На бедния Спайди не му беше писано да стане Големият Марвелски Филм и това си е. След колебливата първа част и бруталната втора, третият Спайдър-мен е точно онова, от което тази трилогия нямаше нужда. Изморен, тотално безсюжетен и не особено впечатляващ визуално, третият паяк си плете мрежите толкова вяло, че се чудиш за какво изобщо се пъне...
Историята... я няма. Питър Паркър има поредните си вече опротивели ни емоционални проблеми, дружката му Хари Осбърн много иска да го убие, откак знае, че именно той е Спайдър-мен и откак е твърдо убеден, че същият е затрил баща му, а Мери Джейн зяпа със стандартния си поглед на дрогирана крава и съответно я уволняват от театъра. Междувременно някакъв затворник с четвъртита челюст и влажни очи като на кошута става на Сандмен, а рандъм амбициозно лекенце – на Венъм, с помощта на пръкналия се от нечий сюжетен запек симбионт, отхвърлен надлежно, както си е по канон, преди това от Паркър.
Като цяло всичко щеше да е цветя и рози, ако всички събития не бяха тотално лишени от контекст. Сякаш Рейми просто си е избрал произволни злодеи от Спайди-митоса и ги е набухал във филма си, без да оправдае по никакъв начин появата им. Симбионтът просто си падна от космоса ей така, по детски, а после остана тотално недоразвит въпреки чутовния потенциал на Венъм като злодей. Останалата част от историята също е тотален потрес – някакви измислени и насилени драмички, които изобщо не ни интересуват. Ай сиктир, баси, не мое трети филм по ред да не знаят Питър и Мери Джейн либят ли са, или ни са либят. ТЪПО е.
На ниво ефекти Спайдър-мен 3 не впечатлява никак. Хари Осбърн са имали добрия вкус да го префасонират в екстремен сноубордист, вместо да рип-офнат костюма на татя му от първия филм, но уви – цялата акробатика е почти непроследима, поне с тази камера. Венъм щеше да е як, ако не беше почти камео, а и за съжаление го бяха направили по-скоро черен Спайди, отколкото планината от мускули, която трябва да бъде. Сандмен не го коментирам изобщо – пълен творчески запек е тоя герой...
Въпреки че е безсюжетна манджа с грозде обаче, последният паяк все пак предлага няколко ценни момента. На първо място е вече традиционната песничка в средата на филма, където Питър е взел поредното Важно Решение. Този път – да бъде емо-пич. Следва една особено култова сцена в един бар, всичко това под влияние на злия симбионт. Друг особено стойностен момент е енгър-мениджмънтът на Джей Джона Джеймисън, но разбира се най-култов остава Брус Кембъл, чието появяване тук е може би най-доброто за цялата трилогия – като келнер-французин, одрал кожата на Джон Клийз. НЯМА такава гавра.Актьорската игра е в ГЪЗЪ, ако мога така меко да се изразя. Тоби Магуайър е все по-лигав, Кирстен Дънст – все по-жалка, двамата злодеи са смехотворни, а Стен Лий е просто убиец на малки деца с може би най-отвратително кичозното си появяване в Марвелска екранизация до момента. Изобщо филм, на който най-доброто му изпълнение е единият Джеймс Франко (който наистина беше един доста точен пич тук), едва ли е особено добре изигран...
А най-тъжното е, че на фона на целия тоя шит, Рейми каза за единствената наистина култова сцена (онази в бара), че я снимал с голямо нежелание, щото не искал да показва Спайди като лош и чувствал, че героят не бива да се държи така. В смисъл... @_@