Историята си продължава повече или по-малко от там, където свърши Сандъкът на мъртвеца. Барбоса, Елизабет и Уил се опитват да спасят Джак с помощта на вещицата Тиа Далма. Междувременно Лорд Бекет, в качеството си на горд притежател на сърцето на Дейви Джоунс, има контрол над Летящия Холандец, а чрез него – и над моретата, сред които никой не може да се противопостави на могъщия кораб и неунищожимия му екипаж. Оттам нататък обаче се почват едни предателства, двойни игри, интриги и изобщо...
Всъщност основният проблем на На края на света е именно в тоталната импотентност на идеята да се бутат сериозни и многопластови елементи в него. Както и да го сучем, Проклятието на Черната Перла беше свежарски летен хит – пиратски филм с харизматичен и шашав главен герой, който просто нямаше как да не се хареса. Очевидно обаче някой се е чувствал твърде велик творец, за да последва пътя на Индиана Джоунс и просто да спами продължения в същия стил като оригинала. Същият тоя някой решава, че ще превърне Пиратите в епична трилогия с драма, многопластови персонажи и множество интриги.Болезнената истина изплува наяве във втората половина на Сандъка – героите на Джони Деп, Кийра Найтли и Орландо Блуум просто не се поддават на подобен сюжет. В тях няма дълбочина, нито пък противоречиви качества. Те са полу-комични приключенски образи, направени за полу-комичен приключенски филм. И когато изведнъж започват да си забиват един на друг ножове в гърба, да играят всеки своя си игра, доволно несъвпадаща като интереси с тези на другите... ами стои безкрайно изкуствено.
Това е и което пречи на На края на света да е наистина хубав. Той просто се опитва да бъде много неща накуп, а повечето от тях не само не са възможни, но и си противоречат едно с друго. Сериозна драма? Със сложни взаимоотношения, чувства, поставени на изпитание, и дълбоки катарзиси? ДЖАК СПАРОУ фор фок'с сейк! Уити Джак! Каква сериозност, какви сложни взаимоотношения, какви пет реала?!
Многопластов сюжет с интриги и задкулисни игри? Щеше да е чудесно, ако това беше някой много различен филм, но то пък не е. Имаш смелите свободолюбиви пирати и лошият алчен Англичанин. КАКВО има да му се суче на тоя сюжет? Че пиратите ще се прецакват взаимно? Ами това е ясно бе, пич, ама означава ли да влагаш реална сериозност в него? Сюжетът просто е твърде праволинеен, ясен и въпреки епиката си несериозен, че да го позволи. И да, стои зверски изкуствено.Споменатата епика? Във филма има цели два Мордора на ниво декор, да не говорим за могъществените финални битки и цялата драматична музика на света. Което само по себе си е чудесно, ние най любим летни фентъзи епики, ОБАЧЕ! Това вече не са Карибски пирати. Просто няма как. Намесваш древна морска богиня, мистериозни заливи с бахти-и-готик-фентъзи-пиратските-убежища в тях, ръба на света, демоничен кораб, пълен с безсмъртни призраци... къде са Карибите? Къде е веселата пиратщина във всичко това? Не ме разбирайте погрешно, точно към тази инконсистентност с останалата част от трилогията съм напълно ок. Визуално кефи, предлага повече екшън и като цяло е куул. Обаче си остава инконсистентност.
И последно – комедията. Онова, което трябва да е все пак в основата на трилогията. Третата част е подчертано по-добра от предната. Всъщност ценните моменти може би достигат дори нивото на първата. Само че си остават моменти. И някакси не се връзват с общата епично-драматично-предателска сериозност на останалата част от сюжета. Героите сякаш не могат да решат комични ли са, или точно обратното. И въпреки че все пак забавлението взима превес, някак не го чувстваш съвсем на място.
За елементите на филма едва ли има какво толкова да се каже. Това е визуално най-красивият и впечатляващ от трите, дори да не броим Епичната Епичност накрая, доколкото има няколко брутално красиви гледки, а и като цяло просто е заснет добре. Споменатата Епична Епичност е подпомогната от някои от най-добрите ефекти,
които съм виждал напоследък, и няколко кадъра просто спират дъха. Музиката е на същото посредствено, но недразнещо ниво от Сандъка – не се запомня с нищо, но и не пречи.Ще се спра по-подробно само на актьорската игра, защото е наистина чудесна. Джони Деп отново се връща към качественото си изпълнение от Проклятието, след като във втора част изглеждаше безкрайно уморен и досаден от ролята си. Макар и тук на героя му да е дадена повече сериозност и многопластовост, отколкото може да понесе, поне когато е лигав олигофрен, е наистина як лигав олигофрен. Кийрето Найтли щеше да се справя по-добре, ако не се пънеше да си докарва обратна захапка при всяка реч, а и могъществената и епична надъхваща реч към края можеше да ни я спести, но пък е страшно секси през повечето време и понеже е може би най-главна от всички, й се наслаждаваме доста дълго. Джефри Ръш е стоманен като Барбоса – пълен психопат и изрод, просто няма равен. Може би ме изкефи дори повече от Деп. Наоми Харис в ролята на ВуДу-вещицата Тиа Далма е крайно излишен, но пък чудесно изигран персонаж. Само мазният й акцент ми идваше в повече, но това се преживява. На Бил Най ролята са я орязали тотално и милият хич не беше главен тук, но при все това каквото имаше да изиграе, го изигра перфектно, както винаги. За мен обаче голямата изненада беше Орльо, който като никога не просто не дразни, ами направо кефи. Не мога да определя точно с какво, може би с това, че е толкова второстепенен, че почти го няма. Но е факт, че съвсем добре си се представи момчето.
И така, на мен всъщност На края на света ми допадна много. Вероятно на второ гледане ще ми хареса още повече, защото вече ще знам какво да очаквам. Но истината е, че тази "трилогия" просто не се получи добре. Не е хомогенна, не е наясно какво иска да бъде и най-вече – не успя да постигне баланса между забавлението и сериозността. Третият филм измива срама от втория и определено си струва гледането, но фактът си остава – ако бяха направили просто още два филма като Проклятието на Черната Перла, пичовете имаха шанс да додрапат до статута на Инди. Сега са поредната провалила се Матрица...