Трейлърът на Златният компас беше може би най-добрият за тази година. Изключителна комбинация от визия, музика, екшън и обещанието за великолепни актьори. Тъжно ми е да го кажа, но явно такива изключителни комбинации сработват само понякога.Преди да започна да изливам негативизма си към филма, искам да отбележа, че не съм чел книгите на Филип Пулман (поправям пропуска в момента), така че не мога да направя сравнение между тях и екранизацията.
Проблемът обаче е, че Златният компас си среднее и просто като филм. Всъщност нека се опияня от собствената си точност на изказа – той именно среднее. Не е обективно лош по нито един показател, но по някакъв начин успява да не е и впечатляващ практически никъде.
Действието (за нечелите книгата) се развива в свят, паралелен на нашия, където душите на хората живеят извън телата им под формата на животински духове, наречени демони. Демоните на децата постоянно менят вида си, докато не приемат една определена форма – момент, който бележи порастването на детето. Този свят се управлява от желязната ръка на Магистериума – наполовина църковно и наполовина административно тяло, което определя и налага световните закони.
Малката Лира Белакуа живее като сираче в университета Джордан в Оксфорд. Нейният чичо Лорд Азриел е влиятелен учен и политик, който рядко се появява в университета. Когато един ден тя става свидетел на опита на влиятелен член на Магистериума да отрови чичо й с вино, Лира се забърква в интригите на влиятелни хора, участващи в жесток експеримент. И това е само началото...Не, това наистина е само началото. Защото историята и светът подсказват много повече, а филмът в един момент просто свършва. При това по онзи малоумен "всичко е прецакано и ужасно, обаче знаете ли колко сме оптимистични" начин на Епизод 5 навремето. Няма и една сцена, която да не крещи за въображението, вложено в оригинала, по който е направен Компасът, и няма една-едничка, която да развива пълния му потенциал.
В сюжетно отношение филмът страда от късото си времетраене. Със своите 113 минути той просто няма времето да разкаже пълноценно историята си. Книгата (озаглавена в Европа Северно сияние) не е по-къса от коя да е част на Властелинът на пръстените, а всички помним колко точно часа отидоха за всеки от филмите по него. При Златният компас имаме огромно количество събития и действия, всяко от които заема твърде малко място, за да успее да въвлече зрителя в себе си. За да е дисбалансът тотален обаче, героите имат време да ръсят инфодъмпове, а това вече е прекалено. Историята всъщност не е никак лоша и определено увлича и задържа интереса. Лошото е, че не е разказана добре.
Героите са пълно бледило, а предвид актьорите, които ги играят, това е откровено престъпление. Лира (Дакота Блу Ричардс) е горе-долу само предизвикателно нахакана от първата до последната минута и като цяло момиченцето никак не се справя. Другата Дакота щеше да се справи многократно по-добре, а също и прекрасната Джодел Ферланд (Земя на приливите, Silent Hill), макар може би и двете да не са перфектни за ролята.Лорд Азриел (Даниел Крейг) е съвсем белезникакъв, което е престъпно, предвид агресивно-хищното му излъчване в книгата. Всъщност абсурдизмът идва от това, че Даниел Крейг е много по-подходящ за литературния си оригинал, отколкото за неубедителния образ, което в крайна сметка му е поверено да изиграе.
Сарафина Пекала (Ева Грийн) пък е просто подигравка с чудесната актриса. Ролята на летяща жена с лък и дрипави коприни сама по себе си предполага доста излагация, ако към нея не се подходи добре, но тази на Грийн е съкратена до "знам, че дойдох от нищото и не ме знаеш каква съм, обаче за да ми се докажеш ти, я ми кажи с кого съм се чукала на тоя кораб". Еми не, че нещо, нали, ама...
Ако някой персонаж в крайна сметка оставя някакви по-силни впечатления, то това без съмнение е Мариса Колтър (Никол Кидман), която е едновременно изящна, студена, чаровна и жестока по начин, който се запечатва в съзнанието на зрителя до степен на края на филма Лейди Колтър да е единственият герой, който ще си спомняте. Което пък не говори много ...за героите като цяло, защото и тя не е нещо особено гениално.Добро впечатление прави озвучаването на демоните, както и на разумните полярни мечки, живеещи на север в света на Лира. Почти всички гласове са поверени на големи актьори като Йън Маккелън (мечока Йорек Бърнисон), Кристин Скот Томас (Стелмария – демонът на Лорд Азриел) и Кати Бейтс (Хестър – демон-заек с тексаски акцент). Дори малкият Пан (демонът на Лира) е озвучен от прекрасния Фреди Хаймор (Чарли и шоколадовата фабрика, Артур и минимоите).
Това обаче ни води до един друг проблем, при това доста сериозен. Добри или лоши, актьорите са неспособни да превърнат малоумния диалог в нещо повече. А репликите в Златният компас са рядко прости. Освен мазните инфодъмпове, повечето диалози са откровено наивни и елементарни. Което дразни. Филмът далеч не е толкова детски.
Специалните ефекти са другата ми сериозна болка. Един куп сцени предлагат възможности за наистина великолепни гледки. Пример – моментът, в който Лира и Лейти Колтър пристигат по въздуха в земите на север. Изключително красиви стъклени сгради, смесица между съвременни небостъргачи и старинни катедрали, се издигат под тях, а в небето, сред облаците... се мярка още един от приказните въздушни кораби, с които пристигат двете. Един. Мъничък. Сред облаците. Почти сенчица, горкичкият. И човек скърца със зъби, особено ако е играл някоя и друга японска компютърна игра или дори просто си спомни проклетите нови серии на Star Wars. ЗАКОН: КОГАТО ИМАШ СЦЕНА С ФЕНТЪЗИ-НЕБОСТЪРГАЧИ, ОКОЛО ТЯХ ТРЯБВА ДА ЛЕТЯТ ФЕНТЪЗИ-КОРАБИ!Ебати.
Не, че това е единственият пример, разбира се. Но дори и без да си сочим прецакани сцени, остава общото усещане, че нито един момент от филма не хваща окото с някаква по-особена визия. Разпадането на демоните на златни искри в мига, в който човекът им умре, е красиво и придава допълнителна динамика на екшъна, но една птичка пролет...
Въпросният екшън всъщност е чудесен и страхотно динамичен, и много красив с пръсващите се на искри демони, и доста разнообразен откъм участници, и освен това общо пет шибани минути! Едва ли имам какво да добавя.Най-болезнен ми е саундтракът обаче. Въпросният е просто фрапиращо незапомнящ се. Фрапиращо! Няма и един миг, в който да каквато и да било мелодия да ти хване вниманието. Просто ужас. Това при положение, че трейлърът беше най-добре озвученият за годината, е просто криминално. Моля най-смирено ако някой знае откъде е музикалната тема от рекламата, да ми сподели, няма да го черпя абсолютно нищо.
И така, Златният компас можеше да е изключителен филм. Има сюжетния и актьорския потенциал, а мамка му, имаше и скапаните пари за целта! Обаче вместо това не е изключителен филм. Вместо това е мътна среднилка. Която едновременно не е лоша, и просто, уви, не е добра.