Neon Genesis Evangelion

Автор: Amelia

     В една от многото си велики книги от Света на Диска, Тери Пратчет ни описа вдъхновението като дребни клъстери, хаотично лутащи се в пространството, докато не се врежат случайно в нечия глава. Доста често въпросната глава се оказваше на раменете на Леонардо да Куирм, но това е друга история, за друго списание, с друга тема и (надявам се) друга съдба. Споменах я, само защото всеки път, когато гледам NGE, оставам с впечатлението, че и там се е разиграл подобен сблъсък между глава и вдъхновение. Само че с всепомитащия мащаб на Тунгуския метеорит.
     Осъзнавам, че това звучи като изхвърляне. Все пак, ако погледнем обективно, Evangelion има някои много сериозни проблеми. Всъщност, проблемите му са толкова сериозни, че биха осакатили и унищожили напълно всяка една аниме продукция, която НЕ е Evangelion. Той самият обаче оцелява и се радва на култов статут по целия свят и днес, повече от 15 години след създаването си, защото е от малкото заглавия, докоснати от гения. А истинският гений, поразяващият, смайващият, изумяващият гений, никога не е перфектен.

     И като стана дума за метеорити...
     На 13-ти септември 2000 г. човечеството преживява един от най-чудовищните катаклизми в цялата си история. Според официалното становище, миниатюрен, неподлежащ на засичане метеорит се удря в Земята с огромна скорост, при което стопява ледниците на Северния полюс и отмества земната ос. Милиарди умират още в мига на удара, пометени от цунамита и земетресения. Оцелелите се изправят пред истински Апокалипсис – невиждана досега климатична катастрофа, глад, ядрени войни. Събитието е наречено The Second Impact по аналогия с The First Impact, който преди 4 млрд. години е довел до откъсването на Луната от Земята. Малцина знаят, че в основата на това бедствие всъщност се крие нещо съвсем друго, нещо страшно, нечовешко и вещаещо края на живота такъв, какъвто го знаем. По ирония на съдбата, хората го наричат с гръцката дума за вестител - “ангел”.

     Историята започва 15 години по-късно в една посъвземаща се Япония, с пристигането на 14-годишния Икари Шинджи в новата японска столица Tokyo-3. Там, в уникален подземен геофронт се помещава организацията Nerv, оглавявана от баща му, Икари Гендо. Nerv разработват гигантските меки, евангелиони, с които възнамеряват да воюват срещу тайнствените и смъртоносни Ангели. Шинджи се оказва като по поръчка на бойното поле точно в момента на атака на Третия ангел. В настъпилия хаос, той бива натикан в един от евангелионите и изпратен сам да се бори срещу нашественика. И така започва животът му като едно от избраните деца-войни, които носят на плещите си съдбата на целия свят, оказвайки се междувременно оплетени в мащабна конспирация за унищожението на човечеството. A ако след това описание вече сте почнали да чувствате позиви за повръщане, заради поредното заглавие с многострадални и алтруистични малолетни мека пилоти, ще ви помоля да си помислите пак. Защото NGE всъщност е анимето, което всички, нароили се през последните години посредственяжи, се опитват да изкопират. Отчаяно и безуспешно, понеже им липсва докосването от гения.

     Evangelion е едно много особено аниме. То е центрирано върху личностното развитие на Шинджи, а той на свой ред е един много особен главен герой. Най-малкото защото не е никак героичен и това може да подразни. Преди да пристъпи към боя, Шинджи ще се потръшка, че не иска да се бие. Ще пореве. Ще се посърди. Ще го е страх. Ще потроши меката си в първия си пилотаж, а в последвалите ще направи един куп тактически грешки. Шинджи е изтъкан от комплекси за малоценност, той е безгръбначен, жалък, без грам самоувереност или самоуважение и психически крехък като стъкло. В същото време той е добър, чист, способен да се самонадмогне и копнее за близост, любов и признание, особено от страна на ужасния си темерутлив баща. И в хода на анимето ние виждаме, не, усещаме и разбираме, кое го прави жалък, кое го прави велик, кое го изгражда и кое го руши, защото всичко това ни е показано на много нива. Това е персонаж с толкова дълбочина, толкова добре изграден, че ще го обичаш или (по-вероятно) мразиш като истински човек. Той е плашещо истински. Да, истинността в този сериал е зашеметяваща. Ако изобщо някога на Земята се реализира безумната ситуация, в която свръх скъпи бойни машини се поверяват на малолетни деца с цел война, тя най-вероятно ще изглежда като това, което виждаме в NGE. С всичките му психически сривове, стратегии, тактики и тестове, тестове, тестове до откат.

      Казаното за Шинджи се отнася и до останалите персонажи. Сред по-важните са другите две избрани деца в Nerv - мълчаливата и отвеяна Аянами Рей и истеричната и помпозна Сорю Асука Лангли. Възрастните също са адски на място, и за огромно мое щастие се държат адекватно и взаимодействат добре и с хлапетата, и помежду си. Тук ще спомена полевия командир на Nerv, сърдечната и решителна Кацураги Мисато, която поема грижата за Шинджи, работохоличката научен работник Акаги Рицко, ръководеща подръжката и тестването на евангелионите и супер компютъра The Magi (т.е. Трите влъхви), студеният и привидно бездушен Гендо, който дърпа конците на Nerv в някаква своя посока... В NGE няма случайни или излишни персонажи, дори периферните са направени пълнокръвни. Всеки е чудесно изграден, носи някаква собствена болка и тя е преплетена в централния сюжет. И на нас ни пука за всичките. По отношение на персонажите не съм виждала аниме, което да може да надмине Evangelion. А тези, които могат да се наредят до него, са малко.

      NGE е и едно от онези свръхнатоварени с подтекст и препратки заглавия, които могат да се гледат и разбират по най-различен начин, в зависимост от познанията на зрителя. Историята представлява наглед невъзможна мешавица от библейско-кабалистичен мистицизъм и материалистична научност. Резултатът е философска научна фантастика с разкошни идеи, които за съжаление, остават само загатнати в по-голямата си част и в момента дават храна и терен за всякакви спекулации и предположения от страна на феновете.

     Друго, с което Evangelion разполага, са съвсем конкретни препратки към психологически школи, теории и термини (например в заглавията на някои епизоди), което всъщност е за очакване при герои, сякаш вадени от учебник по клинична психология. Самият режисьор, Анно Хидеаки, е минал през епизод на тежка клинична депресия преди създаването на NGE и е втъкал доста от преживяванията и размислите си в своето творение. Личи си. Иначе тази психологическа мелница нямаше да въздейства толкова. С това, разбира се, не искам да кажа, че целият сериал е сдухан и навяващ суицидни помисли. В него има и чудесни хумористични моменти и приятна лекота, особено в първата му половина. Интересен факт е, например, че в NGE могат да се намерят препратки към ечи комедията Oruchuban Ebichu, в чието планиране участва Анно Хидеаки – ще видиш сладкия хамстер-домакиня на някои от кутийките от бирата Ебичу Ичибан, с която се налива Мисато някъде около средата на сериала. В общи линии истинската шизофрения настъпва в последните два епизода, които са и нещото, разделящо света на очаровани и разочаровани от Evangelion. Тук са и най-тежките критики към анимето. Понеже след развитието на едни страхотни и супер детайлни сюжет и свят, след 24 серии събиране на парченцата от пъзела на историята, изведнъж всичкото това отива по дяволите и ни оставя с два финални и много катарзисни епизода за Шинджи. Които сами по себе си са гениални, да, и са наистина силен завършек, ако разглеждаш NGE като анимето за личностното развитие на Шинджи. Ако обаче въпросният не ти е толкова важен, това насилствено откъсване от сюжета и абсолютното увисване на всички сюжетни линии, може да ти се стори направо обидно и непростимо. Evangelion обаче жъне успехи дори след това твърде рисковано и противоречиво решение.

      Откъм арт сериалът няма да те впечатли особено – визията е очеизбождащо деветдесетарска и вече сме гледали къде-къде по-джиджани неща. И все пак е от най-добрите екземпляри от онова време – ще видиш чудесни фонове и страхотно анимирани движения, особено в бойните сцени. Някои от женските персонажи (Асука, Рей, Мисато) са от най-мокрите мокри сънища за японския отаку, но аз лично не се наемам да оценявам нивото на сексапила им за здравомислещия български мъж (или жена).Шинджи е уникално семпъл – дребен и невзрачен, точно като характера си. Баща му изглежда много зловещ и неприятен, с едни ужасно налудничави очи. И прочее. С което искам да кажа, че дизайнът на персонажите на мангаката Садамото Йошиюки работи повече от добре и постига целите си. Ангелите са кой от кой по-изродски и като концепция, и като външен вид. Те се различават силно по форма и способности и затова всеки път на нашите им се налага да се справят с нови предизвикателства. Екшънът никога не е скучен. Евангелионите също са различни един от друг, въпреки общата си хуманоидна форма. Не ми се ще да разкривам много за тях, защото ще е по-добре човек да си го види сам в сериала, но просто трябва да споделя възторга си от сцените, в които някой от тях подивява. Първичност, примитивност, болка и плашещо човешки движения и жестове – помитащи са. В този ред на мисли, композицията, замисълът и изпълнението на болшинството ключови кадри от анимето също са докоснати от гения и резултатите са изключително впечатляващи. Анно Хидеаки определено не разчита само на казването (макар че и диалозите са страхотни), а набляга и на показването. И, мама му стара, отдава му се! Въпреки купищата недомлъвки и липсата на ясни обяснения в него, въпреки многозначността на някои сцени, която води до неясноти и спекулации, Evangelion те кара да чувстваш. А това, че всеки може да види в него каквото си поиска, всъщност може да се разглежда и като плюс.

     Музиката си пасва добре, има няколко запомнящи се оригинални мелодии. Внимание заслужава отварящата j-pop тема Cruel Angel Thesis, изпята от Такахаши Йоко, и ендингът, който представлява кавърверсия на прочутата джаз песен Fly Me to the Moon на Барт Хауърд. Няколко кавърверсии всъщност, защото в затварящите теми на отделните епизоди ще чуеш различни нейни аранжименти и изпълнения на различни певци, включително някои от жените сею в анимето. Наред с популярните и композирани специално за сериала мелодии, ще срещнеш и някои класически произведения на титани като Бах, Бетовен и Хендел.

     Като завършек ми се ще да кажа, че Evangelion се появява през 1995 г. (годината на Ghost in the Shell, какво ли е било да си аниме фен в Япония тогава...) изпод егидата на GAINAX, надминава очакванията, става супер хитов и понастоящем е един от най-култовите аниме сериали в световен мащаб. А създателят му дори може да се похвали с астероид, носещ неговото име (9081 Hideakianno). NGE е повлиял поп културата по целия свят, а не само в Япония, където и досега се бълват посветени нему титанични количества отаку произведения, игри и джунджурии. А тук даже не говоря за върволицата от анимета, които се опитват да копират всичко или части от него. Това беше едно от първите заглавия, които ми бяха препоръчани някога от знаещи аниме фенове като задължителни, а сега, години по-късно, ситуацията в аниме средите продължава да е същата. Независимо от това дали ще го обикнеш, или намразиш, трябва да си гледал Evangelion поне веднъж. Така че, ако не си – не губи повече време. И си намери изданието с director’s cut-a на последните четири епизода. Заслужава си повече.

     Други NGE заглавия и продукти

     По данни от Уикипедия, към този момент NGE франчайза е донесъл над 1.5 млрд. долара печалби. Е, златното гъсенце и досега снася скъпоценните си яйца и разни неприятни търгаши (ма много неприятни - NGE дори попада в центъра на скандал за укриване на приходи от GAINAX през 1998 г.) очевидно са решили да го експлоатират, докато репродуктивната му система се изхаби напълно. NGE е едно от най-брутално преиздаваните анимета, с купища различни издания, отличаващи се с миниатюрни промени едно от друго. За отаку джунджуриите и игрите вече споменах.
     Има и четири официални манги (официални тук ще рече, че тези манги не са доджинши). Първата е с името и историята на сериала, точи се до днес от 95-а година насам и вече е почти на края си. Пусната е да рекламира анимето и поне докъдето съм я чела, не се различава много от него, макар че в по-късните томове дочувам, че разликите се задълбочавали. Втората манга, NGE: Angelic Days, излиза между 2003-а и 2005-а година и показва персонажите от NGE в щастливата алтернативна реалност, която Шинджи си представя в края на сериала. Третата тръгва през 2005-а година, базира се на life simulation играта NGE: Ikari Shinji Raising Project, носи същото име и до момента от нея са излезли 12 тома. Четвъртата, Neon Genesis Evangelion: Campus Apocalypse, излиза от 2007-а до 2009-а година и представлява шоджо адаптация на Evangelion в гимназиален сетинг (понеже гимназиалният фенсървис в Япония е застрашен от изчезване и е жизнено важно да се направи такъв по всяка по-успешна мека).

      Разбира се, най-важните Evangelion продукти са всъщност анимираните филми по него. Неочакваният и противоречив край на сериала разбунва доста духове и това довежда до създаването на няколко филма-завършеци. Първият е Death and Rebirth, в половината от който виждаме концентриран рикап на сериала, а в другата му половина - началото на края. Целият край излиза като филма The End of Evangelion, който представлява едно убийствено от визуална гледна точка, но доста мрачно, шизофренично, трудно разбираемо и препълнено със символизъм произведение. Задължителен е за гледалите сериала, но имай предвид, че ако търсиш отговори за разни неясноти в него, ще ги намериш трудно (ако изобщо ги намериш). По-късно, Death and Rebirth и The End of Evangelion биват комбинирани и издадени като филма Revival of Evangelion. В момента се работи по тетралогията Rebuild of Evangelion, която се явява римейк на оригиналния сериал (в първите три филма) само че със съвсем различен финал (в четвъртия филм). Досега от нея са излезли два филма Evangelion 1.0: You Are (Not) Alone от 2007 г. и Evangelion 2.0: You Can (Not) Advance от 2009 г.. Първият е почти 1:1 с оригиналния сериал. Във втория вече се появяват нови персонажи, евангелиони, ангели и т.н., но все още могат да се видят някои ключови сцени от сериала. Краят му обаче загатва, че в третия и четвъртия филм ще гледаме нещо много различно от познатата ни история. Преди повече от година излезе и Evangelion 1.11, което е леко подобрена версия на Evangelion 1.0, с добавени 5-6 минути. Безобразни търгаши, както казах... Като насложим и изключително забавния факт, че римейк тетралогията се прави ОТНОВО от Анно Хидеаки, аналогиите с печатницата за пари Star Wars стават доста очевидни. Планиран е и игрален филм, за който се говори вече цяла вечност, но засега съдбата му е неясна. Още повече, че американската компания, която се захвана с него (ADV Films), взе, че я отняма преди две години...