Дърветата са танцуващи пламъци живот, замръзнали в своите зелени дворци от бавно време. Въздухът е великолепна синкава присъственост, през чието течно тяло се плъзгат чайки, гларуси и чирикащи врабчета. Валял е нощен дъжд и всичко изглежда като в стих на Петя Дубарова. Толкова е красиво, че може да ...

Да.

Някъде по-долу в листата има един разказ,
който се казва " Съвестта на Черно Слънце "...

Да... но ще дойде време и ще ме разбереш.

Защото всъщност разказът се върти около времето, което идва и си отива заедно със самите нас.

Лимонени утрини
и зимни дихания
рисуват зеници
в очите
на Времето.

То
е младо момиче
с жълта рокличка
в градина от хризантеми.

Светлина ( съавтори Самодива Яна и Черно Слънце ) Сняг, песен, есен, величие, небе, неми облаци И вятър в камината, където пламъците пращят с първичен уют. Свила съм се на топка до теб,толкова малка,че се побирам в дланта ти Ммм - добре, сестице - казвам ти аз - по-големият ще се качи да оправи прок...

НЕЯСЕН ВИХЪР ОТ ПЛАМЪЦИ Може би... обещания, дадени в женски сън реални като мечтите ми горещи като омразата избликваща от очите ти гледани от близо, от толкова близо.. докато ме целуваш. .......... Луната наднича ниско под стряхата и побелява вселената, в нежно утро зачената. Неясен вихър от пламъц...

Джааре, да знаеш - Пр'вати, жената на Шива е образец за нежност, всеотдайна любов, красота и тн и тн. женски добродетели. Спечелила съпруга си като танцувала пред пещерата където великия бог медитирал ( тоест доброволно умирал от глад и тримарене 8-) ) - Обаче веднъж някакъв демон с измама прецакал ...

Те са божества, ЗАЩОТО ние имаме жизнена НУЖДА да ги боготворим. Нашето обожание ги превръща в онова нещо, заради което си заслужава да се живее. Хм, да го кажем така: " Пламъкът на вярата" От всички божества единствено жените дават онова , което обещават всички мъжки религий : - безсмърти...

Не само че вече съм срещнал истинската любов, но и тя ми е дала дарът на безсмъртието. Един такъв мъничък, тригодишен дар на безсмъртието, който се казва Веселина.

Жените са божества.

" Ах, след лятото..."

Летят жерави
все на юг устремени.
Сенки и залези.

Сянка на гейша
във стаята на даймьото.
Тя пее за любов.

Песен за есен
и вятър през струните
на сезоните.

Ах, след лятото
все отлитат птиците
със крилете си.

" Как? "

Как се затварят
тихо усмихнати устни
с нежна целувка?

Как се потъва
безмълвно в разкошно
припламнали зеници?

Как се губи разум
в полуделите мигове
на неистова близост?

Научи ме,
защото никой
не може като тебе.

" Във лунната й тъмна белота "


Във лунната й тъмна белота,
в покоя на гладката невинност,
в дълбокото на крехката й младост.
Във сребърната й усмивка,
във свойто появяване и чезнене.
Във всяка своя фибра -
Жената е Луна.

" .... да те губя с безкрайно постоянство." С безкрайно постоянство загубвам те отново и отново ти все изпадаш от сърцето ми, отиваш си подобно капка кръв избликнала от раната на устна, прехапана с целувка. В гранитната колона на нямата ми съвест, със силата на своята молитва дълбаеш мойто...

Марфа - искренно съжалявам, че ти сбърках името....

Как мога де ти се компенсирам?

Присъединявам се към молбата на Морвен - ако може крайния срок да е до понеделник

Може ли да се включа с разказа от конкурса със зададената от Матрим картина... който поради масовата несериозност на останалите участници няма да се състои. :< :<