Черният рицар

Режисьор: Кристофър Нолан
В ролите: Крисчън Бейл, Хийт Леджър, Аарон Екхарт, Гари Олдман, Майкъл Кейн, Маги Гиленхаал, Морган Фрийман, Ерик Робъртс и др.

Автор: Роланд

     Как описваш шедьовър? Бавно и на малки стъпки, предполагам. А дали Черният рицар е шедьовър, въпрос не може да има. Да, това е комиксов филм, но да, вероятно вече и на мъртвите е станало ясно, че надскача жанра си с няколко атмосфери. Вторият филм за Батман, режисиран от Кристофър Нолан, освен дето почти със сигурност ще бъде филмът на годината, е и толкова над предшественика си, колкото Батман в началото беше над Батман и Робин. За Черният рицар просто няма място за различни мнения.
     Историята започва не много дълго след края на първия филм. Батман (Крисчън Бейл) тероризира престъпниците на Готъм и с негова помощ шефът на "Тежки престъпления" Джим Гордън (Гари Олдман) е започнал да подготвя своя голям удар срещу Мафията. Народът обаче не е във възторг от тъмния отмъстител и официално Батман е преследван от закона. На сцената се появява и Харви Дент (Аарон Екхарт) – новият областен прокурор, който със силата на убежденията си и решителните си действия се превръща в новият герой на Готъм. Но градът е поставен под обсада от един луд – човек без минало, без ясна цел и без скрупули. Известен единствено като Джокера (Хийт Леджър), той успява да създаде хаос и да отприщи лудостта си по улиците за броени дни. И Батман е изправен пред тежък избор, ако иска да го спре.
     Сюжетът на Черният рицар е майсторски заплетен и включва не само безумията на Джокера, но и интригите на притиснатата в ъгъла Мафия, любовните терзания на триъгълника Рейчъл-Брус-Харви, както и издигането и последвалото падение на Дент (както всеки фен на комиксите знае, на човека му е писано да се превърне в психопата на име Двуликия). На първо гледане има лек риск двата часа и половина на филма да ви се сторят малко дълги, но на второ, трето и т.н., когато вече имате цялата сюжетна рамка в главата си, изживяването е неописуемо. Всяко събитие има своето място, всяка сцена е точно където, когато и както трябва. Не само това – въпреки че гони реализъм (впрочем, ето майсторски пример как можеш без почти нито една капка кръв да създадеш мрачна, брутална и пълна с насилие история и хем да си запазиш PG-13 рейтинга, хем да не стигнеш до пълна импотентност), филмът всъщност е много символичен и в основата си свръхестествено необясним. Джокерът е дух на хаоса, джин, пуснат от бутилката, и ако търсиш реализма в нещата, които успява да направи, си загубен. Основната идея на Черният рицар, която няма да издавам тук, разбира се, е представена от всеки свой възможен ъгъл, въпросите, които поставя, получават всеки свой възможен отговор, за да може зрителят сам да прецени истината за себе си.
     Актьорската игра е безукорна. Крисчън Бейл е дръвце, както обикновено, но пък и както обикновено е представителен, героичен и хладно-чаровен, да не говорим, че почти не сваля маската на Батман през филма. Гари Олдман има много по-голяма и централна роля. Всъщност за пръв път в историята на екранизациите на Батман, комисар Гордън участва дейно в събитията и това много ми хареса. Освен това този човек е един от най-смислените актьори, които съм виждал някога, така че повече присъствие може само да радва. Аарон Екхарт също е бляскав в ролята на смелия и дързък прокурор и политик Харви Дент. Както възходът, така и падението му са изиграни страхотно и той е може би по-централна фигура в историята на Черният рицар дори от Уейн/Батман. Именно това разпределяне на важността поравно между действащите лица всъщност прави филма толкова силен и нетипичен за тесния си жанр.
     Разбира се, най-важният актьор си остава Хийт Леджър, лека му пръст. С огромна радост и с не по-малко съжаление искам да обявя, че тук той прави ролята на живота си. Джокерът на Леджър прибира този на Никълсън в задния си джоб, а после сяда и се намества с нервно облизване. Да опишеш болен психопат от такъв калибър е немислимо, но образът му е незабравим. Толкова силен, смислен и многопластов злодей в комерсиалното кино не се е появявал от Ханибал Лектър насам, а едва ли и скоро ще се появи отново. В Джокера можеш да видиш повече, отколкото искаш, и всяко вглеждане разкрива по още някой извратен и тъжен детайл. Черният рицар е невероятно силно заглавие във всяко отношение, но без бляскавото изпълнение на Хийт Леджър нямаше да е и половината от това, което в крайна сметка е.
     Визуално филмът е класи над предшественика си. Хаотичните и изцяло на тъмно екшън сцени, които имаха своето място в символиката на Батман в началото, но при все това си оставаха хаотични и изцяло на тъмно, са отстъпили на хаотични и в сумрак екшън сцени, в които вече всичко се различава ясно. За съжаление Батман си остава скучновата нинджа-командос, но филмът предлага толкова огромно разнообразие, че неговите танк-карате изпълнения са просто капка в океана. Дори дежурното за гангстерски екшън преследване с коли е направено стилно и впечатляващо, без да досажда. Визията на Готъм е позагубила малко от особеността, която имаше в предната част, и сега си е просто Ню Йорк без Статуята на свободата. За сметка на това Джокерът изглежда потресаващо с тежкия си грим, изрязаната в лицето усмивка и мазната, леко позеленяла коса. Той не е стилният изтупан чичка от първия Батман, а побъркан маниак, който с подръчни средства създава Ад на Земята. И всичко това може да се види дори само по изтъркания му балтон и размазаното бяло по лицето му.
     Музиката е едновременно най-безличният, но и един от най-силните елементи в Черният рицар. Ако изключим екшън-темата, която познаваме още от трейлъра (а не съм сигурен дали не беше такава и в предната част), има още точно една... бих казал мелодия, но то е по-скоро звук – едно студено звънтене, психопатичен и поглъщащ всички други звуци фон, който се появява винаги, когато в сцената е замесен Джокерът. Оттам нататък музиката е чист бекграунд, който няма за цел да отнема вниманието като снобските саундтраци на Джон Уилямс или Дани Елфман, а да го насочва, да го подсилва и оформя, така че човек най-пълно да възприеме случващото се на екран.
     Както вече споменах някъде, Черният рицар в крайна сметка не е комиксов, а гангстерски филм. В който ред на мисли странните сравнения с Кръстникът (неминуеми, след като филмът го детронира от челната позиция в IMDB) всъщност не са чак толкова странни. И въпреки че двете заглавия все пак нямат много общо, в прав текст заявявам, че качеството на новата лента на Нолан позволява това сравнение. Казах го и ще повторя – това е шедьовър, какъвто не се е появявал скоро и едва ли ще се появи пак в близкото бъдеще. Съвкупност от актьори, история и режисура, която няма как да бъде повторена, дори само заради трагичната смърт на Хийт Леджър, който е най-ярката звезда на черния небосклон. И заслужава практически всяка похвала, която човек може да му измисли.

Оценка: 11/10