Сериалът е базиран на книгите на Джеф Линдзи Darkly Dreaming Dexter и Dearly Devoted Dexter, които вероятно са доста добри, защото централната идея, или по-скоро централният герой в поредицата, са неоспоримо гениални. Декстър Морган е идеалният гражданин. Завършил с отличие медицинско училище, понастоящем бори тежките престъпления в отдела по криминалистика в полицейското управление на Маями. Освен това се грижи за малката си сестра Дебра, помага й в професионалното й израстване като полицай, подкрепя препатилата си приятелка Рита и затрупва с любов двете й деца. Пичът, който никога няма да се втурне да се прави на важен или да обира лаврите, но на когото винаги можеш да разчиташ – дали за да си излееш мъката, дали за да те откара вкъщи, когато си мъртвопиян. Докато маската не падне и изпод нея не се разкрие истинският Декстър – машина за убиване, която е способна да чувства единствено чрез смъртта на другите. Машината обаче се оказва хуманна, макар и водена от чисто прагматични подбуди и правила – т.нар. "кодекс на Хари", наложен на Декстър от приемния му баща-полицай с цел да го спаси от електрическия стол и да насочи тъмните му таланти към по-ползотворни за обществото дела.Истинска забава е човек да наблюдава двойнствения живот на Декстър – този на светло, когато върши безапелационно добре работата си в полицията, нищи
убийства и пръска доброжелателност, и от друга страна нощните му набези, по време на които чисти Маями от убийците, избягали от закона или убягнали на вниманието на детективите. Самият Декстър е като един подвижен карнавал. На героя му се налага ежедневно да сменя какви ли не маски, за да оцелява в общество, което е дълбоко чуждо на природата му на убиец. И докато за останалите герои поведението му е образцово, то пред зрителите се открива вътрешният космос на чудовище, което е принудено постоянно да мени външната си форма, да навлича нови и нови дрехи, за да пасне в един студен и безсмислен свят. Ситуациите, в които Декстър се справя с ежедневието, са абсолютно бижу. Вътрешните коментари на героя, които само зрителят има удоволствието да чуе, пасват страхотно върху външния слой от постоянна игра на хамелеон и симулиране на човешкото. Сарказмът и иронията се леят на талази, има купища блестящи реплики, които подсказват за качеството на романите. Пълната неадекватност на героя на моменти – когато например трябва да придвижи емоционално връзката си едно ниво нагоре – контрастира по най-страховития начин с хладнокръвните, по хирургически безмилостни сцени на екзекуциите му. Сериалът живее благодарение на циничния, студен, пресметлив, жаден за кръв вътрешен свят на Декстър и изкривеното му до неузнаваемост отражение в реалността. Дори интрото е пронизано от тази идея – на фона на психираща музичка наблюдаваме как Декстър става от сън, бръсне се, закусва, облича се и върши най-тривиалните неща, като лицето му е сковано от абсолютно празно и лишено от емоция изражение… докато не излезе от апартамента си и не надене отработената приятелска усмивка, готов да се гмурне в обществения живот, да мами, да играе и да убива.
Нека спомена малко и за самата история, тъй като Декстър не се състои от самостоятелни епизоди. Целият първи сезон се върти около мистериозния Ice Truck Killer – сериен убиец, който сее смърт из улиците на Маями и играе игра на котка и мишка с нашия човек. Декстър от своя страна, вместо да се уплаши (не за друго, той просто не го умее), приема предизвикателството с радост и така се започва една двойна… тройна… четворна (може би) игра на лъжи, надлъгване, убийства и съспенс. Героите – най-вече Декстър, но и останалите, в лицето на полицаите от управлението Дебра и Рита, – търпят огромно развитие и бързо спечелват симпатията на зрителя. Над всички обаче си остава нашият човек – чудовището, което би трябвало да мразим в червата, но благодарение на страхотната камера, актьорската игра и сценария всъщност обичаме като пристрастени. Тук е мястото да отбележа невероятния Майкъл Хол в главната роля. Направо ме шашна с 
представянето си в Декстър, след като преди време се справи блестящо с ролята на плахия хомосексуален погребален агент Дейвид в любимия ми сериал Six Feet Under. Актьор-хамелеон, също като героя на сериала, пасват си просто идеално. Останалите изпълнения също са на ниво, а друго, което си заслужава похвалите, е музиката. Инструменталните композиции на Ролф Кент вървят идеално с гротескния образ на Декстър и буквално влизат под кожата, разсмиват те, карат те да настръхнеш, а накрая – да оцениш подобаващо виртуозните изпълнения на героя в личния му театър на смъртта.Първият сезон завършва със спиращ дъха край. Последните няколко епизода не ти оставят време да се чудиш дали да кършиш пръсти в очакване как Декстър ще се измъкне от поредната бъркотия, да зяпаш с отворена уста невероятните герои, или да се търкаляш от смях по пода. Вторият сезон лично за мен е с една идея по-слаб. До голяма степен липсва надиграването от първия, фокусът пада по-скоро върху вътрешната промяна на Декстър, който пък е доста по-несигурен в действията си и на няколко пъти изневерява леко на себе си. За сметка на това се появяват още няколко много качествени герои и макар краят да ме остави с противоречиви усещания, нашият човек отново "намери себе си", така че ако има следващ сезон, ни чака още от изпитаната рецепта.