Случаят с третата част обаче е различен. Тя успява да се издъни в почти всяко отношение. Историята е ненужно оплетена и изобилства от моменти тип второразрядна сапунка. Злодеите са твърде много (трима) и нито един от тях не получава достатъчно развитие, за да стане интересен. Любовните драми между Питър Паркър и Мери Джейн са меко казано досадни. Да не говорим за огромното количество сюжетни дупки. Но най-големият проблем на сценарийно ниво безспорно е диалогът, който е пълен с изтъркани клишета и безобразно глупави реплики. Показателно е, че съм се смял с глас в повечето от най-драматичните моменти точно поради поредната нелепост, изречена от някой от героите. За да бъда обективен, ще спомена, че има и няколко доста смешни лафа, които сработват добре. Но останалият диалог е плачевен дори за летен блокбъстър.
Всичко това можеше да се преглътне по-лесно, ако поне актьорите се бяха постарали достатъчно. Но и тук положението не е никак розово. Тоби Магуайър е трагичен, изглежда тотално неубедителен през цялото време, и поне аз имах чувството, че не си е давал много зор, защото се представя много по-слабо, отколкото в предишната част на поредицата. Кирстен Дънст се старае повече, но просто няма нужния талант. Джеймс Франко е безличен. Единственият проблясък е култовият Брус Кембъл, който е с основна заслуга за единствената наистина добра сцена във филма.
Екшънът и ефектите обикновено са нещото, което компенсира недостатъци като горните в този тип творби. Не и този път обаче. Не че са лоши – точно обратното, те са на високо ниво. Екшънът обаче е твърде еднотипен, и въпреки сериозните усилия на Рейми и екипа му, не успява да постигне надъхващото усещане и прилива на адреналин у зрителя, отличаващи майсторските бойни сцени от просто добрите. Личи си, че са хвърлени много пари за специални ефекти и всичко в тях е добре изпипано, но нямаше нищо, което да ме остави наистина впечатлен и да го запомня задълго. И въобще като цяло, за разлика от втората част, където Рейми и операторът се бяха постарали да сложат своя уникален отпечатък върху визията, тук тя е твърде стандартна и по канона. Няма ги дребните визуални детайли и изобретателни хрумвания, които да отличат Спайдър-мен 3 от масата високобюджетни комиксови адаптации.Въпреки тези критики филмът успява да забавлява добре през немалка част от продължителността си (къде с нелепостта и неадекватността на сюжета и актьорите си, къде с планирано смешни моменти). Екшънът и специалните ефекти, макар и лишени от оригиналност, все пак са на ниво, както споменах вече, така че като цяло предполагам, че за повечето зрители Спайдър-мен 3 ще е добро развлечение, особено ако не очакват прекалено много от него. Но е жалко, че въпреки огромния бюджет и таланта на Рейми крайният резултат е нещо, което е далеч от образците в жанра си и ще бъде бързо забравено.