Трой Болтън (само на мен ли ми звучи като Брок Джоксън?) (Зак Ефрон) е училищната звезда и капитан на баскетболния отбор. На едно новогодишно тържество той се запознава с красивата Габриела Монтез, а седмица по-късно открива с изненада, че въпросната се е преместила в неговото училище и клас заради подвижната професия на майка си. Привидно между Трой и Габриела няма особено много общо – той е спортистче, а нейните силни (много силни) страни са математиката, физиката, химията и биологията. Свързва ги (освен феромоните де) случайното им записване за прослушванията за предстоящия зимен мюзикъл на училището. Пътят им към славата (и разбира се любовта) обаче не е постлан с червен килим. Звездите на театралния клуб – Шарпей Евънс и брат й Раян – не са склонни да отстъпят позицията си на някакви аматьори, а отборът на Трой и научният клуб на Габриела са готови на всичко, за да им попречат да се занимават с нещо, което "не им подхожда".Накрая разбира се всеки научава нещо важно за себе си, всички са в много добри отношения и всичко е цветя и рози.
Има доста малко причини човек да хареса Училищен мюзикъл. Едната е да е идиот или американски тийнейджър.
Ще ми се да вярвам, че никой тук не спада към тази група. Втората е просто да си падате, като мен, по този тип тийн гилти плежър. Аз самият вероятно никога нямаше да стигна до точно тези филми, ако в седмицата между гледането ми на трейлъра на Лак за коса и премиерата на въпросния не бях дотолкова изтрещял за мюзикъли, че просто грабнах първия попаднал ми пред очите нов такъв.Бързам да подчертая, ако още не е станало ясно – това е долнопробен тийн флик, който представя една лъскава, дружелюбна и разграфена на различни касти училищна реалност, която не съществува абсолютно никъде. Добавяте в сместа съвременни поп-парчета, повечето от които под санитарния минимум, и доза свежарска комедия, и сме в бизнеса.
Колкото и да е странно, можем да говорим дори за актьорска игра, въпреки очевидния факт, че Зак Ефрон е избран за ролята заради, буквално, сините си очи. При все това в Училищен мюзикъл има няколко особено ценни попадения на ниво комедия, особено гениалното прослушване на пишман-актьори за мюзикъла към средата на филма. Въпреки че всички актьори в главните роли преиграват, това е от онзи тип преднамерено преиграване, който всъщност не дразни, понеже се възприема като част от шоуто.
В музикално отношение положението е между покъртително и зловещо. Песните са от най-долнопробния тийн-поп, който можете да си представите, с всички клиширани фрази present and accounted for. При все това, ако човек е в подходящото непретенциозно и разпуснато настроение, и принципно този тип "музика" му понася, повечето от тях всъщност са почти приятни.И така, какви причини бихте имали да гледате Училищен мюзикъл? Ами като че ли никакви, освен ако не ви е кеф да се самонаказвате с долнопробни американски тийн заглавия. На мен понякога ми е кеф, оказа се, още повече, че комбинацията с песните и шаблонните любовни изживявания на героите всъщност е наистина приятна, ако човек може да превъзмогне (или да се забавлява от) жестокия кич, който се излива отгоре му.
Бързам да подчертая, ако още не е станало ясно – това е долнопробен тийн флик, който представя една лъскава, дружелюбна и разграфена на различни касти училищна реалност, която не съществува абсолютно никъде. Добавяте в сместа съвременни поп-парчета, повечето от които под санитарния минимум, и доза свежарска комедия, и сме в бизнеса.
трябва да измисли по-сложен план как да раздели Трой и Габриела, Шарпей е принудена да предотврати участието им в предстоящия изпълнителски конкурс, организиран ежегодно от родителите й в клуба. Планът й обаче за малко да се окаже успешен.