dnote

Death Note

Автор: Roland

	Жанр: сейнен Студио: Mad House Манга: 12 тома, 108 глави Аниме: 37 епизода

Като за начало...

Не за първи път пиша материал за Death Note и винаги, когато ми се наложи, се хващам за главата. Как, да му се не знае, се описва заглавие, което буквално те залива с изненада след изненада и обрат след обрат във всеки един момент? И при това без да развалиш на хората кефа от тези изненади и обрати?
Да започнем с факта, че това е една от най-заплетените и напрегнати детективски истории не само в мангата/анимето, а изобщо. Освен оригиналните обрати, Death Note те оплита в мрежата си с два нестандартни похвата. Първо – от самото начало знаеш кой е "убиецът". Понеже той е главният герой! И второ – и той, и опонентът му са толкова страхотни, че до последната страница (или епизод) няма да знаеш на кого симпатизираш повече и кой искаш да спечели в страховитото съревнование помежду им.

Мангата

За да бъдем коректни, първо ще говоря за мангата, тъй като тя е първообразът. Действието в Death Note се развива в наши дни. Ягами Лайт е последна година ученик в японско училище. Той е самото съвършенство – чаровен, стилен, абсолютен отличник, почти гениален, примерен... Но под тази фасада Лайт крие ежедневно растящо презрение към прогнилия свят и човешката поквара, подхранвано от неспособността му да промени нещата. Тогава, сякаш в отговор на желание, което той дори не знае, че има, в човешкия свят пада една уникална тетрадка. Спусната умишлено на Земята от шинигамито (бог на смъртта) Рюк, тя има следното свойство - всеки човек, чието име е написано в нея, ще умре от инфаркт (освен ако не бъде написана друга причина за смъртта). В началото Лайт е стъписан и изплашен от откритието си, но бързо се научава да използва множеството правила на тетрадката (основните може да видите след края на рецензията, но почти всяка глава в мангата започва с няколко допълнителни, които нямат съществено отношение към сюжета) и решава да започне да избива престъпници. Така Лайт ще изгради идеален свят, в който само добрите живеят спокойно и никой не извършва престъпления... и ще властва над този свят като бог.
Ала на сцената се появява мистериозният Ел (L) – човек със славата на най-великия детектив на света. Решен да хване Кира (името, което хората дават на анонимния убиец), той се впуска в надпревара с Лайт, която, кълна се, е една от най-великолепно развитите истории, които съм срещал някога.
Да кажа каквото и да било повече би развалило наистина огромното удоволствие, което четенето на Death Note неминуемо ще ти достави. Достатъчно е да знаеш, че въпреки че в същността си сюжетът на мангата представлява двубой, в него участват още много герои, и никой от тях не е маловажен, дори онези с по-малки и кратки роли. Най-прекрасното тук е, че играта никога не стои на едно място. Ел и Лайт постоянно променят статуквото, въеждат нови параметри, правят неочаквани ходове. Или нека го кажа по друг начин – колкото и напред да отиваш в историята, Death Note не може да ти доскучае. И нещо повече. Финалът на сериала е титаничен. Буквално. Независимо колко пъти го преживявам, винаги ме оставя буквално без въздух от напрежение, при все, че знам какво ще се случи. При натрупаните дотогава очаквания е наистина ужасно трудно да не се разочарова човек накрая, но по някакъв наистина невъобразим за мен начин, мангаката Цугуми Оба се е справил с тази задача.

Героите

Ягами Лайт е идеален по всеки показател, освен един – той е твърде идеален. След няколко ловки хода на Ел, Лайт се оказва заподозрян и ситуацията се нагорещява. Но Кира има две предимства, с които великият детектив не разполага – той знае правилата на тетрадката и по-важното – няма съвест. Лайт е способен на всичко и за него никой живот няма стойност, стига да успее да се прикрие и да продължи да избива престъпници. Но при все зверствата, които извършва, читателят никога не може да го намрази, защото, ако ми простиш жаргона, той просто е твърде, ТВЪРДЕ як герой! Демоничното му самочувствие, месианският комплекс, огромното му и тотално оправдано его, нечовешката му пресметливост и сложността на плановете му просто го правят прекалено силен образ, за да не му симпатизираш. Освен това, въпреки порочността на онова, което върши, Кира в същността е идеалист. И в ума на читателя винаги остава едно мъничко кътче, където несигурен и мънкащ гласец шепти "ами ако това наистина е най-правилният начин?"

Ел е пълна противоположност на Лайт. Той е изгърбен и мърляв, ходи бос с размъкнати джинси и тениска, а черната му рошава коса и оцъкленият поглед му придават вид на недоспал наркоман. Въпреки това обаче най-великият детектив на света наистина е най-великият детектив на света и гениалността му е неоспорима. Дори съвършеният Лайт трябва да се бори отчаяно, за да го надлъже, и до края на историята не сме изцяло сигурни кой от двамата е по-могъщият интелект. Въпреки че не знае нито как Кира извършва свръхестествените си убийства, нито дали е само един човек, или цяла организация, Ел съумява да стигне до Лайт и съревнованието между двамата е неговият начин да намери реални доказателства. Уникалното му бурсучесто-очарователно поведение и шеметната му логика и смелост неизбежно ще го превърнат в любим герой на всеки. Тук е мястото да спомена и един интересен факт – въпреки че всеки читател симпатизира повече на единия от двамата протагонисти, буквално няма човек, който да не е влюбен и в Лайт, и в Ел. Да, толкова добре са развити!

Рюк е шинигами. Светът на боговете на смъртта представлява безцветна пустош, където никога не се случва нищо. Безсмъртните създания по цял ден играят безсмислени хазартни игри и от време на време от скука написват по някое име в тетрадките си, за да удължат живота си с този на убития човек. Тотално отегчен, Рюк решава да си направи сам купона и тъй като поради причини, обяснени по-късно в историята, има втора тетрадка, я пуска в света на смъртните и, казано по български, отива да гледа сеир. Правилата определят, че когато човек докосне паднала на Земята тетрадка, той става неин собственик и шинигамито, което я е притежавало досега, трябва да го следва навсякъде до смъртта му. Рюк обаче отказва на Лайт всякаква помощ, освен базовата информация, свързана с използването на тетрадката. Нещо повече – той му заявява, че накрая той ще напише името на Кира в своята тетрадка. Но въпреки че Рюк не е на негова страна, а само наблюдател, Лайт успява да го използва не един и два пъти в плановете си.

Амане Миса е начинаеща млада актриса и фотомодел. Определени обстоятелства я замесват дълбоко и неотделимо в живота на Лайт. Родителите на Миса са били убити при грабеж, но години по-късно убиецът (измъкнал се поради липса на доказателства) е "осъден" от Кира. Съответно тя обожава Кира, а същевременно е фанатично влюбена и в Лайт. Ролята й в историята е огромна и ключова, но да кажа повече, ще бъде твърде голям спойлер.

Японската полиция се явява поддържащ каст за Ел и Лайт. Няколкото полицаи, които помагат в разследването, играят различни роли в историята, но въпреки че са обикновени хора и не могат да се мерят нито със зашеметяващата дедукция на Ел, нито с демоничния интелект на Лайт, те добавят допълнителни фактори, с които Кира трябва да се съобразява. Същото важи и за появяващите се в по-късен етап от сюжета членове на ФБР, водени от... това ще го оставя тайна, за да не ти развалям изненадата.

Ниър се появява в третата четвърт от историята на Death Note. Той е момче в средата на пубертата, което обаче има почти толкова съвършена логическа и дедуктивна мисъл, колкото и Ел (както и цяла плеяда други странности във външния вид и поведението). Въпреки гениалността си обаче, на Ниър му липсва агресивният подход и умението да рискува, които правят Ел толкова изключителен. Повече за ролята му не мога да кажа, но това е най-важният герой в историята след двамата протагонисти.

Мело е огледалният образ на Ниър. Макар и малко по-възрастен от него, той неспирно се съревновава с момчето, което винаги е било само на крачка пред него във всичко. Въпреки че е почти толкова интелигентен, колкото Ниър, Мело е прекалено агресивен и емоциите му твърде често диктуват решенията, които взима. Неговата пък странност (освен подчертано метросексуалния вид и ужасната прическа) е, че неспирно гризе блокчета шоколад. Участието му в историята е по същото време като това на Ниър и въпреки че не е толкова централен герой, той се оказва ключов фактор за финала.

За, против и вместо финал...

Ако трябва да обобщя, бих казал, че най-силната страна на Death Note е начинът, по който буквално всеки елемент от историята намира място в мозайката – всяко правило се използва в играта между Кира и Ел, всяко събитие се помни, всяка ситуация играе роля във всичко, случващо се след нея. Честно, умът ми не го побира как точно Цугуми Оба е съумял да композира толкова сложна схема, но му свалям шапка, че се е справил с такова майсторство.
Съвършени неща обаче рядко има, и Death Note също има своите малки недостатъци. На първо място, историята може и да не ти омръзва в нито един момент, но за дванадесет тома неизбежно губи блясък. Ходовете на Ел и Лайт почват да впечатляват все по-малко, размахът им става все по-малък, все повече си приличат един с друг. Това е индивидуален проблем и е възможно ти да го нямаш, но съм длъжен да те предупредя. Просто в даден момент човек се пренасища от всички интриги и сложни ситуации, които историята оплита около него. За щастие това не разваля удоволствието от финала и цялостното впечатление от мангата. Вторият недостатък би могъл да е ОГРОМЕН, в зависимост от това на кой от двамата герои симпатизираш повече. Не мога да ти кажа какъв е, но става дума за събитие, което се случва в края на втората третина от историята. Веднага ще го познаеш, когато стигнеш до него, и може дори да се изкушиш да спреш да четеш. Призивът ми е – недей да спираш! Финалът си заслужава. Не само това, той оправдава въпросното събитие.

Анимето

     Отделих толкова огромно място на мангата по една проста причина – за разлика от много други адаптации, анимето по Death Note е абсолютно буквално повторение на оригинала (ако изключим няколко дребни детайла в края). Няма нито едно изпуснато събитие, нито един липсващ елемент. Дори огромните количества мисли на героите по време на действието са включени. Самият аз гледах сериала преди да прочета мангата, но не бих могъл да ти препоръчам с кое да започнеш.
     Защото въпреки че хартиеното произведение е оригиналът, тук имаме един от случаите, в които анимето надскача първообраза си! То не само е включило всичко от мангата, но и добавя страхотна анимация, подкрепена от невероятно стилна употреба на "камерата" и всякакви ефекти, подсилващи напрежението и създаващи усещане за динамика, с каквото малко анимета могат да се похвалят. В добавка трябва да се споменат и страхотният саундтрак и великолепното озвучение на героите. За капак, в онзи преждеспоменат критичен момент от историята е включена една кратка нова сцена, която е толкова великолепна и атмосферична, че самосиндикално осмисля гледането на сериала. Така че дали ще изберете да се насладите на по-качествената интерпретация, рискувайки после мангата да ви доскучее (аз нямах този проблем), или ще прочетете оригинала, рискувайки да не получите пълната ударна доза кеф и изненада от смазващия сериал, не мисля, че в който и да е случай ще съжалявате.
     Дефектите, които споменах за мангата, важат и за екранизацията. Но същото се отнася и за огромните и неизброими плюсове. И в двата случая ви очаква шеметно преживяване, за което искрено завиждам, ако ще ви бъде за първи път. Ако трябва да избера едно единствено заглавие, от което искам да не помня нищо всеки път, когато реша да го чета или гледам отново, то това безспорно е Death Note.

Основни правила на тетрадката:
1. Човекът, чието име бъде написано в тетрадката, ще умре.
2. Тетрадката няма да има ефект, освен ако пишещият не си представя лицето на жертвата, докато пише името му. Съответно, хора, споделящи едно и също име, няма да бъдат засегнати.
3. Ако причината за смъртта бъде написана в рамките на 40 секунди след изписването на името, тя ще се случи. Ако причината не е бъде упомената, човекът просто ще умре от инфаркт.
4. След като причината за смъртта бъде написана, детайлите около нея трябва да бъдат описани в следващите 6 минути и 40 секунди.
5. Тетрадката принадлежи на човешкия свят от мига, в който докосне земята.
6. Собственикът на тетрадката може да вижда и чува бога на смъртта, който е бил досегашният й собственик.

Някои други правила:
– Човекът, на когото принадлежи тетрадката, е следван от нейното шинигами до смъртта си.
– Боговете на смъртта получават оставащия живот на всеки човек, когото убият чрез тетрадката. Това обаче не важи за хората, които пишат в нея.
– Страница, взета от тетрадката, или дори само парче от страница, съдържа в себе си всички ефекти на цялата тетрадка.
– Времето и обстоятелствата на смъртта могат да бъдат променени, но веднъж бъде ли написано името на жертвата, смъртта не може да се избегне.
– Собственикът на тетрадката може да контролира действията на жертвата преди смъртта й, описвайки ги заедно с причината за смъртта. Този контрол обаче не може да надвишава 23 дена от написването на името. Също така тетрадката не може да накара жертвата да направи нещо, което тя не би могла да направи или да каже или напише нещо, което не би могла да си помисли. В такъв случай жертвата ще умре от инфаркт.
– Докосването на коя да е тетрадка или частица от нея ти позволява за постоянно да виждаш и чуваш шинигамито, обвързано с нея.
– Изгубиш ли собствеността на тетрадката (или ако се откажеш доброволно от нея), ще изгубиш и всичките си спомени, свързани с нея. Същевременно обаче дори едно докосване до коя да е тетрадка ще ти върне всички спомени, докато си в досег с нея. За да не ги изгубиш отново, когато я пуснеш, трябва по някакъв начин да си върнеш собствеността. Не е нужно това да е същата тетрадка, която си притежавал преди.
– Собствеността на тетрадката може да се предава свободно както между хората, така и между боговете на смъртта. Ако настоящият собственик умре, следващият, който я докосне, става нейният нов собственик.
– Ако си разменил очите си с бог на смъртта, ще изгубиш не само паметта си, но и тяхната сила, изгубиш ли собствеността си върху тетрадката, при това завинаги. Въпреки това липсващата половина от живота ти няма да се възстанови.
– Ако си разменил очите си с бог на смъртта, ще виждаш само оригиналната продължителност на човешкия живот, не и такава, променена от сделка като твоята.
– Използвайки "очите", не можеш да виждаш продължителността на живота на други собственици на тетрадката.
– Ако напишеш просто "умира при инцидент" като причина за смъртта, жертвата ще умре от първия възможен инцидент 6 минути и 40 секунди след написването на името му.
– Ако смъртта, описана в тетрадката, би убила други хора, освен жертвата, тя ще умре от инфаркт.
– Ако причината за смъртта бъде написана като конкретна болест, но се постави срок, в който тази болест не би могла да се развие естествено, жертвата ще умре от инфаркт.
– Хората, използвали тетрадката, не могат да отидат нито в Рая, нито в Ада.
– Всеки човек без изключение рано или късно ще умре.

Сделката за очите
Едно от най-зловещите проявления на силата на шинигамитата е способността им да "разменят очи" с онези, които пишат в тетрадките. Всъщност при тази "размяна" богът на смъртта не губи нищо, но човекът получава неговата способност да вижда истинското име и продължителността на живота на всеки, чието лице види. Тази сила обаче идва с тежка цена – получилият "очите" дава на шинигамито половината от оставащия му живот. Излишно е да ти казвам колко огромна роля има размяната на очи в историята на Death Note.