над хиляда метра надморско равнище. Теренът беше избран от жури в ограничен състав преди няколко месеца по време на честването на едногодишнината на пловдивския клуб "Соларис" в култовата пловдивска кръчма "Бай Иван", където градусът и атмосферата винаги са във фантастични измерения. Речено сторено, запазихме хотел за сто души, очаквайки голям наплив на фенове поради централното разположение на Пловдив. Клубовете дори се бръкнаха, за да извадят солидно капаро, всичко беше уредено, оставаше само да дочакаме новата порция купон и фантастика. Дойде шести септември, аз успях да се довлача от Белград чак до Пловдив и заедно с Дани (на която благодаря много за това, че ме дочака по нощите) се качихме по тъмно до "Копривките". Като за първа вечер тълпата все още беше скромна – може би около двадесетина души, които се веселяха шумно в един от двата мезонета. В крайна сметка Булгакон 2007 за всеобща изненада се оказа един от най-слабо посетените, дали заради инфлацията или заради нещо друго, няма как да знаем със сигурност. Остава фактът, че събитието уважиха едва шейсетина души, почти наполовина от очакваните. Както и да е, хапнахме, пийнахме, някои разнищиха половината история на метъл музиката, световната политика и метафизичните основи на вселената. Накрая закрихме кротко вечерта и изпозадрямахме кой където успя да се уреди. Единствено вибрациите от хъркането на някой и друг фантаст предвещаваха бурния предстоящ ден.
В петък сутринта започна същинската част на Булгакона. Пристигнаха почти всички гости на мероприятието, а около 11 часа започнаха и презентациите/дискусиите. В конферентната зала на хотела Дилян Благов, председателят на софийския клуб "Иван Ефремов", направи обзор на излезлите книги от български автори през последните две години под надслов "Българската фантастика през 2007 г. Какво се случи?". Имаше пространно описание на събитията от българския литературен фантастичен фронт, като Дилян спомена десетки книги, повечето от които много от нас със сигурност не бяха чували. Наблегна най-вече на издадените от издателство Аргус многобройни сборници и няколкото техни романа. Споменати бяха още 10-9 на Ники Теллалов, Детектив в зоната на здрача на Андрея Илиев, Аурелион на учениците от казанлъшкия клуб Светлини сред сенките, както и още много супер-неизвестни заглавия, повечето от които самиздат. Изводът, който извадих за себе си беше, че в бг фантастиката нещата все така криволичат, ту се придвижват напред, ту описват дъги и се връщат назад. Безспорно е, че имаме някои добри автори и млади таланти, но пълната липса на визия и опит едва ли скоро ще ни позволят да направим нещо значимо и да излезем от литературното затъмнение, в което сме изпаднали спрямо света. 
По обяд няколко от нас решихме да си починем и да поразтърсим за храна. Е, свършихме с бира и фъстъци, зачетени в новото издание на Фентернет, съставено от Наско Славов. След като посъбрахме сили, се върнахме в конферетната зала, където се проведе дискусията за магистралите като места на възникване на цивилизациите, водена от Сим Николов. Въпросната имаше потенциал да бъде интересна, но за съжаление изложението се оказа на доста елементарно ниво и не предизвика кой знае каква полемика и не разкри нищо коренно ново. Все пак, за наше щастие се намери кой да направи шоу. Някакъв странен образ, случайно посетил хотела заедно с нас и решил да присъства на презентацията, разпиля половината зала от смях, а другата от недоумение. Неизвестният зрител обяви, че каменните блокове на пирамидите били преместени чрез натрупване на вибрации, а когато хората го изгледаха странно, ни обвини, че не сме били дорасли за тези революционни идеи. След това се разговори за послания на астрално ниво и братята българи-индианци в опит да, цитирам, "взриви мозъците ни". Те, горките недорасляци, наистина едвам се удържаха да не се пръснат... от смях. 
Последва разговор на тема списанията за фантастика в България. Първо говори създателят на Фентернет Атанас Славов, който обяви, че прекъсва издаването му заради плановете си, свързани с новия му проект – бъдещият алманах на българската фантастика. След него Дани (а.k.а Моарейн) от "Старлайтър" изнесе презентация за най-младия бг фензин, последвана от най-интересната тема за деня – представяне на част от творчеството на художника Гигер, водено от Румен Дешков (а.k.a Dhalgren) от старозагорския клуб и Искрен Зайрянов (а.k.a Nerksis). Румен направи страхотна презентация в уникалния си, изпълнен с образност, стил, като успя да събуди любопитството на мнозина към творчеството на Гигер, един от най-големите художници на тъмната страна на човека и на еволюционния прогрес. През това време на стената в затъмнената зала се сменяха демоничните му био-механични сплави. Представянето се проточи около два часа, дори не остана време Искрен да поговори обстойно за филмите от серията за пришълците, основен двигател на която до голяма степен е бил Гигер. Изморени от гледане на изнасилена от стомана плът, слязохме да разпуснем в ресторанта, където, оказа се по-късно, сме изплюскали 180 яйца... Последва прожекция на филма Наградите Дарвин, по време на която се посмяхме от сърце. Част от аудиторията продължи с кино-маратона, а друга се отдаде на алкохолни злоупотреби и мръсни танци в дискотеката на хотела.
Събота сутринта започна с разказа на Григор Гачев за създаването на българската фантастична уикипедия: bgf.zavinagi.org. Сайтът се разраства наистина бързо и вече е солиден източник на информация за българското фантастично общество и дейността му. Всеки, който изяви желание, е поканен да напише кратка или не толкова статия, за да допринесе към допълването на енциклопедията. От мен браво за ентусиазма и за добре свършената работа!
Към обяд започна една от двете големи теми за деня. Атанас Славов изложи своята гледна точка за книгата на Ники Теллалов – 10-9. Тезата му се изразяваше в това, че на концептуално ниво романът е качествен скок в идеите за свободата, която нанотехнологиите биха ни дали като хора. В последствие се оформи интересно противопоставяне между различни участници в дискусията, като едната страна твърдеше, че книгата не е издържана на литературно ниво. В резултат се получи интересно полунадвикване-полуразговор, който още повече ме убеди да прочета романа. Неприятно впечатление обаче ми направи закостенялото и абсолютно остаряло виждане на голяма част от дискутиращите, че редакторската намеса камо ли не се свежда единствено до оправяне на запетаите и правописните грешки. Явно, докато не се научим, че добрият редактор е също толкова писател колкото самия автор, няма да дочакаме наистина качествено литературно издаване.
Затварящата
дискусия се оказа една от най-интересните и най продължителните. Преди нея Юри
Илков-Генерала, Атанас Славов и Александър Карапанчев почетоха с по няколко
думи починалия наскоро кърджалийски писател и журналист Никола Кесаровски, автор
на Петият закон. Последва кратък ретро-разказ за клубната дейност
от преди 89-а година и след това. Аудиторията слушаше внимателно разказа на
Генерала за времената, когато клубовете за фантастика в страната са били над
30... След това се върнахме към настоящата действителност, към това какво трябва
да се направи, къде се коренят проблемите и как клубовете да се преборят с тях.
Представителите на софийския, варненския, старозагорския и двата пловдивски
клуба споделиха информация от "кухните" на организациите, като казаното
беше обвързано най-вече с липсата на материална база и бюрократичните спънки.
Много силно впечатление направиха думите на председателя на пловдивския "Космос",
чийто членове са се заели изключително сериозно с разработването на различни
неразкопани полета на науката и археологията и се справят с мащабната си дейност
вече доста години. Разговорите спокойно можеха да 
продължат
и до полунощ, ако коремите не бяха започнали да скърцат, а главите да клюмат
от умора. След обявяване на моментните резултати от гласуването за номинациите
за Еврокон 2007 в Дания всички дружно се пренесохме в ресторанта, където пък
Дилян Благов заедно с колегите си журиращи Искрен Зайрянов и Калин Ненов раздадоха
грамотите от миналогодишния Булгакон и обявиха новите награди. Сред тях: награда
за принос към бг фантастиката за Григор Гачев и проекта му, организационно признание
за хората, изнесли логистичната част на Булгакон на гърба си, приз за стриптизьор
на кона (не за друго ами щото въпросният беше единствен) и за най-ефектен и
шумен сблъсък с легло в пияно състояние, както и още все в същия сериозно-забавен
тон. След вечерята четиридесетината останали участници се пръснаха на групи
по интереси: псуване на националния отбор по футбол, зяпане на Пришълец
3, белот, китари и песни, гуляене, идиотски майтапи и неконтролируем
хилеж почти до съмване. С това беше закрит тазгодишния Булгакон в съседство
с Пловдив, донесъл поредната порция интересни запознанства, неповторими възможности
за общуване с фантастични ненормалници, интересни дискусии и ярки спомени.