти възкръсва пламъка на най – тънка чувствителност. Усещаш зрънцата ...