Madhouse
Автор: Drown
Изключително съм щастлива, че точно на мен се падна честта да ви запозная с това вече прилично възрастно и доказало се студио. От създаването си досега Madhouse е реализирало близо 200 анимета, доста от които са оставили сериозна следа в индустрията.
Madhouse е създадено през не особено близката 1972 година от бивши членове на MushiPro. Анимето, с което пробиват, е Ace o Nerae!, чиято история се върти около младо момиче, което иска да се занимава с тенис, и пътя му към успешна професионална кариера, благодарение на хората около него. Следват няколко години, в които компанията прави плахи и доста неуверени стъпки с няколко неособено известни анимета, докато не се включва в продукцията на Barefoot Gen – заглавие, което е пожънало небивал успех не само в този си вид, но и като манга, лайв екшън, книги, опера и мюзикъл. То разказва за Втората световна война през погледа на малко момче, чието семейство е обявено от императора за предатели. След успеха на Barefoot Gen, Madhouse продуцира и продължението му през 1986-та. 1988 се оказва неочаквано добра за студиото – започва да излиза Legend of the Galactic Heroes, което е завършено цели девет години по-късно и е едно от класическите заглавия в галактическите епопеи. До ден днешен продължават да излизат анимета, които се опитват да наподобят стила му и начина, по който се провеждат битките. Най-скорошният такъв пример е Tytania.
През следващите години студиото отново е доста продуктивно, известни заглавия от периода са Neo Tokyo, Yawara!, Record of Lodoss War, A Wind Named Amnesia (Ееех, детски спомени – бел. ред.), Zetsuai, а през 90-те години сякаш всяко аниме, с което Madhouse се заеме, се превръща в пълен хит. От този период са заглавия като Bio Hunter, Mahou Tsukai Tai, Tetsuwan Birdy , както и Vampire Hunter D.
През 1998 студиото продуцира и първия филм на един доста странен и доста известен с дълбоко психологическите си, да не кажа психарски истории, режисьор – Кон Сатоши. Perfect Blue е историята на поп певицата Мима Кригое, която смята, че я очаква светло бъдеще като актриса. Първата й роля обаче е в изпълнен със сексуално насилие психотрилър, след който животът й започва да се разпада. Халюцинации и реалност се сливат в едно, докато някой разпространява в интернет интимни тайни от живота на Мима, а мистериозен преследвач убива познатите й. Madhouse явно са харесали стила на Сатоши, защото са продуценти на всички негови следващи проекти: Millenium Actress, Tokyo Godfathers, сериала Paranoia Agent, отново изпълнен с насилие трилър за малко момче с ролери и бухалка, което напада хора; и Paprika – гениална визуална феерия, в която сънищата и реалността се преплитат, за да създадат един малък сетивен шедьовър.
Бел. Амелия – За съжаление гениалният Кон Сатоши ни напусна завинаги на 24 август 2010 г.. Той беше един от Големите, режисьор от ранга на Миязаки Хаяо и Мамору Ошии, със собствен много характерен почерк. Ако ви се отдаде възможност, гледайте неговите анимета, определено има какво да ви дадат.
1998-ма също се оказва доста печеливша за студиото, което пуска на пазара заглавия като Trigun и Card Captor Sakura. Следващата година също е запомняща се за Madhouse с излизането на Pet Shop of Horrors – няколко кратки истории за ексцентричния собственик на още по-ексцентричен магазин, както и Boogiepop Phantom – още един хорър, в който в темпорално разбъркан пъзел се преплитат съдбите на няколко ученици, свързани с мистериозен лъч светлина...
След тази хорър година, през 2000-та студиото издава няколко толкова хитови анимета, че достигат дори до телевизиите в България. Става въпрос за Sakura Wars и Beyblade. Тогава се появява и Hajime no Ippo, за което не искам да започвам дори да говоря, за да не си олигавя клавиатурата от кеф.
В следващите години Madhouse периодично прави хитови анимета – Vampire Hunter D: Bloodlust, Metropolis, Texhnolyze , The Animatrix, Gungrave, Monster, Tenjo Tenge, Beck. През 2004-та студиото дори работи заедно с Гибли по Howl`s Moving Castle. Следващата година е белязана от Paradise Kiss – историята на група артистични младежи, които искат да се занимават с мода, – а 2006-та, от Akagi, Hellsing, Black Lagoon – великолепен мафиотски екшън за група контрабандисти; Kiba, N
ana – може би единственото доста сълзливо аниме, което се харесва и на двата пола; The Girl Who Leapt Through Time – красива сай-фай романтична история за момиче, което открива, че има способността да се връща назад във времето; Kemonozume – шантава визуално любовна история между чудовище и ловец на чудовища; и на последно място, но не и по популярност – Death Note, за което можеш да прочетеш в настоящия брой.
2007-ма е не по-малко продуктивна. Тогава се появява Claymore, което се радва на доста почитатели въпреки факта, че мангата му е в пъти по-добра от анимето. Не толкова известни заглавия са Dennou Coil, сюжетът на което ни разкрива ежедневието на група деца в бъдеще, където съществуват очила, позволяващи на носещия ги да наслагва холограми върху реалния свят, както и Kaiji, което ще ви покаже защо залаганията не са толкова добра идея, колкото изглеждат. По същото време се появява и изпълненият с насилие и кръв шедьовър Shigurui.
За съжаление оттогава насам Madhouse са продуцирали главно не толкова брилянтни анимета, между които се открояват само няколко диамантчета – Kaiba, Kurozuka, вторият сезон на Hajime no Ippo, Aoi Bungaku и Summer Wars.
Бел. Амелия – тук си заслужава да спомена и страхотния бейзболен сейнен OneOuts, който излиза през 2008 г..
Madhouse често работи с друго не по-малко популярно студио – Clamp. Заедно те са създали Tokyo Babylon, двете версии на X (филм и сериал), Card Captor Sakura, Chobits, както и излизащото в момента Kobato. Участвали са в създаването на Final Fantasy VII: The Last Order на Square Enix, както и в няколко проекта на Хаяо Миязаки – My Neighbor Totoro, Spirited Away и гореспоменатият Howl’s Moving Castle.
Дребен ъпдейт от Амелия:
През последните две години (2010, 2011 г.), през които този материал събираше дигитален прах на харда на колегата Роланд, Madhouse ги изби на анимиране на популярни американски комикси и игрални сериали. Благодарение на това 
вече имаме аниме варианти на Blade, Iron Man, Wolverin, X-Men и Supernatural. Три от успешните заглавия на студиото (Black Lagoon, Trigun и Kaiji) се сдобиха съответно с OVA (Black Lagoon: Roberta’s Blood Trail), филм (Trigun: Badlands Rumble) и втори сезон (Kaiji 2). Любимият ми Масааки Юаса (режисьор на Mind Game, Kemonozume, Kaiba), който очевидно е абониран за студио Madhouse, издаде новия си шедьовър Yojouhan Shinwa Taikei (в превод: The Tatami Galaxi). Излязлото през 2010 г. ечи хорър аниме Highschool of the Dead набра бая популярност и впоследствие, няколко месеца по-късно, към него биде произведен и OVA епизод (Drifters of the Dead). Друго заглавие на студиото, заслужаващо споменаване тук е сейнен драмата Rainbow: Nisha Rokubo no Shichini, в която проследяваме борбата за оцеляване на седмина младежи по време на и след престоя им в някакво ужасно трудово-възпитателно училище. А анимето на Madhouse, което следя в момента, за съжаление с доста смесени чувства, е римейкът на чудесната шонен сапунка Hunter x Hunter, който тръгна преди няколко месеца. Изобщо, рецесия или не, студиото продължава да работи на пълни обороти, а продукцията им почти винаги е на ниво.