дали да не сменим думичките:

стрела, черен, робство, игра, търся

и още, просто не мога да се удържа, сори




и в добавка, вижте това

http://www.damour.fdp-bg.com/pic-tif.htm


изключително сладичко

айде малко и от мен

абсолютно българче, без капка познание по руски, вярвай ми

Гулливер (Дж. Свифт)

е това ми попадна случайно преди малко в един форум, който отдавна не бях посещавала и просто не мога да не го споделя с вас, моля наслаждавайте се

Roland of Gilead wrote:Ъъъ, не аз силно се съмнявам някой тук да е почнал точно с Едингс...

Имах предвид, че повечето хора в постовете си по темата пишат, че фентъзитата на Едингс са едни от първите, които са прочели

Преди няколо години, зимата в селото на баба ми беше много сурова, което доведе опасността от вълчо нахлуване в селото и породи следния надпис: "Внимание влци" Оставам без коментар

благодаря за милото посрещане и се извинявам за спама, обещавам да не се повтаря

Открива се клуб на котколюбеца, основна цел - благополучието и постоянното задоволяване на всеки каприз, хрумнал в сладките главичките на пухкавите ни писанчета

Е, просто не може да не се включа в тая тема, и на мен, както и на повечето тук (доколкото разбрах), всъщност, Едингс ми беше проходилката в този жанр, и ако се запалих, то го дължа на него, сега си давам сметка, че е малко еднотипен, но не бих си продала книжките, имам и Белгариадата, и Малореон, и...

имам котарак, казва се Чарли и е най-мързеливото същество, раждало се някога на грешната ни земя :lol: Аз пък си мислех, че мойто коте е най-мързеливото на тоя свят :lol: Както и да е, добре дошла да кажа и аз!! ^_^ Have fun! Може да им организираме състезание по мързел, победителя печели безплатна...

вече ми харесва

Здравейте и от мен, казвам се Габи и съм на 22г - работещо момиче, което го мързи да кандидаства и да учи, засега :lol: Луда фенка на фентъзито и на котките, имам котарак, казва се Чарли и е най-мързеливото същество, раждало се някога на грешната ни земя :lol: За сайта разбрах от някакъв пост във са...

Замаяна от нечовешките усилия, тя пълзеше по стръмния насип. Пред уморените й очи бавно се спускаше зелена мъгла и я обвиваше с нежното си сияние. Пътят бе толкова къс , и същевременно най-дългия, който някога й се беше налагало да извърви. Знаеше, че той ще е последния и все пак искаше да тича до ...

Мир на праха му