kk

D.Gray-man

Автор: Drown

kk

Жанр: екшън, адвенчър, шонен, фентъзи
Студио: TMS Entertainment
Епизоди: 103

     I promise – whatever the cost, I won't stop walking, I will keep walking until I die

     Има неща, които просто не можеш да избегнеш, след като вече известно време си гледал аниме и си понатрупал в списъка си достатъчно количество заглавия от всеки жанр. Една такава неприятна последица е, че започваш да гледаш скептично и да заставаш в отбранителна позиция всеки път, когато видиш определението "шонен" за някой сериал. Особено ако въпросното заглавие е от 100+ епизода, мангата му все още не е завършена и няма изгледи краят му да се види скоро. И така може без да искаш да направиш грешката да прескочиш D.Gray-man като поредното бозаво шоненче с тийн герои, спасяващи света. A то определено е доста повече от това.

     In an eerie place there lies innocence...

22     Историята на анимето ни праща в алтернативна реалност, където науката и вярата са здраво свързани помежду си. Съществуват хора, които са избрани от определена материя (наричана Innocence или по нашенски – невинност). Те притежават сили, даващи им възможността да се борят с живите оръжия, които се опитват да унищожат човечеството – Акума. Тези хора работят за църквата и се наричат екзорсисти (а на доста места и Апостоли). Нашият главен герой, Ален Уокър, е именно един от тях. Загубил родителите си на съвсем крехка възраст, той е отгледан от приемния си баща Мана. Когато обаче Мана умира, а Ален разбира за оръжието, скрито в него, той няма друг избор, освен да последва мистериозния генерал Крос Мариан, който да го научи как да бъде Апостол. Три години по-късно двамата трябва да се разделят и младият ни герой е изпратен в главния щаб на Черния орден – домът на екзорсистите. Оттам започва дългото пътешествие на Ален в търсене на отговори за Innocence, ролята на екзорсистите, Акума и Ноа, a то води към неизбежната битка с Хилядолетния Граф.
     Победителят получава целия свят.

     It's because we have things that are precious to us, that is why people fight

     Вероятно историята ти се струва подходяща за нещо, което можеш да гледаш, докато разпускаш. Да, D.Gray-man може да се гледа и така. В него има достатъчно действие, битки, зрелищни преобразувания на една материя в друга и типичните за повечето шонени чудовища. Това обаче, което отличава сериала от масата, е огромното количество герои, всеки от които притежава индивидуалност, еволюираща с развитието на историята.
Ще представя само най-основните герои:

Ален Уокър

22     Едва петнадесетгодишен, той е вече един от Апостолите. Ален е може би един от най-чистите идеалисти в анимето, решен да спаси не само приятелите си, но и Акума. Една от основните му характеристики е, че поглъща невероятно количество храна, защото неговият Innocence е от рядко срещания паразитен тип, който черпи енергия от тялото на притежателя си. В добавка към това, той притежава и око, способно да различава Акума от хората, с което се е сдобил, след като е бил прокълнат. Ален е един от малкото герои в аниме, които не дразнят с прекалената си себеотдаденост на каузата и постоянното желание да се жертват в името на първия срещнат.

Ленали Ли

     Тя е една от малкото жени-екзорсисти. Като типична героиня в шонен, Ленали почти постоянно е заета да ти обяснява колко много обича приятелите си, как те са всичко за нея и как трябва да ги маморне, изначе светът й ще изчезне с тях. Изключвайки тази черта обаче, Ленали далеч не се вписва в категорията "девица в беда" и активно участва в битките (каквато често е ролята на шонен героините), като тогава дори не е безполезна.

Лави

     Един от личните ми любимци, и то не само защото е червенокос и му липсва едното око. Той предстои да стане следващия Букман – така се наричат пазителите на историята, които присъстват на всяко по-важно събитие в хронологията на човешкото съществуване, за да го запазят на най-сигурното място – в главите си. Те имат способността да запомнят всичко, което видят или прочетат и са доста полезни, щом стане въпрос за търсене на информация. Един Букман трябва да е безпристрастен и само да отразява случващото се, което обаче не е лесно, особено ако притежава огнения темперамент на Лави.

Юуу Канда22

     Мистериозен персонаж, особено в анимето. За него е известно единствено, че е лесно да го ядоса човек, но е трудно да спечели приятелството му. И наред с това, нещо доста удобно за някой, който се изправя пред смъртта всеки ден. Той е безсмъртен. Последното е свръзано с татуировката над сърцето му и с цветето лотос. За повече информация, ще трябва да прочетете мангата, тъй като в анимето не се споменава нищо повече по въпроса.

Алистър Кроули

     Герой, базиран на истинска личност (за справка, Уикипедия, ако не я затворят скоро – бел. ред.). Човек с ексцентрични, доста подобни на тези на вампир вид и навици, той е един от малкото екзорсисти с паразитен тип Innocence. Неговият се изразява в промяна на размера и остротата на зъбите му, а основната му способност е да пие кръвта на Акума. Алистър се присъединява към Черния орден след като те го откриват в едно малко трансилванско селце. (Каквото им е анимето, такъв им е дракулата, един вид – бел. ред.)

Хилядолетният граф и Ноа

22     Антагонистите в историята. Хилядолетният Граф е създателят на Акума – живи оръжия, родени от човешко 22страдание и душата на мъртвец. Когато близките на някой са готови на всичко, за да го съживят, Графът се появява и им предлага да изпълни желанието им. Единственото, което те трябва да сторят, е сами да повикат душата на мъртвия в метално тяло. Щом сторят това обаче, върнатият от отвъдното се превръща в живо оръжие без собствена воля, което убива близкия, който го е съживил, и облича неговата кожа. Дегизиран така, никой не може да разбере, че всъщност е Акума (освен Ален, разбира се).
     Наследниците на Ноа са доста разнородна и весела дружинка, произлязла от онзи известен ни от Библията субект (познат на български като Ной), който е преживял Великия Потоп. Те са до голяма степен безсмъртни и всеки от тях притежава някаква способност. Макар и антагонисти, някои от тях печелят симпатии в доста от моментите (като Тики Мик и Род Камелот – няма такива сладури просто!).

     The world he sees is hell

     Светът на D.Gray-man e ситуиран в алтернативен XIX век, от който ние виждаме доста голяма част. Един от големите плюсове на анимето е, че действието му не се развива само на едно място, а дори напротив – малката ни групичка герои обикаля почти цялото земно кълбо.
И макар да започва в Европа, в анимето липсва онзи типичен кич, с който явно ни свързват странните японци. Защото каквото и да си говорим, в Страната на Изгряващото слънце нямат особено добра представа даже за външния вид на средностатистическия европеец, а какво да говорим за навиците му, и доста често показват това в аниметата.
     Напротив, в D.Gray-man е описана една доста прилична на вид Европа, отделено е особено внимание на разни не особено известни страни (между които и България впрочем, в която героите бяха за цял един епизод, който се развиваше по време на някакъв празник на розите и дори да не беше особено добре обоснован културно и фактологически, все пак си беше доста добър опит да се представи и нашата малка държавица сред останалите. А и не ни объркаха с Румъния, което си е същинско постижение).
     Колкото и добре да е адаптирано анимето, колкото и точно да с движи по мангата и да не досажда с ненужни филъри, трябва да се отбележи, че то не е завършено и няма изгледи скоро да бъде. Особено предвид, че мангата все още излиза и май ще трябва да почакаме още доста време, докато видим края й.

     I want to become a destroyer who can save22

     За финал ще препоръчам да дадеш шанс и на анимето, и на мангата на D.Gray-man. Рядко си заслужава да се направи това, но случаят е точно такъв. Причината е, че анимето се движи достатъчно точно по мангата, която пък от своя страна продължава след него. С други думи, ако решите да прегледате и двете, ще ви се наложи да повторите много моменти, но гарантирам, че ако първия път са ви допаднали, няма да ви досадят и после.  Една добре разказана история не доскучава, колкото и пъти да я чуеш – а героите от D.Gray-man са от тези, с които на човек му е трудно да се раздели.

Innocence
     22Съществуват два типа Innocence – паразитен и екипируем. Първият вид е рядко срещан, при него Innocence се е свързало с тялото на екзорсиста и превръща част от него в оръжие. Притежателят му е способен да се излекува сам, ако е заразен с кръвта на Акума, както и да отключи пълната сила на оръжието си. Емоциите влияят на този тип Innocence и му позволяват да еволюира. Използването му обаче подлага тялото на собственика на огромно напрежение, затова екзорсистите с паразитен тип оръжие обикновено живеят по-кратко. Такъв тип притежават само Ален и Кроли.
     Вторият вид е екипируем, който е и най-често срещаният. Innocence се слага в оръжие, което неговият собственик използва. Неудобствата на този тип е, че е по-трудно да се постигне пълен синхрон, както и фактът, че е възможно да бъде отделен от притежателя си. Оръжията, които героте използват, са безкрайно разнообразни, според характера на собственика си – растящ чук, ботуши, с които може да се лети, катана, игли, разпятие и длето и какво ли още не. Екипируемият вид Innocence има един подвид, наречен Кристален, който единствено Ленали притежава. Той е еволюирал от екипируемия по време на битка и отговаря на емоциите на притежателката си, въпреки че не е паразитен тип.

Акума
22     Живите оръжия на Хилядолетния Граф са съставени от метален скелет, направен от Тъмна материя (за която се учи в училище и не, няма такива способности, поне не и в нашия свят (Верно ли се учи?! По мое време не беше открита още май – ех, деца, деца – бел. ред.)) и, както вече споменах в статията, човешка душа, която им служи за гориво. Те изстрелват гранати с вирус, който моментално убива съществото, което засегне. Тъй като са частично живи същества, Акума имат способността да еволюират, като по този начин стават по-силни и интелигентни (засега са се появявали едва до четвърто ниво Акума). С всяко следващо ниво те придбиват все по-хуманоидна форма. В същото време обаче душата, която е прикована към металния скелет на Акума, все повече се изражда. Единственият начин да се спаси тя, е да бъде убито живото оръжие чрез Innocence. Всеки друг метод я запраща в Тъмната материя, където тя бива унищожена.

Падналите Апостоли (или Togaochi)

     Падналите Апостоли са хора, чиято синхронизация с Innocence е под нулата, т.е. неекзорсисти, опитващи се да го използват без то да ги е избрало, или такива, които са изгубили контрол над него. Когато се появи това състояние, потърпевшият ще бъде засмукан от Innocence и в рамките на едно денонощие тялото му ще се разпадне. Това се случва чрез превръщането му в чиста енергия и разпръскването й в масивни вълни.
     В миналото служителите на Черния Орден са се опитвали да създадат изкуствено Екзорсисти. Те са поставяли Innocence в произволно избрани за целта хора, но експериментът се е провалил, тъй като всеки от тях се е превръщал в Паднал. Това се е случвало, защото Innocence е започвало да "съди" не-Апостолите, сякаш е Господ, и да ги наказва за опита им да се синхронизират с нещо, което не е било предназначено за тях и не ги е избрало само. Този тип експерименти са обявени за неуспешни и по-късно са били забранени.
     Обикновено Екзорсистите не се превръщат в Паднали Апостоли, но има и изключения от това правило. Това се случва, ако са предали своето Innocence – в такъв случай то се обръща срещу тях и ги трансформира. Няма известен начин някой да бъде спасен, след като е достигнал до това състояние.