:wink: 1) Може би трябва да изчакам всички да си кажат мнението, за да не се наложи да потретвам това, което сега ще кажа за втори път. Написах разказа в преломен момент от личния си живот. Точно когато излизах от няколкомесечна депресия, отхвърлях влиянието на експресионизма върху светогледа си и о...

:monkey: Ако решите все пак да пробвате, бройте ме вътре - предпочитам писането дори пред сесиите на живо... Особено ако е с хора, които умеят да пишат, при това определено над средното ниво! :) Ммм... по въпросът за сетигна - и двете страни са прави. От една страна винаги съм искал да изиграя образ...

Абсолютно всичко, което казвате като критика, е вярно и правилно. :) Поздравявам ви и за усета, с който сте усетили, че на текста му се губи целостта като стил - причините за това са конкретни и точно две. Първата е, че разказът е публикуван на 01.02.2005г, тъкмо когато стигнах крайната точка на деп...

Така - въпросите за неясния като внушение финал, злоупотребата с думата копеле и малко дразнещия на моменти стил.... ще ги прескочим, като вече обсъдени. Ще започна направо с обсъждането на един въпрос, който явно не ти е ясен - що е то Пародия? Един, повтарям, един от отговорите на този въпрос е, ч...

Поздравления от Черно Слънце! :) Текстовете са добри и съжалявам, че нямам време да им направя детайлен анализ. Обещавам да го направя, защото не си падам по повърхностното даване на мнения от рода на "супер" или т`ва е "много зле", и тн. Относно организацията обаче има какво още...

Светлина ( съавтори Самодива Яна и Черно Слънце ) Сняг, песен, есен, величие, небе, неми облаци И вятър в камината, където пламъците пращят с първичен уют. Свила съм се на топка до теб,толкова малка,че се побирам в дланта ти Ммм - добре, сестрице - казвам ти аз - по-големият ще се качи да оправи про...

Прераждане Две ярки звезди пронизаха атмосферата на безименната планета и затрептяха неподвижни над тъмната, тлееща земя, под изпъстреното с перести облаци синьо небе. Две могъщи присъствия, две непреодолими воли се взряха без очи в безжизнената планета, кротко чакаща свършека на вселената. В далечи...

Усмивката на душата е по-силна от мрака Керванът се движеше бавно през равнината, започваща полекичка да се гъне като чаршаф между телата на любовна двойка. Хълмове и ридове издигаха извивки и гребени, препречвайки устрема им към губещото се напред плато и карайки пътя да се държи като пияна змия, к...

Има дни, в които слънцето е мелодия на пиано и вятърът е меланхолична цигулка, галеща самотните листа. В такива дни душата тъгува без причина и сърцето ти се докосва до шепота на сънливите улици. Има мигове, когато е неделя следобед завинаги. Просто крачиш и диханието ти замразява устрема на профуча...

Отдавна не бях чел нещо, от което да ми настръхнат косъмчетата по тила. Страхотен текст, а предусещането за идещата трагичност се разнася из ума като вкуса на следващата хапка гараш.

Добро е! Искам още!!

Знаеше, че окончателно се е Събудил. След като Сънят, наречен Анна, загадъчно се появи и изчезна от хоризонта на съществуването му, живееше абсолютно буден. Ставане, лягане, работа, учене - всичко му се отдаваше с онази лекота, която имат само целеустремените и амбициозни жени и мъже. ТЯ не му липсв...

Под притворените си клепки, изпод завесата на разпилените си коси тя го съзерцава - застанал на ръба на леглото си, втренчил поглед в красивата полунепозната, положила нежна страна върху единствената възглавница в тясното, единично легло. Дъхът му затопля стаята, сгорящява взаимното им присъствие в ...

Вихрен изключи интернета, изгаси лампата и остана сам с прозореца, през който надничаха в душата му светлините на нощен Бургас. Сърцето му усети как стихва глъчката, създавана от летежа на хиляди чевръсти пръсти по клавиатурите на невидими, скрити някъде там компютри, как се оттегля усещането за доп...

Огънят на познанието обхваща тялото и чувствата, мислите и волята, мечтите и спомените! Обгръща самото ни присъствие в този крехък и неустойчив свят на мимолетни образи и преминаващи сенки. Вътрешният огън ни превръща в онова, което винаги е трябвало да бъдем - всяка от крачките ни ражда гръмотевичн...