... Зеленото небе я примамваше и тя тичаше към края на пътя за да полети в него. Да, тя можеше да лети! Едно щастливо замайване, като чувството да си влюбен, караше сърцето й да бие по-силно. Небето беше толкова близо! И щом стигна до ръба, крилата й я понесоха към облаците. Но полетът й беше твърде...

Ерм те хората си говорят каквото искат :) може и да не е умрял. Макар че всички умираме. Тоест може да не е умрял от мъка. Плачейки на камъка. Хипотетично. Но мен ако питате, е най-вероятно това да е станало. Ще се приеме ли «Някои казват, че той продължил да плаче докато умрял. Други казват, че не ...

Докато вечерях видях някакъв, който се изповядваше. Хлипаше тъжно и обясняваше как иска да си ходи, още на първия път. Баща ми каза, че го оставили само по прашки, РОФЛ ако събера смелост ще взема да изгледам някой `епизод` или както там се наричат

Е, той може и да не е плакал докато е умрял, все пак =)
А колкото до писането... то аз... твърде много пиша =)))

Xellos wrote:абе как се адваше сайт да го скива google, освн там meta keywords нещо.

Иначе, аз съм добавяла от тук: http://www.google.com/addurl/?continue=/addurl

И на други места са ми казвали, че прилича на разказ на Уайлд ще взема накрая да го прочета наистина =)
И благодаря за милите думи

Пук Пук беше едно много добро, но много грозно горско духче. Започвам именно с тези неласкави думи, защото това е главното, което може да се каже за него. Още когато Пук се роди, майка му разбра, че няма да прилича на другите духчета и затова го заведе далеч от родната гора. Пук израсна самичък и с...

Снежна река Водопадът от бели кристали, Пак танцува в небесния свод, А в стъклото очи замечтани, Гледат с плам снежнобелия под. И света своя цвят бавно губи, Черно-бяла шахматна дъска. Ято птички страхливо се чуди, Как така тъй студен е снега. Остър вятър завесата спуска, От искрящото бяло платно, ...