Има огромна разлика между това сетингът да е град и Градът да е герой. В НИТО един момент от книгата Лутадел не е важен сам по себе си и определено няма дори намек, че е "герой". В нито един момент не е важен сам по себе си ли? Чак в НИТО един... Действието се развива почти през цялото вр...

The promotional material for Brandon Sanderson's Mistborn: The Final Empire represents the novel as a fantasy that "dares to turn a genre on its head" by asking the question "What if Frodo failed?" Трудно ми е да споря с определения като абсурд, но един от елементите на ню уиърд...

Смяташ, че The Final Empire няма претенции? С рекламната си кампания, че разчупва фентъзи клишета от времето на Толкин? С дарк атмосферата си, с родеенето си с ню уиърд (поне що се отнася до фиксацията му с Града и псевдонаучността на аломантията), с разсъжденията вътре? Бтв аз не смятам, че жанрът ...

Ок, но фентъзито в момента се опитва да е и още нещо освен приключенски комерс и Сандерсън е част от тази тенденция, доколкото мога да съдя от книгата. В крайна сметка той се опитва да задълбава доста повече, отколкото жанрът го изисква, така че да, проблемът не е дали е достатъчно "интелектуал...

Мне, нямам проблем с този тип фентъзита, ако следват своята си логика. Тук обаче има разминаване между това какво авторът иска да представлява романа му и какво реално се е получило. Разсъждава се за религия, месианство, принципи на властта и т.н., все сложни идеи, а в същото време самият сюжет и ге...

След като прочетох The Final Empire, не съм особено в захлас, доста е наивна и постна като стил, герои и свят. Сандерсън ми прилича на Ротфъс или Линч – леко ъпгрейдвани версии на стандартното епично фентъзи.

Подхванал съм в момента The Year of Our War на Steph Swainston, която се води един от по-яките и важни текстове в New Weird течението. Засега е доста обещаваща. Светът е някаква странна смес от средновековие и по-модерни елементи (има си вестници, хората пият кафе, за момента по-скоро подобни дребо...

И с Алан Рикман най-вече - I don't play villains

Sure, ама почнах да я редувам с Galileo's Dream, за да не я зарежа и ще е бавно.

За мен си личи, че медията му е чужда или че не се е напрегнал, в резултат на което текстът е на втори план, баланс арт/текст липсва, артът е водещият в повествованието, което в комикс, рекламиращ се с неговото име, е тъпо, никакви капшъни с описания (а Кинг е егаси описателният автор и това му е си...

Принципно всички анатомични наименования си имат български еквивалент, но се използват по-малко, защото латинските/гръцките са наложените, а и повечето от тях рядко се употребяват извън специализираната литература и тогава се пишат директно на латиница. Например musculus sternocleidomastoideus = сте...

Julian Comstock на Robert Charles Wilson. Някаква смес от уестърн/приключенски/пост-апокалиптичен роман, който не чета с особен ентусиазъм, но искрено се надявам да се развие като история.

Прочетох първите два броя от American Vampire, засега ентусиазмът ми е умерен. Частите на Кинг лично за мен по нищо не си личат, че са писани от него.

Прочетох The Windup Girl и Boneshaker. Първата заслужава всичките си номинации, единственото, което ме ръчкаше през цялото време е защо светът е построен на основата на идеята за генетичния детерминизъм, а самият сюжет залага точно на обратното (бтв в романа Гибънс казва едни от най-смислените неща,...

Не ми стана ясно хора с опит в какво ти трябват – четене, писане, оценяване? - но понеже имам опит поне в първото: Схематичен, постен, не грабва вниманието, диалозите не струват (прочети ги на глас и чуй как звучат), инфодъмпове, няква никва история (тва нещо Уорхамър а?) с егати мелодрамата, бая ст...