Въпросното заглавие, освен че ме помете с оригиналността си по всички параграфи, ме остави и ужасно недоволна от това, че въобще СВЪРШИ. Не, тези 50 минути не ми бяха никак достатъчни. Исках още. И още.
До миналата година "още"-то се изразяваше в периодично преизглеждане на филма и екстрите към DVD-то му, също толкова оригинални и смахнати като него самия. После усърдният и разточителен молебен, който бях отпочнала, най-сетне даде резултат и на 1 Април, лето Господне две иляди и седмо, без шега и без майтап, човечеството се сдоби с 27-серийното Tengen Toppa Gurren Lagann – последното засега произведение на гениалния режисьор и керъктър дизайнер на Dead Leaves, Hiroyuki Imaishi, този път изпод егидата на Gainax.
Това аниме ми даде всичко, което очаквах. И много, много повече.
Историята
Преди да започна да говоря за сюжета, искам да вметна, че всичко във въпросното заглавие се движи на ръба на клишето. В смисъл, типично е... ама не съвсем. Така и историята – Tengen Toppa Gurren Lagann е мекa-аниме, което означава, че по добрите стари Gundam традиции трябва да имаме две раси в единоборство, бесен спейс мека-екшън, политически интрижки, мистериозен рус пич с маска… Еми, имаме ги... ама не съвсем. Примерно, пичът с маската напълно липсва.
Намираме се в бъдещето, в което е доста неприятно да си човек – най-малкото, трябва да живееш под земята, за да оцелееш. Хората са прекарали поколения наред в малки подземни селца, без контакт едно с друго и в болшинството случаи дори не подозират за съществуването на съседите си. Повърхността е недостъпна и обвита в мистерия – за нея се ширят всякакви митове и религиозни сказания. Симон и Камина живеят в едно от тези скривалища и докато първият е непрестанно въвлечен в обществено-полезното копаене за разширяването на селищната територия, вторият крои планове как да последва баща си и да излезе на заветната Повърхност. Един прекрасен ден, докато разравя рутинно пръстта със своя свредел, Симон открива най-напред миниатюрно свределче-ключе, а после и някаква отдавна заровена огромна метална глава – ганмен (gunman, аналогията с gundam е очевидна). Малко след това се случва поредното зловещо земетресение, таванът пропада и през него влитат... друг ганмен и секси, оскъдно облечена мацка с пушкало по-дълго от нея самата. След световъртежен екшън, нашите двама другари и Йоко (мацето това) се натоварват на откритата от Симон глава и се целеустремяват нагоре. И от този миг нататък съдбата на човечеството се променя завинаги. А зрителят гледа с увиснало чене, защото току що му е станало ясно, че меките в тоя сериал представляват огромни физиономии с прикачени към тях ръце и крака. В тази на нашите (Lagann) всъщност се влиза през темето и при нужда входът се затваря с някакви розови мозъкоподобни пластини. Дъъ...
Но да не се отплесвам. В крайна сметка веселото трио започва да щъка по земята и да екстерминира "зверочовеците" (beastmen), които се опитват с ганмените си да спънат прогреса на homo sapiens. Към тях скоро се присъединява още народ, успял да достигне Повърхността, и така постепенно се заформя цяла армада от ненормалници (Gurren Dan, от dan – brigade). Както можете да предположите и сами, следва дълъг, осеян с тръни път към конфронтацията с Мастития Шеф на Зверочовеците... ама не съвсем. Оказва се, че нещата са много, много по-дълбоки. Или всъщност, високи. Свределът на Симон ще пробие небесата, както Камина предрича, а аз се гърча от мъка, че няма да мога да ви разкажа колко брутално яко и различно става анимето нататък, без да ви оспойля непоправимо. Наистина, втората половина от Tengen Toppa Gurren Lagann, която се пада хронологично 7 години след първата, е съвсем различна като атмосфера и сетинг и оставя впечатлението, че гледате друго заглавие. Тук е и мястото на бесния спейс мека екшън.
Идеите
Идеите на сериала толкова ми харесаха, че ме накараха да цвиля от възторг. Уж стандартната война между двете раси има доста оригинална и интересна обосновка. С риск да прозвуча като някой идиот от christiananswers.net, зад привидната въртоглавост, шоненизъм и шарения, анимето крие и доста зрял символизъм. И не, нямам предвид само очевидния болестен фетиш на Hiroyuki Imaishi към свределите (за справка, един от персонажите в Dead Leaves имаше такъв вместо пенис и така издълба път към свободата за себе си и другарите си – казах ви, че е гениално). Просто цялостната идея със спиралната енергия, спиралните създания, ДНК и т.н. е просто разкошна и тук е реализирана адски добре. Намират се и по-дълбоки сай-фай елементи от стандартните за средностатистическото мека аниме – има разни квантови ефекти, космически феномени, заигравки с времето и пространството, абе изобщо, фигури от висшия пилотаж.Силно застъпена е и тезата за еволюцията. Тя е навсякъде в сериала – като движеща идея сама по себе си, в характерите, в местоположението на персонажите (от подземията – в космоса), в меките, в битките. Има едно толкова силно движение напред и нагоре, че повлича дори човека зад екрана.
Персонажите
Персонажите са страхотни! ЛИЧНОСТИ, и то такива, чиято съдба взех да приемам твърде навътре и може би затова ми беше толкова болно и празно, когато анимето свърши (или в някои други ситуации преди края).
Имаме Ултимативния Пич Камина, чиято нестихваща нахайпваща логорея за мъжеството, вярата в собствените способности и самочувствието наистина НЯМА аналог, въпреки че държащи подобни речи идиоти сме виждали стотици пъти. Просто той някак си ПРАВИ всичко, което приказва, и с примера си заразява и останалите.Имаме мухливия Симон, който в хода на анимето се превръща в почти толкова ултимативен пич, колкото Камина. Разбира се, това става посредством катарзис, но някак ненатрапващо се и доста бързо. А крайният резултат определено си заслужава.
Имаме Йоко – супер готината мацка с пушката, която е сексуалният блян на цялата Gurren Dan. Както можете да предположите, около нея се увива част от романтичната нишка в сериала, но и там ни чакат големи изненади.
Имаме Ния, която е единственият случай на "flower girl" в живота ми, който НЕ МЕ Е ДРАЗНИЛ. А това означава много. Да не говорим колко е ключова ролята й за сюжета.
Имаме и особено култовия гей Лийрон – гениален механик и инженер, ходещ насам-натам с обувки на токчета и говорещ с гласа на Ваш от Trigun.
Следват Китан и неговите три сестри (The black siblings). За сестрите не знам, но Китан е на трето място по куулнес при мъжете, особено в някои моменти към края. Доста чаровен поддържащ персонаж. После Рошиу – сериозният "разумен" тип с бастуна в задника. Не го обичам много, но е добре направен и си стои чудесно на мястото. Той отговаря за политическите интриги и подобно на другите, също претърпява сериозно развитие.
Вирал пък е най-упоритият зверочовек – противник на нашите, когото обаче не мога да намразя заради това, че следва свой код на честта и има някак печална съдба. Шефът му, Лорд Геном (Супер Могъщият Бос на Зверочовеците) е също като него.
И на последно място сред по-главните герои, но не и по значение, идва Буута – маскотчето на сериала – едно малко нещице, което обитава рамото на Симон или деколтето на Йоко и казва "Буу"”. Освен че е просто болезнено кавай, то има няколко решителни намеси в боищата, с които спасява нашите. Знам, че вече си мислите за героични саможертви, в които животинката среща куршума вместо Симон, но мога да ви уверя, че нещата въобще не стоят по този начин.
Изобщо, клишета... ама не съвсем. Единственото що-годе клиширано нещо е керъктър дизайнът, но това е бял кахър, защото въпреки този си проблем, той е достатъчно готин и се връзва чудесно с поведението на персонажите.
След кратък размисъл реших да сложа тук и някоя-друга дума за меки-те. В случая те се движат от спиралната енергия (т.е. силата на волята на съществото, което ги управлява – можете да си представите какъв всеразмазващ валяк ще е едно такова устройство в ръцете на Камина, примерно). Малкият Lagann принадлежи на Симон и е уникален, понеже има способността да се комбинира с всякакви други ганмени. По този начин, след като Камина приватизира ганмена Gurren от някакъв зверочовек, двамата създават мека-та Gurren-Lagann, която е основният участник в болшинството от битките (и която за моя скръб прилича доста на стереотипен гигантски робот, въпреки двете си лица). До края на анимето обаче има още един милион комбинации, докато се стигне до чудовището Tengen Toppa Gurren-Lagann, от което идва и името на сериала. Така на зрителя не му омръзва дори за секунда. Да не говорим пък какъв заряд носят различните сцени на комбинация. Там има просто невероятни гледки...Екшънът
О, боже, екшънът... Е, велик е, баси! Бях загубила надеждата, че някога отново ще изпитам доставеното ми от Hajime no Ippo усещане за нагнетяване на атмосферата и последвалото всепомитащо отприщване, но ето на – сега ми се случи! Гледах битките с ококорени очи, седнала на ръба на стола със стиснати зъби в опитите си да не се разкрещя от възторг... НЕЧОВЕШКО! Толкова са надъхващи и пълни с оптимизъм, че накрая зрителят има чувството, че може да прегази всяко изпречило му се препятствие и да рита задници до безкрай. Радвала съм се като малко детенце, и дори само за това Hiroyuki Imaishi вече разполага с вечните ми адмирации.Да се опитвам да ги опиша е безпредметно. Не става – трябва да ги видите. Може би думите, които им съответстват най-добре, са "шеметни" и "огромни". За тези 27 серии нещата ескалират от прост ръкопашен бой между малкия Lagann и първата озъбена мутра, до замерване с цели ГАЛАКТИКИ. Кинематографията е доволно Dead Leaves-ка, което означава, че в един момент ще кръстосате поглед от богатството, плътността и скоростта на движенията. Ярките цветове и шарените фонове (в космоса е ужасно красиво) само спомагат за пълния overload на емоциите и мозъка. Ако страдате от епилепсия, недейте да гледате това аниме.
Музиката
Забелязала съм, че когато човек се хване да прави нещо много стилно и оригинално, изпипва всеки детайл от него, така че и той да е стилен и оригинален. В това отношение творенията на Iwasaki Taku (Kenshin OVA 1 и 2, Witchhunter Robin, Getbackers, Yakitate!! Japan) са най-доброто, което можеше да се случи на Tengen Toppa Gurren Lagann: огромно стилово разнообразие – електроника, симфонична музика, рап, джаз, джей-рок, оперно пеене. Има и две по-
агресивни песни, които обожавам – темата на Вирал, Nikopol, и тази на Gurren-Lagann, Gattai Nante Kuso Kurae. Самите мелодии са адски въздействащи и се връзват идеално със случващото се на екрана. Въртя си ги с кеф доста често, защото стават и за самостоятелно слушане. Личните ми фаворити, освен горните две, са Mogura wa Mogura no Mama na no ka? (спокойна и приятна, леко меланхолична мелодия за реминисценции и т.н.), Omaera Zenin Moete Shimatetsu (подходяща за особено драматичните моменти), The Blue Monday E’r’ectrical Parade (супер побъркан електричен фон за супер побъркан Dead Leaves-ки екшън), Ookami ga Kita!, BafBaf! Sonna ni Moeru no ga… Suki Kai? и Douda! Ore no Trumpet wa Sugoi Darou! (чудесни за нагнетяване на напрежението) и "Libera me" from Hell (някаква зловеща смесица между рап и опера, на чийто фон ставаха последните битки – много, много яко усещане). OP темата e Sorairo days на Shoko Nakagawa (доста поносим джей-рок), а ендингите са три, като кадрите в тях са черно-бели, стилизирани и много готини – Underground на High Voltage (още по-поносим джей-рок, всъщност направо чудесен такъв), Happily ever Аfter на Shoko Nakagawa (като OP-a) и Minna no Peace! на Afromania (лигавка весела джей-рок песен със стандартния набор от фрази, съдържащи Love и Peace, без каквато и да е логическа връзка между тях). Част от текстовете на песните са на английски и са изпяти съвсем добре – няма и следа от енгриш. Този на Gattai Nante Kuso Kurae (в превод според някакъв сайт – Eat Shit and Combine) ме надъхва неприлично много, особено като си спомня в какви случаи звучеше, и затова ей сега ще ви го пейстна:
И все пак след всичкия излят дотук хайп, аз няма да пиша 10-ка на Tengen Toppa Gurren Lagann, колкото и да ми се иска. Причините се коренят в няколкото много тъпи епизода след бруталните първи и втори, които успяват да поубият инерцията на сериала. Слава богу, те са само временно явление и веднъж минало ги, анимето тръгва нагоре с бясна скорост. По-нататък, във втората половина, има още едно малоумие, включващо Йоко, някакви дечица и тяхната много, много евтина драмичка. Проблеми са налични и във визията – на моменти се наблюдават чувствителни разлики в арта, което е обяснимо, предвид огромния брой аниматори, вербувани за проекта, но все пак се случва да подразни. Тук-таме има и по някой по-долнопробен шонен, мелодраматичен или хумористичен елемент, но те се срещат рядко и могат да се пренебрегнат почти напълно, особено като се отчете, че все пак, в този сериал съм видяла едни от най-добрите епизоди в аниме ИЗОБЩО. А и заглавията, които могат да докоснат толкова осезаемо зрителя и да оставят такава бушуваща противоречива стихия от мъка и възторг у него, се броят на пръсти.