IX. Прозрението разтърси цялото му същество и той почувства как тялото олеква и чезне, умът се прояснява и волята му възвръща целостта си. Вдигна поглед и вместо познатите стени видя прииждащият прилив от бяла светлина, а това му помогна да осъзнае с внезапна острота, че още е на прага на смъртта с...

VIII. За момент остана безмълвен и объркан, след което изведнъж проумя, че има възможност да избегне смъртта си. В сърцето му избухна неистово, неописуемо по своята сила отрицание срещу прилива на бялата светлина, родено от копнежа да продължи съществуването си, да диша и стъпва по земята с крехкат...

VII. Бавно и мъчително осъзна, че съзерцава отстрани собствената си смазана плът, потрепваща върху операционната сред плетеница от забити игли, маркучи и датчици. Звуците на живота се превърнаха в глъхнещо ехо, в отиващо си завинаги усещане да чуваш шума от стъпки, дишане, смях и плач. Долови тъжна...

Ок. Правилата са, за да се спазват!

Много ми се щеше да участвам, само че нямах готов, нов разказ* Бих искал обаче да участвам в обсъждането на произведенията. Открих интересни идеи, а на едно две места забелязах удачни технически решения при изграждането на образите или сюжета. -------------------------------------------- * Последнот...

Имам предложение, Syberian - замени употребата на глагола "беше" с по-конкретни по смисъл глаголи. Давам пример: "Клоните... приличаха на човешки ръце. Стъблото беше сгърчено и извито, а клоните сякаш се протягаха към пустото небе. Девет. Един беше отрязан и от раната бавно се стичаше...

Извинявам се, че се намесвам без да съм участник в кръга, но пък въобще нямам намерение да критикувам. Просто - като стана въпрос за начини, чрез които да запознаеш читателя с историята на героя - се сетих и за един много стар и изпитан начин. Този с писмата, оставени от главния герой за някого друг...

Лошото е, че авторът точно това се е опитал да направи. Естествено, щеше да е съвсем друго, ако беше успял в рамките на тези 1000 думи да изгради сложен, интровертен образ, който под влияние на вътрешните си мотиви променя по своя преценка съдбата на Живота, Вселената и всичко останало. (Победителит...

Тъй, ние хубаво си хортуваме, обаче споменах един недостатък, който за мен е съществен. Става въпрос за идейната нишка, свързана с различността и душевната сложност на главния герой спрамо спътниците му. И по точно, че по някаква причина не виждам някъде из текста това да се отразява в по-различни и...

Тук съм съгласен с теб - при правилна дозировка отровата се превръща в лекарство!

Нагазваш в сложна и трудна тема, която аз лично не се чувствам достатъчно теоретично подготвен, за да я разисквам. Въпросът дали декора има самостоятелна функция в една художествена творба е стар, колкото художествената проза и театъра. Да не говорим, че, както сме тръгнали, сега трябва да направим ...

Съжалявам, че си позволявам контра-критика, но мисля, че е необходима. По разказа има доста за шлайфане, но някой от нещата, които са разгледани като проблемни, всъщност не са такива! 1) За нуждата от детайлност в първата сцена! Мисля, че началото трябва да бъде неясно, защото разказа се крепи на ед...

Продавачът отвори вратичката на кафеза и се усмихна заедно с мен на отлитащата птица. Каза ми: - Синко, човекът копнее да лети, но бог не му е дал крила и пера. Думите му изведнъж ме сепнаха от съзерцанието. Дори ме досаха, защото разумът в мен знаеше, че бързокрилото същество само ще се върне във в...

Ето едно старо стихотворение - за който не е попадал из форумите на Сивостен. Обичай ме с гибелна ярост Все такава те искам- демонична, безумна, опасна, смъртоносна менада. Давай- обичай ме с гибелна ярост, с неистова мощ, с безумие и нокти. Любовта между нас е чуводищна. Тя е първичната буря, земет...

Нещо не мога да намеря къде да оставя съобщението - Виждам, че ми е проблем да участвам съвестно в уоршопа с навременни критики - и положението няма да се промени по-нататък, защото съм взел много дини под една мишница. Виждам, че започва следващия кръг, но ако се включа в него отново ще закъснявам....