Каквито и да е отзиви ще са добре дошли.

Атаката над крепостта Мейджо започна в първите часове на утрото, когато стражата беше най-малко бдителна. От свечеряване бяха изминали няколко часа, когато първият войн-нинджа достигна върха на външната стена. Той се бе катерил дълго, придържайки се само с острите си шипове-шуко. Внимавал беше да не...

Започнах да чета разказа, но и аз се отказах бързо. Няма да повтарям това, което са казали хората преди мен, понеже сигурно са го казали по-добре, отколкото бих го направил аз. Единствено ще подчертая рязката смяна на действието между всеки един абзац. Няма плавност и "мазност", която да м...

Mnogo dobre e napisano stilovo, na dobur ezik, s dobri izrazni sredstva i t.n. Zapo4va interesno i naprejenieto se poddurja nqkude do kraq na riuala. Sled tova oba4e trqbva da stane ne6to, za da se zadurji interesa na 4itatelq. Posledniqt abzac e krasiv i dobre napisan, no za men e malko bezsmislen ...

(Part 8) - Final Малжек се събуди с тъпа болка в главата. Беше завързан за същия стол, на който седеше в оранжерията, само че този път нямаше масичка за чай. Вместо това пред него се разкриваше панорамна гледка на града. -Интересно как се развиват нещата, г-н Кристомирян – чу се гласът на Сфинкса за...

(Part 7) *** Просветваха разноцветни светлини и по стените на задънената уличка се очертаваха силуетите на дуелиращи се гилдмейджове. Двамата бяха започнали с прости нападателни магии, които да им дадат представа за потенциалната сила на противника. В същото време всеки от тях подготвяше своя завърш...

(Part 6) Харкузян не беше в покой със себе си. Беше минал през фазите на гняв, ярост и отчаяние още щом разбра за фалшивата стъкленица, пробутана му от онзи долен наемник без гилдия. Последва фазата на страха. Какво щяха да кажат Патриарсите, когато разберяха за провала му? Сега, когато и еутанистит...

(Part 5) На вратата на кабинета се почука колебливо. След като не се получи никакъв отговор от вътре, младият легионер отвори и надникна. Зад масивно грубо-сковано бюро, затрупано с документи седеше командирът на поделението и се взираше в някакъв лист. Цигара тлееше, забравена в едната му ръка, а д...

(Part 4) Малжек знаеше, че няма да се измъкне безнаказано с последната си измама, особено щом тя засягаше интересите на Синдиката Орзов. Гилдията, която представляваше грандиозна църковна организация беше и една от най-влиятелните сили, движещи нещата в Равника. „Гилдията на Сделките“ я наричаха няк...

(Part 3) Наша стоеше в градината на покрива и съзерцаваше залеза. Силханската елфка обичаше тези часове от деня. Само тогава можеше да остане насаме с мислите си, насаме с цветята, насаме с града под себе си. Това беше и единственото време, когато изключително придирчивите към степента на осветление...

(Part 2) Левиатанът се размърда в сумрака. Беше прекарал дълго, твърде дълго в летаргичен унес, свит на топка в последната пещера, която беше прокопал. Масивното му люспесто тяло се беше набръчкало и подпухнало от влагата и студа, които се просмукваха дълбоко под земята. Беше снабдено с множество дъ...

"Стъкленицата" (Part 1) „От незапомнени хилядолетия градове обгръщали една планета, чието първоначално име никой вече не помни. Постепенно те се пренаселвали, разраствали и се множели, докато накрая не се слели в един необятен мегаполис, наречен Равника. В този град-планета се преплитали у...